Класификация на протестиращите и на непротестиращите

Струва ми се, че напоследък думата „протестиращ“ се употребява твърде фриволно и сякаш се говори като за един вид, а всъщност видовете са няколко. И толкова различни помежду си, че е твърде вероятно някой протестиращ да се окаже описан неточно и да се обиди. За да не допуснем това, нека разгледаме следната импровизирана класификация.

ВИДОВЕ ПРОТЕСТИРАЩИ

  1. Справедливо протестиращи

В тази категория попадат всички хора с остро чувство за непримиримост към недъзите на обществото, хора с хроничен копнеж за справедливост, идеалисти. Те знаят, че светът е лош, но не желаят да се примирят с това, защото съвестта им е взискателна. На тях надали ще им хареса някое управление. Те са безкомпромисният интелигентен и морален глас на обществото. Ако ги няма, на доброто ще му бъде трудно да побеждава. Справедливо протестиращите виждат, че през годините на управление на ГЕРБ се извършиха, а и продължават да се извършват, много безобразия. Имаше случаи на потресаваща некомпетентност, непотизъм и клиентелизъм. Видяхме и възмутителни образци на корупция. Някои от тези прояви са толкова грозни, че човек с право може да си рече: „да се махат, пък да идва каквото ще!“. От този вид протестиращи се състоят вълните за яхане.

  1. Традиционно протестиращи

Те са склонни да протестират срещу всяка власт. Те протестираха и срещу Тодор Живков (макар и с известно закъснение), и срещу Андрей Луканов, и срещу Жан Виденов, и срещу Бойко Борисов (първия път), и срещу Пламен Орешарски. Плодът на последния протест беше завръщането на Борисов, срещу когото сега се протестира отново с убеждението, че той е единствената пречка пред окончателното благоденствие. Традиционно протестиращите са тези, които са недоволни, даже не недоволни, а дълбоко обидени от всяко положение, включително и международното. Те ако не харесват дома си, ще пожелаят да го разрушат и изпепелят, преди да са намерили ново място за живеене.

  1. Изнудвачи

Хитри и предприемчиви люде, които долавят страха на гузната власт и се възползват от нейната готовност за отстъпки в името на политическо безметежие. Лошото е, че протестите на изнудвачите водят до несправедливи облаги за едни, което кара други да се чувстват ощетени. Така например, ако миячите на коси във фризьорските салони обсадят сградата на Министерски съвет и Премиерът им даде пари за каквото там искат, само да му се махнат от главата и да не ги отразяват опозиционните медии, то все така например разносвачите на рекламни листовки по пощенските кутии ще решат, че и те могат да извият ръцете на властта. Учителите ще кажат: „нима полицаите са по-важни от нас?“; лекарите ще кажат: „мигар учителите са по-важни от нас?“ и така нататък. Всеки ще се почувства поканен да представи себе си като най-онеправдан, а професионалното си занимание – като най-важно.

  1. Екстремни протестиращи

Това са лумпени и хулигани по рождение, които копнеят да вършат безобразия все едно по какъв повод. Те се бият помежду си и вандалстват след футболните мачове, но тогава полицията се разправя с тях, без медиите да се вълнуват особено от правата им. Ако справедливо протестиращите (първият вид) са ангелското лице на протестите, екстремистите, които разбиват магазини, влачат статуи и трошат автомобили, са неговото демонско лице. И не бива първите да бъдат заклеймявани заради вторите, нито пък вторите да бъдат възвеличавани заради първите. Нека към тази категория прибавим и бесноватите – иначе нормални и често даже интелигентни хора, които в екстремни ситуации губят образ и подобие.

  1. Платени организатори

Всеки който е бил на протест е чувал: „Хайде да вървим насам, хайде да вървим натам, хайде да хвърляме яйца, хайде сега да хвърляме домати, утре сборен пункт еди-къде-си в еди-колко-си часа“. Понякога тези организации са спонтанни, но понякога и то в достатъчно много случаи не са. Ако някой човек с възможности прояви интерес към властта, той може да си позволи да финансира активисти, които да поведат „масите“ и да придадат на метежа всенароден облик поне за пред медиите. Когато финансирането секне, професионалните протестиращи изчезват от небосклона на народното недоволство и борбата за справедливост. Първо се затварят кесиите, после изчезват професионалистите, а накрая аматьорите, след като са се озъртали известно време объркано, и те се разотиват по домовете.

  1. Самовлюбени маниаци

Има тщеславни налудничави егоцентрици, които всеки път, когато се размъти водата, искат да ловят в нея едрите риби на своите мечтателни видения. В болните си фантазии те се виждат президенти и министър-председатели, дипломати и магистрати, аплодисментите на тълпата при всяко изречено от тях сквернословие считат за свое лично влияние, мислят се за естествени лидери и народни трибуни. Те дишат с популярността, колкото и мимолетна да е тя. Угасне ли сценичният прожектор, болното им его спира да фотосинтезира и те започват да се задушават.

  1. Партийни лидери, които не могат да спечелят избори по демократичен път

Най-сетне сред протестиращите ще видим и трето- и петоразредни лидери, избрали да бъдат професионални политици и оглавили свои бутикови формации. Те са най-смешни, защото ходят опърпани и брадясали по улиците, правят се на „хора от народа“, държат се като революционери-идеалисти, а всъщност са отчаяни апаратчици, готови да влязат и в най-безпринципните договорки, стига да си осигурят местенце на бюджетната трапеза. Тези апаратчици знаят, че не могат да спечелят редовни демократични избори и гледат да се промъкнат през задния вход чрез служебни правителства или други извънредни мерки. Те също са длъжници на протестиращите без политически амбиции (идеалисти, конформисти или екстремисти), защото ги лъжат и им обещават справедливост, компетентност и всеотдайност, на каквито не са способни. Обещават им даже и „далавера“, но и нея рядко могат или желаят да им осигурят.

 

А сега нека разгледаме и някои

ВИДОВЕ НЕПРОТЕСТИРАЩИ

  1. Доволни

Тук са хората, които харесват статуквото. Винаги има такива, иначе омразното „статукво“ нямаше да е толкова трудно поклатимо. Понякога са повече от недоволните, понякога по-малко. Но като правило са по-инертни. Тук спадат всички, които са „на далавера“, а едно пресметливо управление, колкото и тиранично да е то, поддържа техния брой сравнително голям. Тук са и онези, чието препитание произтича пряко от властта, независимо дали са чиновници, или частни предприемачи. Тук са и тези, на които „статуквото“ до голяма степен удовлетворява изискванията и очакванията. Да, има такива и то много – не всеки вярва, че живее в апокалипсис. Тук най-сетне са и онези, които смирено се задоволяват с това, което имат, и искат спокоен, предвидим и устойчив живот.

  1. Страхливи

Това са хората, които по принцип не харесват управлението, вярват, че „статуквото“ може и трябва да се промени, но се опасяват, че ако издигнат глас, ако заемат ярка позиция и се опълчат, статуквото ще намери начин да се разправи с тях и да вгорчи живота им.

  1. Безразлични

Аполитични хора, които са убедени, че каквото и да предприемат, то няма да промени хода на историята и каквото има да се случва ще се случи. Те си имат своите занимания, които намират за по-интересни, и са доволни, когато могат да им се отдават необезпокоявани. Ако някой отиде да ги агитира за една или за друга кауза, те ще свият рамене и ще кажат: „Ами, добре, щом така мислиш“.

  1. Предпазливи

Консервативно настроени граждани, които се опасяват, че ако нещо ще се променя, то по-вероятно е да се промени към по-лошо, отколкото към по-добро. Те вярват, че никой не посяга към властта с добри намерения. Убедени са, че всеки обикновен гражданин, който заеме мястото на даден свален политик, скоро ще стане като него, който на свой ред също някога е бил обикновен гражданин. Тези граждани, дори да ненавиждат властта, се страхуват, че следващата ще бъде още по-ненавистна, това ги плаши и ги възпира от активно поведение.

 

Това са според мен основните видове протестиращи и непротестиращи. Както виждате, те са твърде разнородни и затова трябва много предпазливо да използваме думите, за да не сеем излишна омраза и конфронтация. А сега специално за всички, които се изнервят, щом пропусна да завърша някой текст по познатия начин: КАРТАГЕН ТРЯБВА ДА БЪДЕ РАЗРУШЕН!

За в. „Труд

 

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 171 other followers: