Гаранцията „Каракачанов“

Какво значи „гарант“, как се дава гаранция? Помня един разказ (дали не беше от Алан Маршал?), в който героят, чул че хората си правят компенсации за причинени щети, реши при случай и той да направи, защото не беше пробвал. Когато обаче разбра, че да направиш компенсация значи да заплатиш щетите, възмутено се отказа – види се, бе си представял, че правенето на компенсация е просто заемане на благородна и героична поза. Дали даването на гаранция е като правенето на компенсация?

По повод празника на независимостта, който отбелязахме през изтеклата седмица, вицепремиерът Каракачанов обяви, че е готов да стане гарант за диалог между Радев и Борисов за експертен кабинет. Какво означава това? Че Каракачанов гарантира, че ще има такъв диалог? Или пък че в резултат от него ще се състави експертен кабинет? И ако няма диалог и не се състави кабинет, как Каракачанов изпълнява гаранцията? Като „направи компенсация“ ли? Ако например гарантирам заем на свой приятел и той не го върне, връщам го аз. Какво става, ако не се състои диалог между Радев и Борисов и не се стигне до експертен кабинет при гаранцията на Каракачанов? Какво връща той?

Всъщност според мен Вицепремиерът е искал да каже по-скоро „инициатор“, „медиатор“ или даже „архитект“ на един процес, чийто инициатор, медиатор и архитект по конституция би трябвало да е Президентът – процес на осъзнат отказ от конфронтация при търсене на прагматични решения както за изход от изкуствено създадената криза (доколкото има такава), така и за превенция на същинската криза, която неминуемо ще се стовари върху нас в резултат от световната параноя по коронавируса. Независимо от термина е ясно какво иска да постигне г-н Каракачанов – удобно купе в следващия влак. И няма лошо – всеки лидер на политическа партия не само има право да се стреми към това, но и е длъжен с грижата на добър стопанин. В случая г-н Каракачанов прави навременен и аргументиран опит да се покаже като решаваща фигура и да си осигури място в следващата политическа формула, тоест да си купи билетче за всички влакове, пък който се композира на първи коловоз, ще се качи на него. Друг е въпросът дали не е вече късно Борисов и Радев да си стискат ръцете.

Опорните точки (любим мой термин от речника на спийчрайтърите!) в позицията на Вицепремиера не са безсмислени. Използва Деня на независимостта, за да изтъкне, че има и по-важни неща от хулиганското оскверняване на празника и крещенето на лицемерни лозунги. А по-важните неща според г-н Каракачанов са: да спрем да злепоставяме страната си навън; да постигнем истинската промяна на пенсиите; да се противопоставим на омразата към България в Македония; да не позволим на „фанариотите да менторстват и по отношение на църквата в Македония“; да не изчезнем като нация „в тази демографска катастрофа, която всички наблюдаваме, и след още 30 години дефектна демокрация децата ни ще бъдат малцинство в собствената си държава“.

Долавяте популисткия дух, но в днешно време популизмът е задължителен и избирателите се чувстват пренебрегнати, ако пропуснат да им го поднесат. Извън него опорките са си една твърде добре структурирана политическа платформа: остър социален въпрос (пенсиите), специфичен външнополитически въпрос (Македония) и всепризнат национален проблем (демографията). Общият патриотизъм в платформата – запазена марка на ВМРО – се освежава и от актуалната позиция: „да спрем да злепоставяме страната си навън“. Между другото, с последното съм напълно съгласен. Да си разправяме един другиму, че „не сме народ, а мърша“ – иди-дойди. Обаче да го разправяме и на други народи, да се оплакваме като зубрачи, да доносничим на моля-госпожата в Брюксел, хванати за ръчички като пионер и пионерка – това вече наистина навонява на мърша.

Дали ще успеем да постигнем истинска промяна на пенсиите? Всички го говорят, а Обединените патриоти твърдят, че „работят от години“. Друг е въпросът дали е за хвалба че правиш нещо от години и все не стигаш до желания резултат. То е като отказването на Марк Твен от пушенето. Не знам защо всяка партия преди избори говори за пенсиите, може би е част от пиеската. Но със сигурност знам, че партиите, които искат да минат за десни, не започват от тях или поне не бива. Социалната политика е резултат от успешна икономика, а не обратното.

Не знам доколко и каква омраза към България има в Македония, но ако има подобна пропаганда, наистина нашата държава трябва да се държи по-кораво, а не като жандармеристи-филантропи. Не разбирам също какво означава „фанариотите да менторстват по отношение на църквата в Македония“. Кои са „фанариотите“? Коя е „църквата в Македония“? Църквите в Македония са поне две и тази, която иска от нас да лобираме за нейната автокефалия, е неканонична, самопровъзгласила се през 1967, и се назовава с името на Охридската архиепископия, както от 1019 до 1187 се е наричало онова, което днес наричаме БПЦ. Този казус е не по-малко невротичен от казуса с националността на Гоце Делчев и е добре г-н Каракачанов да отдели повече време да се запознае с него, преди да определи окончателната позиция на партията си.

Демографията. Още великите кападокийци са отбелязали, че онези твари, чието оцеляване е по-застрашено, се плодят по-интензивно. Съвременното човечество е популация, чието физическо оцеляване не само не е застрашено, но даже е гарантирано чрез многобройни и понякога озадачаващи нормативни актове. Днес по-богатите и по-културните се плодят по-малко от по-бедните и по-неграмотните. До какво ще доведе това? Ако качествата на личността не се унаследяват, до нищо. Те обаче се унаследяват или поне така мисли г-н Каракачанов, когато казва, че „след още 30 години дефектна демокрация децата ни ще бъдат малцинство в собствената си държава“. За жалост, тези 30 години са само минималният срок някоя адекватна демографска политика да даде резултат и то ако започне да се провежда веднага. Всички го знаят и затова никой не поставя началото – защото краят няма да е в неговия мандат. Когато говорим за здрава раждаемост, първо трябва да се справим с няколко натрапчиви митологеми като тази, че човекът е тумор върху лицето на природата, че е пренаселил планетата и я унищожава, че сексът на последно място има общо с раждането на деца, а преди всичко е удоволствие във всички форми, които могат да хрумнат на мощния човешки интелект, че децата от най-крехка възраст трябва да бъдат запознавани с модерните контрацептивни техники, докато се чудят кой пол да изберат за себе си, и други такива неща. Ако г-н Каракачанов започне истинска работа в тази посока, специално ще си дам труда да науча къде живее и ще дойда да ръкопляскам под прозореца му.

„Това са истинските проблеми, които България има днес – казва вицепремиерът Каракачанов, – а не дали изборите ще са два месеца по-рано“. Наистина няма значение кога ще бъдат следващите избори, защото на тях, така или иначе, ще се нарисува нова картина на Парламента, която да отговаря и на новата му пленарна зала. Що се отнася до г-н Каракачанов, той много интелигентно се опитва да напипа консервативната ниша (темата за консерватизма в България е сензационна, перверзна и заслужава отделно внимание), докато ГЕРБ и ДБ спорят кой е по-по-десен, но изглежда забравя или не иска да си спомня, че истинският консерватизъм не е доктрина, а начин на мислене, поради което в дефиницията му могат да се появят дори и противоречиви от гледна точка на политическата логика твърдения.

Но ние пак се отплеснахме. Започнахме с това как Каракачанов предлага да е гарант за диалога между Борисов и Радев. Вече сме в такъв етап от историческото си развитие, че Борисов и Радев са едно, а Правителството и Президентството – съвсем друго. Идеалното състояние на демокрацията е когато личностите олицетворяват институциите, но се страхувам, че в нашия случай личностите са надраснали институциите. Тъй че нека се въздържим от идеята Борисов и Радев, стиснали ръце, да правят правителство, пък все едно как ще го наричаме – експертно или някакво друго. Има си избори и те ще покажат кой да е президент и кой – премиер, както са показвали досега. Иначе, ако не ни харесва демокрацията, Петър Младенов си го е казал: най-добре танковете да дойдат! Това последното беше вместо Картаген за онези, чиито сърца ще трепнат при отсъствието на традиционния финал.

За в. „Труд“

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 173 other followers: