Прелиствайки тази сутрин вестниците, попаднах на коментар, от който научих, че прилепите са гризачи, че Средновековието е мрачно (вероятно защото го обитават такива мрачни типове като свв. Кирил и Методий, царeте св. Борис-Михаил и Симеон, св. Иоан Рилски и св. патр. Евтимий) и че виновен за разпространението на поредния вездесъщ коронавирус е масовият туризъм. Разбира се, с първите две твърдения няма как да се съглася от елементарна обща култура, но, виж, третото е твърде интересно.

Отдавна съм на мнение, че на туризма е опасно да се гледа като на приоритетен отрасъл, а що се отнася до масовия туризъм, нещата там вече добиват и ценностни измерения. На броени неща се крепи клетата ни икономика и две от тях са еврофондовете и туризмът, който, що се отнася до чужденците, по същество се брои износ, макар на пръв поглед да изглежда като най-обикновен внос на безделници. И еврофондовете, и туризмът са много сладки, но и двете са до време, и двете могат да угаснат в един миг като нощна лампа, когато сънена ръка щракне ключа. Вече сме виждали как социалистически правителства падат заради спиране на кранчето от Европа; видяхме и сътресенията в масовия туризъм от фалита на „Томас Кук“ и можем да си представим какво ще се случи, ако фалира още някой от този мащаб или пък се стовари удар върху нискотарифните авиолинии – нещо, което им кроят не от вчера. Тогава елате да видите безработица, тогава елате да видите неизпълнен бюджет. Затова казвам, че е опасно да се приоритизира туристическият отрасъл, колкото и да е сладък.

Обаче изглежда българската държава е на друго мнение, защото в края на миналата седмица министър Ангелкова с гордост оповести „Механизъм за насърчаване на организирания туризъм“. Този механизъм, по думите на Изпълнителния директор на Националния борд по туризъм Полина Карастоянова, освен израз на бащинска грижа от страна на Бойко Борисов и правителството Му, също така е и „новаторски“, съизмерим по важност със самото съществуване на Министерство на туризма, ще послужи като ноу-хау и за други европейски страни – дето се вика: и ний да дадем нещо на света!

В какво всъщност се състои механиката на механизма? Състои се в това да се похарчат 12.5 млн. лв. без ДДС от бюджета (а не от еврофондове) за реклама на българското Черноморие с очакването това да доведе през лятото 200-300 хил. туристи повече. Да помечтаем, да вземем средната стойност 250 хил. и да допуснем, че всеки един от тях – старец, жена, мъж или дете – ще похарчи по хиляда лева. Това са 250 млн. оборот, от който държавата, като си вземе своите 10% (нали сме данъчен рай и държавата за повече не ламти!), ще върне 25 млн. в бюджета, от който е вложила 12.5 и ще излезе с точно още толкова на печалба. Крупна финансова операция!

Рекламните кампании… – Пардон! Новаторският механизъм – ще бъдат възложени на четири лота, както следва: Германия – 5 млн.; Великобритания – 2,5 млн.; Вишеградска четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия – 3,75 млн.; Русия – 1,25 млн. Остава да видим от кого ще бъдат спечелени – дали от някакви нови (новаторски) агенции, които досега не са печелили подобни задания, или от дежурните печеливши, на които сме се нагледали през годините. Но това е тема на друг разговор. Сега темата ни е масовият туризъм.

Каква е идеологическата основа на масовия туризъм? Туризмът се съотнася към масовия туризъм по същия начин, по който човекът се съотнася към масовия човек*. Един от белезите на благоденствието на масовия социалистически човек беше масовата възможност да отиде през лятото на море с карта във ведомствената почивна станция и да се наслаждава на шедьоврите на румените лелки в столовата. Днес белег на благополучие за масовия човек е да пътува някъде в чужбина, да види свят и да опита колкото може повече национални кухни. Условие за това е именно споменатото благополучие, което се изразява преди всичко в това, че на масовия човек му остават излишни пари. А останат ли у масовия човек излишни пари, веднага се организира някаква индустрия, която да ги усвои.

Какви видове туризъм познаваме? Така, без нарочна подготовка и проучване, се сещам за няколко: ваканционен (зимен или летен); активен спортен, с елементи на спорт (ски, лодки, сърф, лов, риболов, доколкото последните две са спорт); пасивен спортен (когато агитката пътува по света с любимия отбор), градски (за уикенда в някой невинен град), алкохолен, сексуален (тези двата често се планират и осъществяват в пакет), хазартен, културен, екстремен и т.н. В повечето случаи, особено при ваканционния туризъм, който е и най-масовият масов туризъм, прекарването се състои в папкане и акане в някой затворен комплекс с четири или пет звезди, напълно идентичен с който и да е такъв комплекс, в която и да е точка на света.

Прието е да се вярва, че пътешествията са висша форма на забавление. Не е нужно да се ровиш в статистиките, за да видиш, че човекът харчи най-много за войска, полиция и забавление. С право можем да наречем „забавление“ всяко целенасочено доставяне на удоволствие и тогава ще видим, че човекът живее, за да се кефи, и от време на време да воюва с друг човек, който му пречи да се кефи, като често войната също го кефи.

Ами интелектуалците, художниците, творците? И те ли живеят, за да се кефят? Да, те също се кефят от това, което правят, иначе не биха го правили. Ами алтруистите, онези, които се жертват за другите? Те също задоволяват някаква своя морална потребност, вършат това, което искат, стремят се към това, което целят да постигнат и в крайна сметка, като го постигнат – кефят се. Редно ли е да отъждествяваме удоволствието с удовлетворението? Може би само изпълнението на дълга не върви задължително с удоволствие или удовлетворение, но то е защото не е по собствена воля. Иначе всяко служене на собствената воля е кефене. Ох, по-добре да не се захващаме с такива мисли, ами да си останем здраво стъпили на олинклузива.

Всеки медал си има две страни. Безспорно пътешествията обогатяват хората, развиват общочовешката култура (доколкото такова нещо изобщо съществува), помагат им да се разбират по-добре и по-лесно да живеят заедно. Но същевременно разпространяват пороци, лъжи, измами, ограбване, насилие, нечестна конкуренция, престъпления и всякакво зло, включително и болести. А болестите, независимо от огромното разнообразие на микробите, които ги причиняват, не са нищо друго, освен наказание за грехове. „Ама – ще кажат, – някои болести хората сами ги изобретяват и разпространяват, за да господства страх и несигурност и да се продават лекарства!“. А вие можете ли да си представите по-справедливо наказание за греховете от това – чрез собствената си лошотия човекът сам да наказва собствената си лошотия? Не, човекът не се ражда добър. Ако се раждаше добър, нямаше да умира.

Коронавирусът бил тръгнал от изядена змия. Все тази змия! Но може ли да изчисли някой колко такива змии са били изядени през вековете? Баш тази ли се оказа болна? Или колкото повече хора (местни и туристи) ядат змии, толкова по-голяма е вероятността някой да изяде болната? Нима не е справедливо! – увеличаването на човешката (пък и на всяка друга) популация предизвиква нейното намаляване. Но не бойте се! Скоро ще се появи цяр и за коронавируса, както в забравената вече епоха на птичия грип изгря звездата на Тамифлу-то, та се продадоха милиарди опаковки за кротка радост на производителя. Но още е рано. Нека паниката узрее, нека общественото мнение се нагнети, нека всички изпищят изпод медицинските маски: „Давайте илача, па не ни интересува колко струва!“. Страхът също е част от наказанието, а според мнозина даже е и твърде полезен. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За News.bg

_____________

*Този масов човек е човек, който предварително се изпразва, разтоварва се от своята собствена история. Той няма никакви чувства към миналото, никакви връзки с него и по тази причина е покорен на всичко, което му се представя за „международно“. (Хосе Ортега-и-Гасет)