Зайко, защо си без маска?

Моят адвокат – не апокалиптикът, за когото съм писал по-рано, а един друг, малко по-екстровертно настроен от предишния – вчера, като чу за задължителните медицински маски, ми каза:

– Винаги съм се старал да бъда добросъвестен гражданин!

И това е така. Често се случва моят адвокат да застане на страната на държавата дори срещу мен, неговият клиент, воден единствено от чувство за правда. И аз не му се сърдя дълго. Та, вчера той ми каза:

– Винаги съм се старал да бъда добросъвестен гражданин, но това вече не се търпи! Та те всеки ден сменят условията. Нека определят условия, да кажат: това са и тогава, дори условията да са безумни, ние, добросъвестните граждани, ще се постараем да ги изпълняваме от уважение към институциите.

Да, добросъвестният гражданин е склонен да изпълнява указанията на институциите, без да си задава въпроси. Защото, ако си задаваше, щеше да попита: „Ама, чакайте! Нали самата вездесъща Световна здравна организация каза, че има смисъл маски да носят само болните, медиците, социалните работници и прочие активно ангажирани с проблема? Нали се знае, че от маските кой знае каква полза няма и са само за успокоение на най-параноичните? Това ли е причината да станат задължителни? И най-сетне маската не е ли като филтъра на климатика, не задържа ли прахоляк и всякакви миниатюрни боклуци, много от които вредни, дори и без да са вируси? Нима маската е по-полезна от чистия въздух, та да бъде задължителна? Днес е задължителна на улица, утре може да стане задължителна и у дома. В другиден на вратата ни могат да почукат полицаи и по нареждане на Щаба да заковат маските за лицата ни!“.

Това щеше да попита добросъвестният гражданин, ако не беше достатъчно добросъвестен и не се въздържаше от излишни въпроси в името на дисциплината и дължимото уважение към институциите. А пък за властите остава да решат сложната задача кога ще настъпи онзи момент, в който гражданите ще се откажат да бъдат добросъвестни и предпочетат гражданското неподчинение.

Кои причини могат да доведат до този момент? Първата е добросъвестните граждани да стигнат до заключението, че уважаваните от тях институции не знаят какво вършат. Когато гражданите установят, че институциите са некомпетентни, тогава разочарованието им става разрушително. Тогава вярата им в обществения ред се разклаща и те стават като деца, които, разочаровани от родителите си, се отвращават от семейството. А там, откъдето започне отвращението от общността, било тя семейство или държава, там се ражда и анархията която е най-големият кошмар за общественото по определението на Аристотел животно.

Друга причина гражданите да се откажат от своята добросъвестност е подозрението, че властта посяга на свободата им, за да се облече в още повече власт. Съгласете се, че дори да е параноично, всеки ще изпита подозрение към власт, която сама си е създала условия всеки ден да излиза с всевъзможни налудничави идеи и те тутакси да се превръщат в закон. И то закон, чието погазване се наказва по-бързо, по-ефективно и по-жестоко от убийствата и изнасилванията. Пагубно е за една власт хората да решат, че тя враждува с тях. А българите след пет века в Османската империя и половин век комунизъм са твърде мнителни по отношение враждебността на държавата към тях. Знам, че властите не искат да посегнат на свободата на хората, но е твърде вредно с действията си да ги оставят да си мислят така.

Трета причина добросъвестните граждани да се разколебаят, е подозрението, че някой прави далавера за пари. В кризи и бедствия парите се харчат при силно занижен контрол, няма конкурси, няма обществени поръчки, няма процедури – всичко е за победата! Да не стане така, че старият виц „Зайко, защо си без шапка?“ да се възроди като „Зайко, защо си без маска?“. Нали го помните: горкото зайче яде бой от всекиго по една от двете причини – или е с шапка, или е без шапка. Вече имало даже глобени с по пет хиляди лева за неспазване на някоя от ежедневно изникващите или променящи се мерки. Как при това положение добросъвестният гражданин да не си каже: „Ето, нà! Не могат да събират данъци, затова тръгнаха да събират глоби. Това им е любовта и грижата за народа!“. За съжаление, тези приказки на добросъвестните граждани тутакси ще бъдат подхванати от недобросъвестните политици и ще се разнесе повсеместна смрад. Ето още една причина властта да се опита със зъби и нокти да запази лоялността на добросъвестните граждани.

Нека обаче не бъда разбран неправилно: за вируса не ми пука и даже не си давам труда да изследвам дали всичко, което ме облива като информация за него, е вярно или невярно. Изпитвам обаче ужас от заплахата, че общественият ред може да бъде компрометиран, защото анархията е корена на всяко зло. Още древните, когато са искали да опишат двоичността на света, са го разделяли на ред (космос) и безпорядък (хаос). Безпорядъкът е смърт. Животът се стреми към усложняване и подреждане, а мъртвата материя – към разпад и безредие.

Наредбата за маските е пълна глупост и предполагам, че до часове ще я преосмислят. Но пък маскирането има и добра страна – затваря устата и говорим по-малко, а колкото по-малко говорим, толкова повече мислим. Не знам при вас как е, но лично аз предпочитам да общувам с хората повече чрез писма и текстови съобщения, отколкото чрез разговор. Да бъдем като исихастите и да търсим истината в безмълвието на мрака, който е отвъд всяко познание. Освен това мисля, че бъбривият Картаген трябва да бъде разрушен.

За Топ Новини

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 164 other followers: