Нека сме наясно: в България, а и не само в България, абсолютно всеки е готов да се коалира с абсолютно всекиго, стига обстоятелствата да го позволяват. Тъй че не ни остава нищо друго, освен да изясним какво ще разбираме под „обстоятелства“. В контекста на популистичната демокрация, в каквато светът се подвизава от близо половин век, част от „обстоятелствата“ е общественото мнение или в краен случай онова, което ни карат да вярваме, че е обществено мнение. С общественото мнение или с медийната представа за него се мъчат да се съобразяват политиците и затова често изпадат в комични ситуации.

Жена ми, която обича да следи възхода на враговете №1 на Тутраканската селищна система (тоест обектите на праволинейна омраза от страна на хунвейбините в социалните мрежи), онзи ден ми каза: „Знаеш ли кой е новият враг №1? Самият Христо Иванов!“. Това беше след участието му в „Панорама“.

Очевидци разказват, че агитката, която го чакала отпред на „Сан Стефано“, докато той бил в студиото, останала едва ли не вцепенена, когато Христо Иванов допуснал бъдещо коалиране с ГЕРБ, па макар и без Бойко Борисов. А смисълът на изказването му не беше съвсем този. Христо Иванов изрази твърде разумното мнение, че (перифразирам) не може в една партия всички да са изроди, вероятно това може да се отнесе до лидера и части от нейната върхушка, но да се заклеймяват хора „на ангро“, не е правилно. Ето и точния цитат:

Дали нормалните хора в ГЕРБ, каквито има, ще съумеят достатъчно да се разграничат от това явление [Борисов/Пеевски – б.м.] и от това състояние. Аз се съмнявам, но нека да видим„.

И въпреки отсъствието на формална заявка за коалиция, феновете изригнаха. Една дама написа буквално: „…ако са нормални хора изобщо няма да са в ГЕРБ !!!„, а друга добави: „Аз имам правило в живота: никога не разговарям, не допускам до себе си и не общувам със семейство, в което има член на герб, на абв, или просто някой, който заблажва в корупция с тях. За мен тези хора са прокажени„. Забележете: не просто членове на ГЕРБ, за тях се подразбира, а и членове на семейства, в които има някой, който „заблажва“. Сиреч, ако стринка ти е дребна чиновничка в община, където кметът е от ГЕРБ, то ти си „прокажен“.

Питам се друго: според двете дами (а те не са изолирани, а изразяват ширещо се становище) например предводителят на БОЕЦ, въпиещ по улиците за оставки, когато е бил в ГЕРБ, „ненормален“ ли е бил, „прокажен“ ли е бил? После ли се е случила с него някаква съдбоносна трансформация, та вече не е? Самият Христо Иванов като министър на Борисов „ненормален“ и „прокажен“ ли беше? „Заблажваше“ ли? Всичките десетки бивши активисти на ГЕРБ, които сега подакват на Радев, Манолова и Отровното трио, пръскат красноречие и издигат плакати за оставки, „заблажваха“ ли? Ей, дами и господа, човеци Божии, недейте така! Да заклеймяваш цели партии и цели съсловия по някакъв временен признак е идиотско. В периода 1951-53 в сталинска Русия така заклеймяваха лекарите.

Ето това е част от „обстоятелствата“, с които започнахме – гневните, плоски, едностранчиви и отчаяно индоктринирани крясъци на хунвейбините. С тях са решили, че трябва да се съобразяват политиците, ако искат да минат за демократи. И са прави – сатанинската логика на този свят ги принуждава. Но всъщност въпросът не е дали всички в ГЕРБ са изроди, а защо Христо Иванов да не се коалира с ГЕРБ. По-добре ли е с БСП, тогава по-малко ли ще го мразят неговите хора?

Христо Иванов е интелигентен политик. Той иска властта като всеки друг, това е предметът на дейност на политиците. Нещо повече, той не иска властта просто така, както я искат мнозина пикарескови герои, а знае какво ще я прави – ще провежда правосъдна реформа според вижданията си, които може и да са адекватни. Как да я провежда – във властта или в опозиция? Разбира се, че много по-ефикасен ще бъде във властта. Обаче социологията показва, че ДБ скоро няма да има мнозинство за съставяне на самостоятелно правителство. Тогава какво? Тогава ще се търсят други начини и комбинации. Просто е. В крайна сметка феновете на Христо Иванов искат ли да го видят във властта или не? Искат ли да видят реализирани своите шумни политически усилия или не? Е, начинът да ги видят е този – коалиция с някого.

След яростната реакция от страна на феновете, Христо Иванов, вместо да обясни желязната логика на мнението си (ако изобщо има нужда да се обяснява нещо толкова просто, ясно и безспорно), той панически премина в оправдания. Но вместо да удари с юмрук по масата и да отсече: „Не! Ние за нищо на света няма да се коалираме с ГЕРБ!“, той въведе твърде усуканата фигура „негоден за коалиране субект„. Защо ли? Защото още не е ясно с кого ще излезе аритметиката.

С кого да се коалира клетият Христо Иванов? Какво ще го посъветват последователите му? Вариантите са четири: с ГЕРБ, с БСП, с ДПС (което е крехка надежда, защото ДПС ще се извърти към един от първите двама) или с група издигнали се на гребена на последната мътна вълна „политически проекти“. Ако слуша сърцето, последното е най-естествено. Но ако слуша разума, най-естествено е първото. Всички, които претендират за парче от дясното пространство, се изправят винаги пред един и същ предизборен проблем: ясно е, че ще търсят коалиция с някой по-голям в същото пространство, ясно е, че са готови на всякакви договорки, но ако го кажат преди изборите, т. нар. „десни избиратели“ ще си рекат: защо тогава да гласуваме за малкия, а не за големия?

Питам се какво биха отговорили феновете на Христо Иванов, ако той, от страх да не го идентифицират с Бойко Борисов, беше казал, че ще се коалира с БСП? Засега той го отрича, но това не значи нищо. През 2005 на фолиото (разгъвката на централните две страници) на вестниците „Труд“ и „24 часа“, които тогава излизаха заедно, Царят тържествено се зарече, че за нищо на света няма да направи коалиция със социалистите, а през август същата година се роди Тройната коалиция. И Царят не бива да бъде винен за това, защото такъв беше правилният ход, България имаше да влиза в Европейския съюз. Какво ще кажат феновете на Христо Иванов, ако той хипотетично обяви, че би се коалирал по-скоро с БСП, отколкото с ГЕРБ? Нима така не е по-логично? Нима един революционер, който иска „промяна на системата“, не е по-нормално да колаборира с ядрото на опозицията, а не с ядрото на управляващите?

Всъщност защо Христо Иванов да не се коалира със социалистите? Това ще бъде един здрав и логичен ляв блок. Ето, на конгреса вчера Сергей Станишев, премиер на Тройната коалиция и лидер на европейските социалисти, отпадна от националното ръководство на българските социалисти и по този начин БСП официализира новата си физиономия. Което може би не е лошо за тях, защото ги прави различни от целия еднообразен идеологически поток. Една модерна, културномарксическа, прозападна левица в лицето на Зелените, „Да, България“ и (за съжаление) тленните останки на ДСБ, би била чудесен завършващ щрих в портрета на Столетницата. Би затворила устата на онези, които я обвиняват в отчаяна русофилия. Може би ДБ ще се реализират по-добре в коалиция с БСП отколкото с ГЕРБ. Но как да се разкаже това на т. нар. „градска десница“, как да се доведе до нейното знание тази проста сметка? Ето ги отново „обстоятелствата“, с които започнахме, с които трябва да се съобразяват политиците понякога в противоречие със собствената си логика и със здравия разум.

Вие се смеете, но при фрагментацията, която се очаква в следващия парламент, съвсем реална изглежда коалицията ГЕРБ-БСП. Логиката е по-силна от илюзиите, защото идва от λογος. А фрагментацията е резултат от смутни времена, когато всеки решава, че е грях да се подкрепи статуквото и се чуди за кого да гласува. Освен това мисля, че Картаген, в който се случва всичко това, трябва да бъде разрушен.

За News.bg