Инвалидните колички и десните партньори на Манолова

Да оставим настрана въпроса за неграмотността на Янчулевия екип, който през 1992 реши денят на София да е на 17 септември, воден от заблудата, че покровителка на града е светицата Софѝя, майка на мъчениците Вяра, Надежда и Любов. Така или иначе той се празнува на този ден и се отбелязва с редица официални събития. Всеки, който се чувства съпричастен, се включва по някакъв начин или пък организира свои паралелни събития, за да покаже, че е иновативен. Мая Манолова, например, направи и двете – хем се появи пред „Св. София“ с целия си омбудсмански PR екип (след което дружно отидоха да се регистрират за изборите), хем после се отдаде на неформални зрелищни изяви.

Според медиите четирима кандидати заслужават внимание – Фандъкова, Манолова, Игнатов и Бонев. И докато Фандъкова беше на работа, останалите трима направиха нещо като коалиция за привличане на обществено внимание – извикаха медиите да ги снимат в инвалидни колички.

Дали това е коалиция само за пред камерите или има и по-дългосрочна перспектива? Преди първи тур на изборите – едва ли. Дотогава всеки ще си тича по пистата. След това – кой знае? Но така или иначе за Манолова „дясността“, отъркването о десните е жизнено необходимо – забелязахте ли гузните лица на Бонев и Игнатов, запечатани от фотоапаратите в момента на осъзнаването, че ги използват? Забелязахте ли предизборната усмивка на Манолова, сияеща от инвалидната количка?

Мая Манолова е опитен политик, старо куче на „модела“, символ на „системата“; тя е много по-печена от аматьори като Борислав Игнатов и Борис Бонев; има много силни качества, но лъжата и манипулацията да са едно от тях не прави добро впечатление.

В София Манолова не може да спечели само с ресурса на БСП, нито с омбудсманския си институционален рейтинг, който се топи с всеки ден, в който Манолова не е на поста и не прави зрелищни акции. Затова ѝ трябва формула „Омбудсман+“ или „БСП+“. Затова прибягна до „дясна“ подкрепа, за да каже: „Аз съм над тези неща, мен ме подкрепят и левите, и десните!“. Кои обаче са тези „десни“? Четем, че са ДБГ, ЗНС, „Път на младите“ и НДСВ. Хайде за удобство да наричаме „Път на младите“ и НДСВ просто НДСВ, защото разликите са само възрастови. Няма да споменаваме и земеделците, освен защото не са никакви земеделци (селски стопани), но защото не предлагат и никаква програма, от която да личи леви ли са или десни. Очевидно са всякакви като всички от този род.

НДСВ е може би идеалната центристка партия, най-истинската. Те са възпитаници на Царя, а той пък от своя страна е възпитан да стои над дреболии като ляво и дясно. Показа го с кастинга на кабинета си, когато беше министър-председател за зла негова участ. Като премиер Царят се показа много по-надпартиен от повечето ни президенти (особено от текущия), което изобщо не се изискваше от него. Още от самото начало около Царя се събраха хора със съмнителна „дясност“, които вероятно са там и до днес. Това е единият от „десните“ партньори на Манолова.

Другият „десен“ партньор е ДБГ. Ако в тази партия е имало нещо дясно, то я напусна или беше изхвърлено като чуждо тяло още преди 6 години. След силното си представяне на президентските избори през 2011 (14%) Меглена Кунева даде заявка за нов десен проект и привлече много хора от ДСБ, СДС, както и от средите на десните безпартийни (като мен). Сега вече няма никого от тях. През цялото време партията се движеше в дясното пространство с нежелание; в нарушение на собствените си процедури отказа да запише „дясно“ в документите си, а уклончиво записа безличното „дясно-център“; имаше тежки колебания дали да членува в ЕНП; идейният фокус в тази партия винаги е бил върху социалната справедливост и политическия инженеринг. До 2013 линията беше на остра (доколкото там може да има нещо остро) конфронтация с Борисов и ГЕРБ, за да влезе ДБГ през 2016 в състава на гербаджийското правителство с вицепремиер (тоест, заместник на същия този Борисов, дето беше прочел само една книга). Това е другият „десен“ партньор на Манолова.

Тези партньори не могат да донесат гласове на бившия омбудсман, защото няма откъде да ги вземат, но могат да добавят малко синкави оттенъци в рекламния ѝ предизборен плакат. А това за Манолова е важно, за да разгърне по-широко ветрилото на своята електорална подкрепа (както би се изразил някой истински политически коментатор). Цялата битка е за сърцето на един определен тип гражданин, който мисли себе си за десен, нарича себе си „десен“, в много случаи наистина е десен, но в много други или се самозаблуждава, или иска да заблуди наивниците.

Твърде възможно е този гражданин да си каже: „Аз за ГЕРБ нивга няма да гласувам! Но как, след като съм десен, да гласувам за кандидатката на БСП – мигар Манолова не е кандидатка на БСП, след като БСП не издига друг кандидат? Та нали един от основните мотиви на десните е никога да не допуснат социалистите на власт? Но, виж: Манолова я подкрепят и други партии, които твърдят, че са десни, не само БСП. Така нещата стават различни. Така имам успокоение за пред съвестта си да гласувам за Мая Манолова“, ще си рече гражданинът. Ето това е цялата простичка формула. Тя е добре пресметната и осъзната като единствен шанс за Манолова да спечели изборите. За нея и за политици като нея не е проблем да се пишат едновременно и леви, и десни, или пък нито леви, нито десни. Вижте само: откакто Путин е на власт в Русия, нашите комунисти от атеисти станаха вярващи християни – колко му е да се пишат и десни.

Но да се върнем на инвалидните колички. Кандидат-кметовете били поканени да седнат (и да се снимат) в тях от две НПО, които няма какво да ги коментираме. Съмнително е дори дали идеята е дошла от тях или само чрез тях – това няма значение. Важното е, че се получи изключително грозно зрелище на връх празника на трите истински християнски мъченици от Рим (126 г.) и тяхната майка. Участниците в зрелището с количките нямат ли пиари да им обяснят какви сигнали излъчват? Или, без да искат, този път излъчиха истината?

Първият сигнал беше, че ги интересува единствено публичността (по същата причина и Манолова за пръв път се яви пред „Св. София“, въпреки че като омбудсман е получавала покани всяка година) – какво е това ти да се снимаш в инвалидна количка! Едно време правехме телевизионно състезание в събота по Канал-1. Имаше веднъж една игра с публиката, в която състезателите се правеха на пирати и на един крак с патерици трябваше да изпълнят някакви задачи. Тогава се намериха инвалиди, които изригнаха срещу предаването и искаха да ни съдят. Нима това с кандидат-кметовете в инвалидни колички е по-малко обидно? Дали всички хора в това положение са се почувствали добре, когато по телевизията са видели как мераклии за власт ги имитират с единствената цел да привлекат внимание?

Вторият сигнал, който стигна до публиката, беше, че кандидатите[1] изобщо не се интересуват от хората с увреждания – иначе нямаше да се сещат за тях веднъж на четири години. Ама искали да видят какво е в количка, та утре да са по-чувствителни. Защо тогава, ако съчувстват на бездомниците, не излязат да спят в дрипи една нощ на улицата, та да видят какво е? Или нощем не стават хубави снимки за вестниците…

Не знам за другите, но не виждам мен как ще ме накара да гласувам за него някой, който ми предлага подобен спектакъл. Какво очаква да си помисля: вижте го, той наистина има голямо сърце, не се преструва; следователно, щом има голямо сърце, има и хубава управленска програма – едното върви с другото; щом знае как да блесне пред телевизионните камери, сигурно ще знае и как да се държи в Парламента, в Общинския съвет. Това ли очакват да си помисля?

За съжаление обаче, със сигурност има хора, чиито решения се влияят от подобни мероприятия и пиарите го знаят, иначе не биха го правили. Но все пак е хубаво да се провери колко граждани се възхитиха от кандидатите в инвалидни колички и колко се отвратиха. И ако битката наистина е за гласовете на „градската десница“ (каквото и да означава това), нека никой не забравя, че гражданинът е тарикат момче и с подобни лицемерни изблици можеш само да го разсмееш. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „СЕГА


[1] Смешното е, че думата „кандидат“ идва от toga candida – снежнобяла дреха, символ на чистота, непорочност, неоскверненост, едва ли не девственост.

 

 

 

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 158 other followers: