Годината на опозициите

Каква година, какви опозиции, какви пет лева? Спокойно, ще стигнем и дотам. Изглежда глобалната душа на човечеството остана неудовлетворена от евроизборите лани, когато се очакваше малко по-решителен завой, та сега иска второ действие на… хайде да я наречем „пиесата“, за да избегнем думи като „трагедия“ и „комедия“. Какъв е сюжетът?

В началото на седмицата Тръмп обяви, че САЩ напускат СЗО, секунди след което Джо Байдън заяви, че ако го изберат наесен за президент, първата му работа ще е да отмени това решение. Оттук нататък предизборният дебат вероятно ще протече по следния начин:

ТРЪМП: Ще похарчим стотици милиони за здраве, но не и за мошеници и корумпирани световни лобисти за китайските икономически интереси.

БАЙДЪН: Лудостта на Тръмп посегна вече и върху живота и здравето на хората. Изберете ме за президент и аз ще ви върна отнетата възможност да се лекувате.

Демократите твърдят, че Тръмп прави отчаян опит да отклони вниманието от факта, че се е провалил в мерките срещу вируса. „Дойче веле“ веднага издигна отдавна готов предизборен лозунг: „Сега надеждата е свързана с Байдън!“. В дискусията се включи и „Чайна радио интернешънъл“, заявявайки че „като най-авторитетната и професионална международна организация в областта на глобалната здравна сигурност, СЗО играе незаменима роля в справянето с пандемията от новия коронавирус“. На човек му става драго да научи, че „Чайна радио интернешънъл“ има българска секция също като онези станции през Студената война.

В отговор СЗО се разшета и съобщи, че изпраща делегация в Китай и че „работи заедно с китайските колеги“ върху „добре планирана  серия от научни изследвания“, които накрая, според мен, или ще докажат, че светът може да се справи и без парите на САЩ, или пък че се е провалил, защото САЩ са спрели да плащат. Няма трети сценарий, невключващ СЗО и Китай. И за да сме си вързали гащите отвсякъде, в началото на седмицата гръмна още една новина: „Китай съобщи за възможен случай на бубонна чума“. Аз бих сгъстил краските още повече, като добавя, че според източници от военното разузнаване, пожелали да останат в анонимност, бубонната чума се е разпространила от катастрофирал извънземен космически кораб, но мен никой не ме пита.

Виждате ли в какъв съдбовен момент Щатите абдикират от световното здравеопазване със своя USEXIT от СЗО? Всъщност не Щатите, а шантавият Тръмп е този, който тласка човечеството към бездната, но ще дойде Байдън и ще оправи всичко!

Така казват демократите. От своя страна техните опоненти и привърженици на Тръмп лансират тезата, че СЗО е под контрола на Китай и я подкрепят с новината, че „Великобритания, Франция, Германия и Италия обсъждат реформите на СЗО със САЩ на техническо ниво. Целта е да се гарантира независимостта на СЗО, очевидно с позоваване на твърденията, че организацията се влияе от Китай, по време на първоначалния си отговор на кризата с коронавируса в началото на тази година“.

Междувременно дали забелязвате как тихомълком се затвърждава убеждението, че ако СЗО не се грижи за световното здраве, то няма кой друг да се погрижи? И че отказът от членство в СЗО е отказ от борба със заразата – ами, може пък да има по-добри начини, може да има научни звена, които е по-ефективно да се финансират директно, а не през агенции и организации. Същинският въпрос трябва да е този: помага ли наистина Агенция СЗО за решаването на световните здравни проблеми или само ги омотава в пашкул от бюрокрация, прикриващ явни и замаскирани финансови, а и политически интереси? Забелязвате ли как проблемът отдавна вече не е медицински? Резултатът от действията на Тръмп и реакцията на опонентите му ще бъде, че по цял свят темата за вируса трайно ще излезе от областта на здравеопазването, за да се настани в областта на политиката, независимо от това каква е истината. Истината все повече ще се отдалечава от нас.

Ето я годината на опозициите – годината на президентските избори в САЩ, които очевидно ще се превърнат във втори опит след изборите за Европарламент миналата година светът да направи завой и да тръгне по нов път първо в мисленето си, а после и във всичко останало. Дори с първото избиране на Тръмп не се състоя предусещаната от глобалната душа на човечеството консервативна революция. В Европа Орбан също като че ли миряса и вече не се чува толкова за него. Наблюдава се разочарование от т.нар. „консерватори“ и дори у нас интелектуалците, които пърхаха с пъстри крилца из консервативното пространство, днес са се свили и се молят никой да не им припомня „консервативните“ форуми, на които са блестели. През 2018, когато „консерватизмът“ беше dernier cri на политическата мода, написах една статия със заглавие „Гара «Консервативна»“, където се рисува картината на глуха гаричка и неколцина невинни пияници, които се оказват връхлетени от влакове с шумни „консерватори“ и „либерали“. След кратка размяна на крясъци, влаковете отпътуват и изчезват в далечината, а гара „Консервативна“ отново остава спокойна. Между другото, питате ли се защо нашият „консерватизъм“ вече не е на мода? Ами, защото „патриотите“ го бяха обсебили, а техният звезден миг отмина. Сега остава социалистите открито да се обявят за консерватори, а ГЕРБ – за социаллиберали и тогава майтапът ще е пълен, поне до следващата гара. Но това е тема на друг разговор. А и не е съвсем майтап…

Приликите между САЩ и България са очевидни на полето на пропагандата и в усилията за клатене на лодката, та белким тези в нея изпаднат, за да се качат „другите“. То не бяха нощни шкафчета, не бяха десанти на плажа, не бяха висящи от прозорците медицински сестри, не бяха скелети в инвалидни колички… Изглежда „другите“ калкулират, че шансовете да се върнат на власт чрез избори не са добри и търсят някаква чрезвичайна предсрочност. Но всички политически играчи – било на власт, било в опозиция – са предварително обречени заради популизма – тази последна фаза на либерално-демократичните идеологии, – комуто са принудени да робуват, вместо да следват платформите си и да спазват предизборните си обещания.

През последните години няма истински дебат, а само изповядване с различни, кое от кое по-красиви, изречения на едно и също – икономически растеж, консумация, права и свободи, мултикултурализъм, социални придобивки, държавна грижа… Няма избор, няма интрига. Светът е тотално социалистически, независимо от вариациите в терминологията. Голямата Цел на политиката е качеството на живота и тази Цел измества на заден план темата за смисъла на живота. Но идва момент, когато човекът с гръбначния си мозък долавя, че потреблението не е удовлетворение и че забавлението не е щастие. Тогава в душата му се отваря празнина, която философската мисъл вече не може да запълни. Животът на идеологиите става все по-кратък, защото са превърнати в мода. А какво е модата, ако не демонстрация, че можеш да си позволиш новото и да захвърлиш старото? Днес са модерни тесни вратовръзки, утре – широки; днес е на мода свободният пазар и частната инициатива, утре – държавната регулация. Идеологиите се захвърлят като остарели тоалети по много причини, но най-вече заради това, че неминуемо, закономерно се превръщат от революционни в системни. Идва Крали Марко и обещава на избирателя, че ще го отърве от депутатите и доверчивият избирател го прави депутат. Така всеки Крали Марко се превръща закономерно от революционер в реакционер, от либерал в консерватор. А гражданите с политическо чувство (които, слава Богу!, все още не са прекалено много) само се тревожат да не изостанат от модните тенденции. Идеологиите се захвърлят, но не се забравят и утре отново на мода ще се върнат тесните вратовръзки.

Днес не става дума нито за расизъм, нито за робство, нито за вируси, нито за бубонна чума. Става дума за нещо много по-голямо – за хънтингтънов сблъсък между цивилизациите и за криза на идеите, за изчерпаност на идеите. Сблъсъкът вече не е само между цивилизациите, а и между идеологиите, една от които – либералната – все още тотално доминира, поддържайки заблудата, че тя единствена се грижи за свободата на човешката личност, а то съвсем не е така. И по този начин създава напрежение. Колкото по-дълго време доминира само една идеология, толкова по-екстравагантно ще се окаже онова, което дойде да я детронира.

Дано след изборите в Щатите всичко свърши, защото след тях идат избори и у нас и вече се чува как най-страшното на пандемията тепърва предстои. Надявам се интересът да спадне, да забравим расизма, робството и вирусите и пак да се върнем към добрата стара Грета Тунберг. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „Труд„.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 166 other followers: