Бетонират ли маските властта или я клатят

Не може да не помните култовата реплика в незабравимия филм „Вилна зона“: „Аз може да не съм прав, но… кюфтетата без лук не ги одобрявам!“. Така и аз може да не съм прав, обаче задължителното носене на маски на открито не го одобрявам, независимо дали бетонира управлението или го клати.

Миналата събота говорихме за освежаването на страховете и затова как карантините увреждат общуването. Тогава, въз основа на някои натрапчиви индикатори, прогнозирахме, че COVID-истерията в близко бъдеще вероятно ще търпи ескалация, но не предполагахме, че ще е толкова скоро – още на следващата седмица отново въведоха задължителното носене на маски на открито – мярка, целяща тормоз и обогатяване на фиска с елементи на паническо презастраховане.

Когато миналата събота обсъждахме санитарните мерки, наблегнахме на хуманитарния аспект, на това какви опасности крият подобни експерименти за културата и цивилизацията. Днес ще се опитаме, доколкото ни позволява компетентността, да погледнем някои икономически аспекти, пък дано не се окажем прави.

Не мога да се отърся от подозрението, че грижата за здравето не е на първо място. В момента продавачите на тестове са много щастливи. Толкова щастливи, колкото ще бъдат догодина продавачите на ваксини. И разбира се: колкото повече тестове, толкова повече положителни резултати. И колкото повече положителни резултати, толкова повече страх и симулирана държавна загриженост. Държавата не спи!

Ако грижата за здравето беше на първо място, веднага щяха да забранят всякакви масови събирания на закрито, било с увеселителна или някаква по-сериозна цел. После щяха да забранят всякакви масови събирания на открито, било с политическа или друга цел. И чак тогава щяха да разглеждат двама непознати, разминаващи се по отсрещните тротоари на тиха уличка като заплаха за народното здраве. Ако целта беше здравето, щяха да затворят дискотеките и заведенията, защото какъв е смисълът няколко часа да се плюнча срещу петдесет души на дансинга и после да изляза и да се маскирам, за да не заразя размазания силует в далечината? Но ако не се маскирам, ще ми изскочи стражар да ме глоби в полза на държавния бюджет. Не, те няма да затворят заведенията, защото касовите апарати ще спрат нежно да тракат и да си бъбрят с компютрите на НАП.

Вече се похвалиха с първите актове само в рамките на ден. Приходи. Брулят и магазинчетата, когато хванат в тях купувачи без маски, нищо че магазинерите като всички останали са длъжни да изпълняват разпоредбите, но не са упълномощени да ги прилагат, нито да упражняват контрол, нито да налагат санкции. Предлагам, когато заловят някого без маска пред жилищна сграда, наред с него да глобяват и всички живущи. Да ги глобяват на същия принцип, по който тротоарът е на общината, но живущите са длъжни да го почистват от сняг. Когато нещо е свързано с приходи, е обществено; когато е свързано с разходи, е частно.

Безспорно във всяко действие на държавата приходите са главният мотив, но има и други. Например тормозът. Едно население трябва да бъде тормозено, за да е управляемо. Щастливото население е размирно и бунтовно. През зрелия тоталитаризъм е имало улични хайки за тесни панталони и къси поли като част от борбата с хулиганството, мързела и упадъчното западно влияние. Когато бях студент, в навечерието на „демокрацията“, с лошо око се гледаше на брадите – ако си с брада, но на снимката в паспорта си без, милиционерите те прибираха от улицата и те водеха насила при бръснар. Как днешните още не са се сетили да ни сменят принудително личните документи (срещу съответното заплащане, разбира се), за да бъдем на снимките с маски!

Наред със свежите приходи за хазната и вразумяващия тормоз върху населението, има и още една причина за маските на открито – да не останем по-назад и да не се изложим пред чужденците. Може, представете си, да стане така, че ако не спазваме глобалните мерки, ако не вием с другите вълци и не се плезим с другите маймуни, да изпаднем в международна изолация. Международната изолация е твърде изнервяща за страна, която не е била на зелено може би от времето на цар Иван Асен II. Затова се съобразяваме с всевъзможни чудатости, конвенции и инициативи, които иначе са чужди на легендарното ни здравомислие. В един луд свят, в едно ненормално човечество, нормалността, когато остане не повече от един Ноев ковчег хора, е плашеща и се наказва с отхвърляне.

Иначе националните власти нямат интерес да съсипват икономиката, да се лишават от данъци и да си навличат омразата на избирателите. Както видяхме по-горе, а и при други случаи, с които сме се занимавали (например наредбата за касовите апарати, която благоразумно и не без наше усилие падна), властта се вълнува истински за приходите, а за всичко останало – само от приличие. При това положение държавата е изправена пред трагичен избор – да печели от мерките или посредством тях да убие кокошката със златните яйца – избор, който може да доведе до съсипване на икономиката, намаляване на приходите и до „всеобщата омраза и презрение на трудещите се“, както се казваше едно време във войнишката клетва.

Но пък съсипването на икономиката си има и своите добри страни от гледна точка на властта. Да оставим всичко друго и да вземем само телевизиите и рекламите в тях. Не броим националната, защото тя е пишман рекламоносител. Гледаме двете големи частни. След като се финализира поредната сделка, картината вече е подредена – един телеком си има едната телевизия, друг – другата, така е по света. Обаче статистиката показва, че рекламите намаляват не само в резултат от влошеното качество на продукта, не само от закономерния натиск на интернет, но и от санитарните мерки, включително и носенето на маски, което не знам доколко пази от зараза, но със сигурност свива потреблението, което е доказано и статистически: например тъй наречените „случайни покупки“ са изчезнали почти напълно, шопинг терапията остана в миналото (което никак не е лошо, ако не от икономическа, но поне от нравствена гледна точка), влизаш в магазина, слагаш маската, пазаруваш набързо по списък и си тръгваш. Оказва се, че случайните покупки имат съществен дял в стокооборота на търговската мрежа на дребно.

И така, телевизионните реклами намаляват. Бялата и черна техника на практика се е оттеглила. Банки и застрахователи свиват бюджетите. Много рекламодатели вече официално нямат планирани пари за телевизия. Какво остава тогава на телевизиите, откъде да компенсират? Единствено от държавата и от европейските фондове. Всяко министерство има бюджет за публичност и сключва договори с медиите – голямо вълнение пада в началото на новия мандат, когато се сключват тези договори. Това са най-усилните времена за новоназначените в министерствата медийни съветници. Също така всяка оперативна програма има перо за информационни и комуникационни дейности. Парите от програмите се разпределят и контролират от управляващите органи, а те отново са министерствата. Ето как с намаляване на истинските рекламодатели (включително и поради COVID-истерията) телевизиите се оказват на издръжка на правителството. Да продължавам ли или сами ще си направите изводите? Очевидно в горчилката има и сладост. Всяко сътресение в пазарната икономика води до аномалии в рекламния пазар, което хвърля медиите в зависимост от властта. А в съвременния свят обществото се управлява посредством пари и чрез медии.

Но сладостта от раболепието на медиите е временна сладост, защото когато икономиката се съсипе и обществото спре да функционира нормално, никоя пропаганда не може да спаси властта. Тогава властта или трябва да падне и обществото да се хвърли в период на безвластие, каквито не са непознати в историята, или да се трансформира в откровена диктатура и да започне да управлява с терор.

Дори да приемем, че COVID-19 е най-опасната от всички болести и че изисква чрезвичайни (любима дума!) мерки, то със сигурност има много по-адекватни от носенето на маски на открито. Глупаво е и дразни хората. А пък ние, дето занимаваме хората с мнението си по политическите въпроси, трябва бързо да си изберем отговор на въпроса: клатят ли маските властта или я бетонират, за да сме последователни и да не се излагаме, когато манифестираме позициите си. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

P.S. И не се смейте, защото вече се подготвя почвата за носене на маски и вкъщи:

Източник: SciTechDaily

За в. „Труд

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 174 other followers: