Систематизация на страховете

Има различни видове страхове: от тъмното, от инжекции, от паяци, от прокуратурата, от открити пространства, от чужди хора и т.н. Еволюционистите ще кажат, че страхът е мутация, случайно възникнала способност на материята да отразява друга материя. Отражение според тях са също разумът, и речта. Страхът е реакция на високоорганизираната материя за нуждите на нейното оцеляване. Вероятно затова има толкова разнообразни видове. Но ние нека ги сведем до два: страх за тялото и страх за душата.

Тези два вида страх са причина за един трети – страха от смъртта. Той е различен според това дали се боиш повече за тялото или повече за душата. Различен е и според това дали гледаш на смъртта като на край или като на начало. Смъртта от своя страна също бива различни видове – насилствена и естествена, от болест или злополука, справедлива, несправедлива, оправдана, неоправдана, спокойна, мъчителна и т.н. За мен най-интересна е двойката очаквана/внезапна смърт. Българите молят св. Иоан Рилски да ги запази от внезапна смърт, защото тя е много опасна, човек отива неподготвен, непокаян, неопростен и непричастѐн. Не случайно сатаната в „Майстора и Маргарита“ така злорадо говори за внезапната смъртност – скоро цитирахме този откъс.

Каква е разликата между страха за тялото и страха за душата? Горе-долу такава: едното е да се опасяваш да не изгориш на плажа, другото – да се страхуваш да не те хвърлят в Геената заедно с другите непотребни сухи вейки, защото „секирата вече лежи при корена“ (Мат. 3:10). Втория вид страх някои го изпитват, но все повече хора не го изпитват. Тяхна воля, това е въпрос на свободен избор. Оттам и различният подход към бедствията. Който се бои от изгаряне на плажа, ги приема с гняв и бунт, гледа на тях като на посегателство върху правата си. Онзи обаче, който се бои от другото изгаряне, е благодарен, защото се надява, че чрез достойното преминаване през бедствията ще избегне изгарянето. В този смисъл страхът за тялото е досаден и лесно се превръща в паника, докато страхът за душата е мобилизиращ и в крайна сметка може да завърши с радост. Според коренно различния си подход, тези две групи хора – телесно и душевно страхуващите се – в условията на бедствие се държат различно и това си личи отдалеч.

Очевидно днес търпим поредно изпитание и по висша милост то отново не е чрез мор, война, потоп или друг природен катаклизъм, а само чрез страх и то страх, в повечето случаи ирационален, имагинерен и култивиран от средствата за масово осведомяване. Както много пъти досега, човекът сам ражда демоните, които го въртят на шиш. Ангела Меркел каза, че коронавирусът е най-голямото предизвикателство от Втората световна война насам. Прости ѝ, Господи, тя не знае що говори! Да излезе това от една германска уста е, дето му викат, „да дърпаш дявола за опашката“ – ще го дърпаш, ще го дърпаш, пък накрая той ще се обърне да види кой го дърпа и защо. Дано поне този път Борисов не повтори като папагал поредната ѝ глупост. Нека за всеки случай припомня разликата. Войната това е, както си седиш вкъщи и глозгаш някакъв ерзац, купен с купони след дълго висене на опашка, да завият сирени и ти, имайки време само да нахлузиш някакви чехли и да грабнеш бутилка с вода, да изтичаш да се скриеш в близкото подземие заедно с подплашените си съседи. После в продължение на часове със свито сърце слушаш тътена на бомбите. Накрая излизаш прашен и с паяжини в косите, за да видиш, че от дома ти е останала яма. Това е войната. Карантината е друго. Сутрин, след като се увериш, че си се запасил с достатъчно количество тоалетна хартия, сипваш си кафе и сядаш на компютъра, за да споделиш със света мъдрите мисли, които са те споходили през нощта. Фейсбук обаче влачи, не зарежда достатъчно бързо, защото всички са там и горестно трополят по клавиатурите. И гледаш, слушаш, не знам досадно защо ти стане: их, опустяло! (Яворов). Това не е живот! Отпускаш се назад в удобния стол, мъченически затваряш очи и веднага пред умствения ти взор изплува плешивата глава на генерал Мутафчийски. Ето разликите между двете предизвикателства – войната и карантината. Тъй че Ангела Меркел да има много здраве. Но може би е права за едно – и при войната, и при карантината страхът на практика е един и същ. Страх.

Световната здравна организация обяви пандемия. Бррр! Каква дума само! Досега познавахме четири вида пандемии – тиф, чума, холера и грип. Сега прибавиха и новия коронавирус. Какво е пандемия?

Тедрос Гебрейсус

От изказване на шефа на СЗО Тедрос Гебрейсус научаваме, че „Точни критерии за  пандемия не са дефинирани. СЗО я определя като „разпространение на нова болест в много страни“. Според това определение излиза, че пърхотът не е пандемия, само защото не е нова болест. Но не това ни интересува, а връзката между думата „пандемия“ и страха, защото днес страхът е наша тема. Думата се състои от две други думи: пан (παν) – „всичко“ – и демос (δήμος) – „народ, плебс“. Но по същия начин думата би звучала, ако втората ѝ съставка не беше демос (δήμος), а демон (δαίμον). Така мястото на пандемията се оказва Пандемониумът – столицата на ада в „Изгубеният рай“ (1667) на Милтън. Както казахме, човекът е склонен сам да създава демоните, които го изтезават.

Ето накрая и други два вида страх: страх, който смирява и облагородява, и такъв, който ожесточава и оскотява. Забележете, че страхът от смъртта може да бъде и от двата вида според това от кой друг страх произлиза. Ако произлиза от страха за тялото, то със сигурност ще озлоби изпитващия го. Зверовете са агресивни в повечето случаи от страх. Или пък от глад, който е форма на страха за тялото. Ако обаче страхът поизлиза от страха за душата, той е смиряващ и облагородяващ. Някои наричат този, втория вид страх, „страх от Бога“. Но и страхът от Бога може да бъде различни видове, защото различни видове са отношенията между човека и Бог. Спрямо Бог хората могат да бъдат в едно от следните три положения – роби, служители и синове. Робът се страхува да не го бият. Служителят се страхува да не го уволнят (отлъчат). Синът се страхува да не огорчи своя Отец, като престъпи волята Му. За разлика от първите два, третият страх се поражда от любов.

Защо изговорихме всички тези думи? За да може всеки сам да си избере от какъв вид страх да се страхува в оставащите дни на извънредното положение. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен и то без излишен страх или скрупули.

За Топ Новини

Темата продължава в петък, 27 март 2020, в „Панорама“ по БНТ.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 159 other followers: