На 11 септември 1995, шест години преди терористичното нападение със самолети срещу кулите на Световния търговски център в Ню Йорк, над 3000 българи със съветски автомобили и каруци се отправят към летище „Щръклево“ край Русе, за да посрещнат извънземните. Информационният повод за това масово изстъпление е свидетелството на три екстрасенски, които контактуват с извънземни цивилизации, а в конкретния случай – с извънземните от планетата Криси. Контактьорките, облечени в еднакви розови костюми, застават начело на посрещачите и държат в ръцете си портрети на извънземните лидери. Приземяването трябва да се осъществи точно в 11 часа. Когато четири часа по-късно никой не каца, тълпата преминава от режим „Осанна!“ в режим „Разпни го!“ и трите екстрасенски отървават линчуването единствено с помощта на полицията, въпреки твърденията, че извънземните не са кацнали по вина на президента, който не е дошъл да ги посрещне. Президент на България по онова време е Желю Желев, в случай че някой се нуждае от виновник за провала на тази уникална среща от третия вид.

Вчера, точно четвърт век по-късно, някакъв човек купил от фурната на Петте кьошета трийсет хляба. Защо трийсет? Ами, много просто – защото извънредното положение е обявено за един месец, „Ама че си глупава!“, както би се провикнал Рене от „Ало, ало“. По хляб за всеки ден извънредно положение. В аптеката пък са разграбени наличностите от лигнин и памук за изработването на самоделни маски. Изчезнали са и всички видове бонбони „Лукчета“ и ако някой ми обясни защо, ще му бъда признателен.

Гражданите, които в нощта на 12 срещу 13 март 2020 година, нощта на обявяването на коронавирусното извънредно положение, маскирани с хирургически маски оглозгаха „Метро“ като библейски скакалци, не бяха мотивирани от психологически механизъм, различен от онзи, отвел посрещачите с москвичи и каруци на летището в Щръклево да чакат извънземните. Толкоз за „венеца на еволюцията“, когото Уикипедия нарича: „вид средноголям бозайник, единственият съществуващ днес представител на род Хора (Homo). Той е ходещ изправен примат от семейство Човекоподобни (Hominidae). Има силно развит главен мозък, даващ му възможност за разсъждение, говор и самоанализ„.

От тези трите съвременният сапиенс, види се, борави най-добре с говора, защото от разсъждението и самоанализа не показва впечатляващи резултати, напротив. Как, след като се запаси с тоалетна хартия и други животоподдържащи субстанции, средноголемият бозайник реагира на обявеното извънредно положение? По два основни начина, които можем да изразим съответно с формулите:

  1. Щом общността е решила нещо, ще се съобразим с него, дори да е глупост;
  2. Те ли ще ми кажат на мене!

Бързам да заявя, че за мен безспорно адекватна е първата реакция, защото все пак живеем в общност, човекът е обществено същество (Аристотел) и ако някой съществува извън обществото, то той е или животно, или бог. На принципа „те ли ще ми кажат на мене“ остават единствено някои ултралиберални „ходещи изправени примати“, за които да ги поканиш да си измият ръцете е посегателство над свободите им, а ако си счупят краката и ги поставят в гипс, сигурно ще протестират, че ограничават правото им на придвижване. Създаде се и „Гражданска мрежа за реакция на кризи„, нищо че има държава, правителство и институции. Тази мрежа вероятно ще се ограничи в размяна на умни реплики и текстове между будни средноголеми бозайници.

И двата вида реакция – дисциплинираният и бунтовният – са опит за справяне с индивидуализма. Какво представлява той? Индивидуализмът е нещо наглед много привлекателно, което скоро се оказва източник на страдание, защото е в противоречие с човешката природа. Българският индивидуализъм е допълнително подпомогнат и от някои исторически обстоятелства като турското робство и особено комунистическия тоталитаризъм, които култивираха у потомците на Орфей и Ивайло Бардоквата философията на поединичното справяне с обществените предизвикателства. Спасяването поединично е ярка българска черта и тя е вид индивидуализъм.

В основата си индивидуализмът е всяко отпадане от смисъла на общността. Той не е просто самота и уединение – монасите са самотни, пустинниците са уединени, но все пак не са индивидуалисти, защото не са скъсали връзките си с голямата идейна и нравствена общност. В Европа индивидуализъм винаги е имало, но особено видим в съвременния си вид той става през Ренесанса. Тогава чумата затрива повече от половината население на континента (ето това е пандемия), няма дом без поне една жертва и се развива своеобразен кризисен култ към живота и ценността на всяко едно човешко същество поотделно. Християните са особено предразположени към този култ, защото знаят, че човекът е образ и подобие Божие, тоест дори в най-пропадналите си проявления е малко нещо божествен.

Ренесансовият хуманизъм е много хубав, докато все още се придържа към християнското съзнание. Когато живописците рисуват библейски сюжети, когато Микеланджело вае младия пророк Давид или пък украсява San Pietro със своята „Пиетà“, всички те създават шедьоври, защото, макар и със светски средства, все още говорят за божествени неща. Закономерно обаче със секуларизацията на обществото хуманизмът се изражда в индивидуализъм и върху платното, където Ренесансът рисуваше Адам и Ева в Рая, абстрактните експресионисти започнаха да плискат канчета с боя и да продават за милиони едва засъхналия резултат. Философите заговориха за екзистенциализъм и алиенация (отчуждение). Индивидуализмът намери пристанище в солипсизма, който сам по себе си не е нищо повече от радикален релативизъм, стигайки дотам да отрече обективното съществуване на целия свят. На всичко това душата очаквано реагира със страдание.

Душата страда, защото личността отпада от общността и престава да се вписва в дефиницията на Аристотел, за която стана дума по-горе. Не случайно казах „личността“, а не „индивида“, защото, поне за мен, това са две твърде различни неща. Те отговарят на мястото на човек в съборността или съответно в колектива. Съборността и колективизмът са реакции срещу страданието, предизвикано от индивидуализма. Колективизмът е вид атеистична форма, изобретена да замести съборността. Разликата между двете е фундаментална. Колективизмът е съборност без Бог. Колективът е сложна машина, която се състои от множество частички, всяка със своята роля и значение. Съборността е Църква, организъм, в който всеки е личност в Светия Дух, но всички са цяло в Христа. В колектива човекът е индивид, в съборността е личност. Индивидът е част от цялото, докато личността е самото цяло в неговата пълнота. Всяка личност. Извън колектива индивидът няма смисъл, по нищо не прилича на колективното цяло, откъснат от него; така и по пружинката не можем да съдим за часовника. Докато по време на монотелитската ерес св. Максим Изповедник е казал на епископите-еретици: „Дори да остана сам, аз ще съм Църквата!“. Ето това е разликата между съборност и колективизъм. Да се спасява поединично, включително и запасявайки се с тоалетна хартия, може да хрумне на индивида, но не и на личността, защото индивидът е загубил усещането за съборност. И това е трагично, доколкото индивидът постъпва така от отчаяние, въобразявайки си, че е сам във вселената, нищо че е по-умен от нея. Коя е най-трагичната фигура в цялата духовна култура? Свръхчовекът. Защото е самотен при все цялото си неописуемо величие. Животът на самотния, на единствения по рода си е трагичен, защото няма смисъл. Всъщност наистина единствен по рода си е само Бог, но и той е троичен, защото самотата е несъвършенство. И ето го парадоксът: масовите психози се пораждат от самота. И социалните мрежи са безсилни да предотвратят това бедствие.

В дни на изпитания, дори на такива, които си причиняваме сами от параноя, е добре да се замислим дали сме индивиди или личности. Ако имаме някакви съмнения, ако даже се окажем изправени пред избор какви да бъдем, нека не забравяме, че всеки отделен вирус, всяка отделна бактерия е индивид в рамките на щама си. Но не е личност. Личност може да бъде единствено човекът, защото само той е получил душата си лично от Твореца (Бит. 2:7), а не чрез посредник. Забравяйки това, човекът наистина не е нещо повече от „средноголям бозайник“ и „ходещ изправен примат“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен и посипан с хлорна вар за дезинфекция.

За News.bg