Коронавирусът и тънкият гласец на здравия разум

Понякога се плаша от света, в който се подвизаваме – толкова е неадекватен! От една страна човечеството никога не е постигало такова технологично съвършенство. Днес за един ден можеш да обиколиш с пътнически самолет планетата. В устройство не по-голямо от цигарена кутия дори в джобчетата на първолаците е събрана цялата човешка цивилизация – библиотеки, енциклопедии, музика, филми, развлечения. Имаме здравеопазване, което само преди половин век би изглеждало фантастично. Социалната система е като никога досега. Благодарение на банките всички на практика са по-богати, отколкото са в действителност. Понеже съм чел научна фантастика през 1970-те и 80-те години, мога да ви уверя, че фантазията на тогавашните фантасти е бедна. От друга страна хората сякаш все повече оглупяват. В стремежа си да гонят сложното, губят простите неща, а те са основа на всичко. Сложността е дефект на простотата – факт, който схоластиците и до ден днешен отказват да приемат.

Вече сравняват коронавируса с бубонната чума, даже Нострадамус го бил предсказал! Сравняват го с чумата, нищо че тя затри половината население на Европа, а пък до момента в най-засегната от коронавируса европейска страна – Италия – са починали 17 души. Въпреки уверенията на стотици лекари, че починалите от „новата чума“ вероятно щяха да починат и от всеки друг грип поради общото си здравословно състояние. Въпреки че огромната част от заразените впоследствие оздравяват. Въпреки че заразяването става сравнително по-трудно, отколкото е при други грипове. Въпреки всичко това паниката избухна. Облечени в бели скафандри специалисти мият улици с тайнствени разтвори; разграбват се магазини, уплашени хора се барикадират в домовете си, презапасени с брашно и олио; цените на хирургическите маски скачат, въпреки уверенията, че от тях няма никаква полза; разработват се нови модели маски, някои от които вече и дизайнерски. Паниката принуди хората да скрият лицата си. Маските откраднаха лицата на хората. Дали пък това не е и голямата цел – да останат хората без лица?

Вирусът вилнее! Борси се сриват, икономики се тресат, затварят се граници. Заговори се за нова рецесия. Индийци откриха, че вирусът е изкуствен. Конспиратори посочиха с кокалест пръст Съединените щати, че превръщат търговската си война с Китай в биологическа. И всички са готови да го повярват, защото си имат едно наум.

Вирусът вилнее! Правителства създадоха кризисни щабове с навъсени от загриженост чела, започнаха да взимат всевъзможни идиотски мерки. Правителствата знаят, че това са глупости, но как няма да взимат идиотски мерки, щом, ако случайно някой се закашля или кихне, цялото гражданско общество ще скочи: „Защо не взехте навреме идиотски мерки?! Оставка!!!“. И опозицията ще тръгне на шествие в носилки, омотана с маркучи, мълвейки с напукана уста: „Геноцид… Геноцид…“.

Вирусът вилнее! Но дали не вилнее само в медиите?…

По време на чумата през XIV век е било достатъчно хората да се сетят да си мият ръцете. В днешния модерен XXI век нещата не са така прости – сега са нужни скафандри, институти, организации, политики, активисти и пр. По безумие на разходите цялата тая работа ми прилича на Зелената сделка на Европейския съюз – и в двата случая се трошат грешни пари за несъществуващ проблем: човечеството е точно толкова застрашено от коронавируса, колкото и планетата от въглеродните отпечатъци. Но дори и да са наистина застрашени, нима една пандемия не е елегантно решение на климатичните проблеми? Твърдят, че Сталин бил казал: „Есть человек — есть проблема, нет человека — нет проблемы“. Според мен не го е казал той, а някой природозащитник. Ех, колко ведра и спокойна, колко щастлива щеше да е Майката Природа, ако на лицето ѝ я нямаше тая пришка – човека! Разказаха ми как наскоро, на някакво частно събиране, една от най-именитите ни, активни и шумни природозащитнички казала: „Ох, тези деца отделят много отпадъци. Трябва да са се направи нещо“. Сериозно.

За жалост на природозащитниците пандемия няма да има. В средата на седмицата се появи логично очакваната новина, че лекарство за коронавирус вече има, сякаш е стояло в някой хладен склад и търпеливо е чакало да удари неговият час. Даже като че ли поизбързаха малко с лекарството, не оставиха паниката да узрее достатъчно, но пък ако бяха задържали още малко, току-виж всички заразени оздравели от само себе си.

Лекарство има и сега остава само да му се сложи търговско име и да се появи в аптечната мрежа. Напомням, че името „Тамифлу“ вече е употребявано при птичия грип (помни ли го някой?), когато донесе приказни печалби на производителите си. Припомням също, че тогава паникьосаните хора, които се запасиха с въпросния медикамент, сигурно са били милиони пъти повече от онези, които наистина са се нуждаели. Ако човекът е ненадминат в нещо, то е способността да хвърля на вятъра ресурси и талант в гонене на демони, създадени от самия него.

Да, човекът се паникьосва изключително лесно. Понякога даже не са му нужни и медии, но с медии е някак по-драматично, по-мащабно, по-тържествено. Медиите са способни да превърнат в кошмар дори и нещо, за което не е съвсем сигурно дали изобщо съществува. Защо? Защо човекът толкова обича да се паникьосва? Дали пък не вижда в масовата паника някаква надежда за спасение?

Онзи ден присъствах на тайна конференция за създаване на „нов политически проект“. Един именит наш консерватор, именит почти колкото природозащитничката, за която стана дума одеве, застъпи тезата на Фукуяма (от която самият той се отказа през 1995), че историята вече е свършила, че от пазарния капитализъм нищо по-съвършено не може да се измисли и че хората вече са неспособни да живеят в общности и да имат общи цели. Това е положението, каза консерваторът, и трябва да свикваме с него, без да си правим наивни илюзии. Удивителна позиция за човек, познаващ твърде добре зората на консерватизма, когато той се изправя в защита на църквата срещу онова, което в последствие ще се нарече пазарен капитализъм. Какво е църквата, ако не най-голямата естествена общност с най-голямата и може би единствена смислена цел – Царството Божие? Да, ако тази общност и тази цел са под въпрос, човечеството може би наистина има проблем с общностите и целите.

И дали ако хората са изгубили естествената си общност, не търсят да я заместят с нещо, например с кризи и масови психози? Дали именно заради това не са тъй податливи на режисирани паники – защото търсят външно влияние, което да ги сплоти и да им припомни изгубената близост, в която се грижат един за другиго, а не всеки за себе си. Едно време войните вършеха чудесна работа в тази посока. Времената на война винаги са били времена на морален подем. Сигурно и чумата във Флоренция е била време на морален подем. Или поне на естетически, ако съдим по Джовани Бокачо.

Безметежието разглезва. Може би затова човечеството непрекъснато търси да се страхува от нещо, дори и ако няма от какво. Ако не е чума, ще е война. Ако не е война, ще е революция и революционни репресии. Ако не е революция, ще е международен тероризъм, принуждаващ хората доброволно да се разсъбличат за проверка по летищата. Ако не е тероризъм, тогава ще са загадъчни болести. Ако не са загадъчни болести, ще са извънземни, илюминати, кемтрейлс и прочие. Човекът е хищник, който може да бъде смирен или с бой, или с глад, или със страх. Бой и глад вече нямаме в достатъчни размери, така че остава страхът. А страхът се създава от плашила. Тези плашила не ни ги прави някой друг, а си ги създаваме сами, за да залъжем липсата на истинската си общност и на истинската си цел.

Понякога се плаша от света, в който се подвизаваме, но бързо се успокоявам, защото зная, че всичко е суета и утре никой няма да си спомня за измислените и злобно раздухвани кошмари на днешния ден. Догодина коронавирусът ще е забравен като лудата крава и птичият грип. До следващото плашило. Нови плашила винаги ще има, защото човечеството не е наред. А то „ще се оправи“, когато всеки човек започне да гледа на греховете на другите като на свои собствени, както е казал Симеон Нови Богослов. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „Труд

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 166 other followers: