Пошегува ли се Радан?

Във връзка с месните избори в София Радан Кънев излезе с предложение – Мая Манолова да се откаже от балотаж. Когато дойде ред на Борислав Игнатов, да се откаже и той (по силата на някакъв цитиран от Радан член в закона) и по този начин на балотаж срещу Фандъкова да се яви Борис Бонев. Явил се веднъж, той (неизвестно откъде накъде) ще обедини около себе си всичко, що не е ГЕРБ, и ще помете омразното „статукво“, което, види се е, е мечта и цел на всички прогресивни, умни и красиви граждани от времето на Френската революция и санкюлотите, та до наши дни.

Здравият разум реагира на тази идея с озадачено повдигнати вежди. Даже попитаха Радан няма ли да е по-лесно на основание същия онзи член да се предложи директно на Фандъкова да се откаже и така да се реши всичко с един удар. Попитаха го също защо си мисли, че Манолова ще приеме предложението му, че дори да го приеме, след нея ще го приеме и Игнатов (неговият си кандидат, на ДБ), че дори и Игнатов да го приеме, Бонев ще обедини прогресивното човечество. И ако не вярва, че тези неща ще се случат, защо отправя подобни предложения?

Когато за броени часове се очерта пълната нелепост на идеята, някои от привържениците на Радан се опитаха да го обърнат на майтап: „Ама, той се пошегува, бе…“. Но други продължиха да пишат:

„Много достойна и юридически хитра позиция. Аз съм възхитен!“

„Революционно предложение, за което се искат топки“.

„Брилянтно, дори да е утопично!“

Големи шегаджии се оказаха в ДБ – след „шегата“ на Тома Белев за конските вагони, сега и тази хумореска. Но дори да е шега, пък и независимо от това кой я пуска, в нея личат два много важни момента, говорещи за политическото мислене.

Първо. Налага се изводът, че гласовете (волята) на избирателите не означават нищо за достатъчно голяма част от българските политици, щом така спокойно признават това. Гласовете на гражданите могат да бъдат търгувани, подмятани, подменяни и използвани във всякакви „гениални“ и „юридически хитри“ планове. Очевидно, гласувайки за едно нещо, гражданите могат да получат нещо съвсем друго и това се приема от политиците за напълно нормално. Гласовете на гражданите са нещо като валута, която може да сменя собственика си, да се мести от една в друга банкова сметка и да се харчи за каквото диктува конюнктурата. Самият факт, че може да те осени такава идея, па дори и само на шега, говори за начина, по който гледаш на демократичния процес и на гражданите в качеството им на избиратели.

Второ. Очевидно целта на някои политически среди не е управление, а отмъщение. Не да се подобри инфраструктурата, не да се изчисти въздухът, не да се привлекат чуждестранни инвестиции е историческата повеля, а да се махне Фандъкова с отчаян напън. Защо? Ако Радан Кънев, ДБ или който и да било там бяха убедени, че Борис Бонев е правилният избор, че е подходящият кмет за града, щяха да се обединят зад него още от самото начало, а не да го ругаят с тежките слова, които отнесоха Ицо Хазарта и Богдана Карадочева, и да го плюят с гнойни храчки в обичайния си „толерантен“, „човеколюбив“ и не на последно място „политически коректен“ стил. Но това е стара тяхна доктрина – да се скапе всичко, да дойдат комунистите, да съсипят за пореден път държавата и тогава ние пак ще се появим на бял кон като през 1998.

Вижте какво излиза: готвиш се за избори, правиш коалиции, след дълги разправии, умуване, цъкане с език и чесане по главата издигаш кандидат. Започваш да убеждаваш всички, че този кандидат е не само най-великият, най-талантливият, най-честният и компетентният, но и че на практика е единственият възможен кандидат и да се гласува за когото и да било другиго ще е безумие. Правиш плакати, пращаш го на дебати; Милен Цветков заснема хапливи сериали; измисляш му кауза (корупция и дигитализация), снимаш го в домашна обстановка, за да покажеш човешката му страна; лидери излизат и залагат авторитета си в негова подкрепа, гарантирайки: той е, друг няма и не може да има.

И ето, че избирателите започват да ти вярват, твоите избиратели, хората, които ти дават право да се наричаш „политик“. Вярват, че това е техният човек – олицетворение на новото, на правилния избор, на верния курс. Твоите избиратели са не само умни и красиви, но и политически грамотни и граждански активни. Те са елитът, те знаят какво правят, тях трудно можеш да ги подведеш…

Но в един момент – хоп! Скъпи умни избиратели, благодарим ви, че гласувахте за този уникален кандидат, благодарим ви, че се вслушахте в нашите убедителни аргументи, благодарим ви, че бяхте принципни и политически зрели, обаче сега, видите ли, ние ще вземем вашите гласове, за да направим с тях един фокус и да ги подарим на онзи, помните ли го?, дето през цялата кампания го критикувахме.

Самият факт, че това може да се роди в главата на български политик, дори и под формата на шега, е потресаващ. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За Топ Новини

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 158 other followers: