Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят – на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите намерения, защото са показност, ексхибиционизъм, при положение че е казано: „А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом…“ (Мат. 6:3,4).

Както се сещате, поводът е скандалът, раздухан от bTV около дейността на платформата „Хелп Карма“, която за малко повече от две години е преточила през недрата си малко повече от 20 милиона (само на мен ли ми мяза на мъничка пералня?) заделяйки почти 10% за заплати и бонуси на съдружници и служители, при положение че е прилично да се заделят не повече от 1-2%, които с увеличаването на оборотите да намаляват. Фондациите в обществена полза уж нямат право на печалба, пък ето нà – едни съвсем прилични 10% и то видими с невъоръжено око, за невидимите няма как да знаем. Ама заплатите били разход! Всеки знае, че ако избера да се водя служител, ще се нарича „заплата“, ако избера да играя съдружник, ще се нарича „дивидент“, но все в моя джоб попада. Пък и новите демони от „Хелп Карма“, доколкото виждам, не организират кампании, а само предоставят платформа да си ги организира който пожелае и не разбирам защо това трябва да е безплатно и защо мениджърите на продукта да не печелят достойно. Мигар фейсбук не заделя от кампаниите, които се организират върху платформата му? Мигар bTV не намазва от всичките каузи, зад които застава или сама организира с благородна сълза в ъгълчето на окото?

Ако по някакъв начин, все едно какъв, се съберат 10 милиона и 8 от тях отидат да спасят някого, защо с другите два някой да не живее богато? Що за комунизъм? Всички са на мнение, че подобни платформи е добре да има, за жалост има много нуждаещи се, на които не може да се помогне по друг начин, така е по цял свят. Здравеопазването е нещо ужасно скъпо. Друг е въпросът, че е такова, докато има кой да го плаща – здравни каси, фондации и платформи (е тѐ това е комунизъм!), – ако спре да има, ще видите как и здравеопазването бързо-бързо ще преосмисли цените си.

Защо обаче, ако всичко е толкова логично, ако всичко е толкова нормално, се надигна такова възмущение? Нима само от лицемерие? Нима само от сладострастен нагон да се заемат красиви обществени пози? Надали. Причината е в една по-фундаментална грозота. Да отстъпим крачка назад и да погледнем обобщената картина.

Ето го маститият политик, да речем – президент. Той дава името си (всъщност името на институцията, защото без нея неговото лично име рядко означава нещо) за благородна кауза. Ако са замесени деца – чудесно! Ако са бедни – великолепно! Ако при това са и болни – неоценимо! Какво да кажеш на такъв политик, освен браво!

Ето я медията. Тръгват клипове, тръгват репортажи, умилени журналисти с разтреперан от човещина глас периодично обявяват колко пари е събрала кампанията. Одобрение на публиката расте, защото зрителите се чувстват участници в нещо голямо, чисто и благородно, в което ги е въвлякла медията. Естествено, заедно с одобрението дзънва и по някоя паричка в касичката, защото не може да бръкнеш в кацата и да не оближеш пръстите.

Ето я и платформата. Ако не ви се пускат есемеси, влезте в интернет и дарявайте за каквото искате или пък самите вие организирайте дарения! Обявете, че за рождения си ден събирате пари за страдащите от сенна хрема ловци на бисери в Антигуа и Барбуда, и всички ще ви видят, всички ще се възхитят на глобалното ви благородство.

Ето го накрая и дарителят. Прибрал се е в тъмната привечер (мръква се рано, защото са върнали астрономическото време) със своя малък лизингов автомобил в престижния си апартамент на кредит, толкова нов, че до него все още не стига улица, след като цял ден е напъвал в огромен оупън спейс офис, като я е писал компютърни програми, я е успокоявал на английски език разярени потребители от другия край на света. Вдига морни нозе пред телевизора и за миг се потапя в илюзията, че е господар на живота си. Младата съпруга, като досетлива тиха сянка, му отваря биричка. Дарителят отпива тъкмо в момента, когато дават клипа на кампанията. С големи цифри са изписани номерата. „Я да пусна и аз един есемес!“, казва си дарителят и с дискретна оригня (от газираното) натиска „сенд“. Човешкият дълг е изпълнен, вопълът на сърцето е уталожен! В този миг досетливата сянка се появява с нещо като саханче на дървен танур, в което все още цвърчат десетина тънки парченца суджук. Дарителят се трогва, сърцето му се разтваря в желание да прегърне цялата вселена и той пуска още един есемес – какво пък: да изпълниш дълга си е едно, но човек понякога и се раздава! И превключва на „Евроспорт“.

Това, което си нарисувахме във въображението, разбира се, не е единствената картината на масово и показно дарителство, но е една от най-типичните. Проблемът с последния скандал не е че някакви тарикати са намазали от чуждия порив към милосърдие и дарителство – глупак е който се учудва от това. Не знам какво се е случило между bTV и „Хелп Карма“, но ако не се беше случило, никой нямаше и да обърне внимание, нито щеше да се поинтересува и този поток от пренапрегнато възмущение – къде автентично, къде лицемерно – нямаше да се излее. Проблемът е, че не се придържаме към цитираната в началото заръка за лявата и дясната ръка. Защото моментът, в който милостинята излезе на показ, от всички страни я нападат демони и започват да късат безплътната ѝ снага. Проблем е също, че колкото повече такива случаи се разкриват, толкова повече се разколебава готовността на хората да даряват чрез подобни платформи, инициативи и кампании. В което може би има и нещо добро, защото много по-човешко е лично да се погрижиш за бедната пенсионирана учителка в кооперацията на ъгъла, която познаваш от градинката на кварталната църква и с която всеки ден разменяш усмивка, докато разхождате кучетата, отколкото за ловците на бисери в Антигуа и Барбуда. Абстрактната благотворителност рядко е нещо повече от опит да се почеше коремчето на собствената ни преяла и прегрешила съвест. Трудно се прави добро „по принцип“, доброто винаги е адресирано. За да сме сигурни, че това, което прилича на добро, наистина е добро, то трябва да е насочено към Бог, защото „доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Мат. 25:40). Милостинята дава материален израз на абсолютната любов и без нея е трудно обяснима. Милостинята също така е и грижа за умрелите, с които сме в една църква (помни ли някой това?!). Всеки друг поглед към проблема рискува да се деформира в кривото огледало на релативизма. Защо добрите намерения толкова често завършват с лоши резултати? Истинската причина е безбожието, както винаги е била. Можете да махнете презрително с ръка и да ме напсувате, но това няма да промени нищо, тази е причината. Да се бориш със закономерно възникналите следствия, без да виждаш какво ги е породило, е неразумно разхищение на енергия и ресурси. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За News.bg

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 174 other followers: