Няма нови концепции за София – само нови кандидати

Започнаха дебатите и стана ясно точно това – има засилена конкуренция за кметския пост, но всички предлагат едно и също, с лек нюанс може би единствено при Джамбазки, който приоритизира сигурността. Никой не отрича, че чистотата на въздуха е много важна, защото е свързана с живота, здравето и трудоспособността на гражданите. Всички са наясно, че за да се подобри въздухът, трябва да се модернизира градският транспорт и да се облекчи трафикът. Никой не отрича, че за да се облекчи трафикът, е нужно да се реконструират улиците, да се довърши околовръстното и да се построят паркинги. Все повече млади семейства прииждат и децата им се нуждаят от нови ясли и детски градини. Всички тези неща са ясни и никой не ги отрича, приоритети са в програмите на всички кандидати за кмет. В това отношение Фандъкова е донякъде облагодетелствана, защото когато другите кажат: „трябва да се направи това и това“, тя отговаря: „че ние вече го правим“ или дори: „направихме го“. Докато другите се опитват да внушат, че е жизнено необходима промяна, без всъщност да предлагат някаква такава, Фандъкова не се нуждае от подобен анонс, защото казва, че просто ще продължи да изпълнява нейната си програма, която е достатъчно дългосрочна.

Затова другите кандидати в разгара на кампанията се видяха принудени да преосмислят позицията си. Поведението на Борислав Игнатов напоследък недвусмислено сочи, че „Демократична България“ се родее с Мая Манолова и ще играе с нея на принципа „Отечествен фронт срещу статуквото“, рискувайки по този начин да отблъсне всички, които се боят от ненужни авантюри. Игнатов застана на позицията „не е важно за къде пътува автобусът, защото дестинацията е една, а кой го кара“, тоест – за всички е ясно какво има да се върши в София, нормално е всички да са на едно мнение, но ние сме тези, които ще го свършат най-добре. Защо? Ами, защото така.

Затова, запитан кой е най-големият проблем на общината, Игнатов отговаря с една дума: корупция. Корупцията пречи да се случат хубавите неща. На следващия въпрос – как смята да се справи с тази по собствените му думи „ламя“ – отново отговаря с една дума: дигитализация. Това са новите му „опорки“ – проблемът е ясен – корупция; решението е просто – дигитализация. Разбира се, съвсем друг е въпросът как и доколко дигитализацията (твърде общо понятие) може да се справи с корупцията (не по-малко общо). Но е хубаво и политически правилно, че посочва водещ приоритет.

В разгара на кампанията Игнатов направи и още един остър завой. Както положението уж беше „няма ляво, няма дясно“, така архитектът изведнъж започна да говори, че той е единственият истински десен кандидат, а Фандъкова и Манолова и двете са социалистически кандидатури – едната явна, а другата прикрита. И че в момента Фандъкова и Манолова били в яростна схватка помежду си, но не за друго, а за това коя от тях двете ще се добере до балотаж с него, Борислав Игнатов.

Мая Манолова е същата. Усетила, че София трудно ще има ляв кмет, започна не просто да го играе „няма ляво, няма дясно“, а да се пише направо парче десен политик. Дори си организира и подкрепа от някакви квази десни организации с обещанието, че няколко безнадеждни апаратчика ще станат общински съветници. Слабото място тук е, че колкото е по-убедителна, колкото повече десни избиратели привлече, ще отблъсне десет пъти повече леви. Как да няма ляво и дясно? Има и още как!

Фандъкова няма този проблем да доказва десността си, най-малкото защото кампанията ѝ е официално подкрепена от ЕНП. Джамбазки пък е идеологически непоклатим на позицията си и също не се нуждае някой да го приема за такъв, какъвто не е. Проблемът е за Игнатов и Манолова.

Има три начина да претендираш за дясност:

  1. Да кажеш: „аз съм десен“ и да обясниш защо. Неудобството е, че такъв подход издава неувереност. Все едно някой мъж да каже: „аз съм мъж“ и да тръгне да обяснява защо има основание да твърди това. Подозрително е някак.
  2. Да кажеш на опонента си: „ти не си десен“ и да обясниш защо. Това е по-добре, защото хем разобличаваш врага, хем индиректно утвърждаваш себе си – „Ти не си мъж, защото не можеш като мен, например, да изпиеш едно кило ракия и нищо да не ти стане“.
  3. Да се държиш като десен и да оставиш хората сами да си направят изводите.

Не може Борислав Игнатов да казва: „аз съм единственият десен“ и същевременно гвоздей в кампанията му да бъде обещанието как ще раздава ваучери за детски градини. Това е ултраляво, ляв популизъм. Дясното мнение по въпроса е: „ще създам условия семействата да печелят и да бъдат достатъчно богати, за да си плащат детските градини“. Дясното осигурява висок стандарт, а висок стандарт означава скъп живот при високи доходи. При лявото е обратното – евтин живот при ниски доходи. Но евтиното си е евтино. Вижте соца: билетчето беше 4 стотинки. Да, но заплатата беше 100 лв. Здравеопазването било безплатно! Няма безплатен обяд, плащала го е държавата с парите, които ви е взимала или не ви е давала. Плащала го е от ваше име, вместо да си го плащате сами и да имате съответните изисквания.

А „дясната“ Мая Манолова отказа ли се да прави синдикати? Кога застана на страната на работодател? Има ли програма за намаляване на административната тежест върху бизнеса и облекчаване на регулаторните режими?

Всеки кандидат, който иска да бъде десен, трябва да гледа точно това: у дребния и среден бизнес да остават повече пари и свобода, а регулациите да са насочени към корпорациите и монополистите; да се създават условия гражданите да забогатяват, за да се повишава стандартът на живот, а това към днешна дата може да стане само чрез увеличаване на инвестициите и чрез ефективно оползотворяване на европейските фондове. Ето я дясната политика, поне що се отнася до икономиката.

Но икономиката не е всичко. Според някои (а и според мен) тя даже не е и най-важното, защото е средство, но не и цел. Икономиката, в прекия смисъл на думата, е наука за икономѝята, а икономѝя означава домакинство. Да ти е подредена къщата, да е пълен хладилникът, да са ти платени сметките – това не е цел, а ежедневна грижа, форма на хигиена. Целите са по-високи и по-далечни.

Метрото, тротоарите, паркингите, автобусите – това са неща, които така или иначе ще се случат, когато градът е в добро финансово състояние. Те не са въпрос на политика, на визионерство или на някаква „стратегическа дълбочина“. В политическо отношение София се нуждае от три неща:

  1. Дясна икономическа политика – повече свобода за предприемчивостта на гражданите, оставяне на повече отговорност за собствената им съдба в техните ръце, а не в ръцете на обществото; намаляване на регулациите и административната тежест; повече автономност за общинските фирми, за да работят като истински търговски дружества
  2. Политика за поколенията – политика, насочена към децата с оглед на това какви се очаква да бъдат след минимум 20 години (за мен това е политиката на всички политики). Безспорно тежестта тук пада повече върху правителството и особено върху Министерство на образованието, което все още не може да произведе качествени учебни програми, но Общината също има какво да направи: спортни съоръжения, общински спортни клубове; общински клубове по интереси с квалифицирани и добре платени преподаватели; ефективна общинска полиция за борба с противообществени прояви, ефективни наказания, превенция и пробация.

Не е политика да се чудиш как да отговориш на нуждите на все по-увеличаващото се население, а да ограничиш процесите на увеличение. Че в София е концентрирана половин България, не е добро за никого – нито за софиянците, нито за жителите на другите селища. Но не чух някой кандидат да има позиция по този въпрос.

  1. Политика за културата. Културата не е само инсталации, пърформанси, 3D мапинги и флашмобове. Културата не е само постмодернизъм, напротив – постмодернизмът отрича истинската духовна култура. Днешните италиански жители на Рим ще се пръснат от гордост че са римляни, а Сердика е по-стара с 55 века. Един здрав консерватизъм по отношение на корените може да бъде само полезен, защото колкото по-назад в миналото намираш себе си, толкова са по-големи претенциите ти за бъдещето.

Освен това мисля, че Картаген – това новоизлюпено поселище на парвенюта – трябва да бъде разрушен.

За в. „СЕГА

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 158 other followers: