Постите като форма на борба с въглеродния отпечатък

Не един светъл ум, не един виртуоз на логиката и трегер на рационализма се е питал за какво служат постите. Дали за очистване на организма от токсини и лоша карма или пък за спасяване на малките агънца по Великден и на малките прасенца по Коледа от хищната лакомия на средновековния християнин. Или пък за някакви други хигиенно-медицински цели? Най-сетне, през първата четвърт на 21 век, в който „все пак“ живеем, отговорът се стовари върху нас с внезапната мощ на астероид: постите, както и всеки друг осъзнат от човешкото същество отказ да се яде месо, не са нищо друго освен борба за намаляване на въглеродния отпечатък! Ето го и заглавието, конкретния информационен повод:

„Над 50% от българите намалили месото, за да се борят с климатичните промени“

Става дума за тежко, авторитетно социологическо проучване по поръчка на Европейската инвестиционна банка (2020/2021) сред 27 700 граждани от всичките 27 страни на ЕС (уви, вече не броим Англия), тоест по около 1000 души в страна, както си му е редът. Оказало се, че „57% от населението в България вече е понижило потреблението на месо, в знак на съпричастност към глобалните усилия за свиване на въглеродния отпечатък“, 41% отказват да летят със самолет по същите подбуди, 29% отказват да си купуват нови дрехи (вероятно отпечатъкът на дрехите е страшен!), 11% няма да гледат Netflix и Youtube (?!), а 9% ще се откажат от личните си автомобили. Ако приемем публикацията за истина (което все по-рядко трябва да правим с лека ръка), остават две хипотези: или изследването лъже, което е тревожно, имайки предвид кой го е поръчал, или не лъже и хората наистина са такива, което е още по-тревожно. Но ако беше вярно второто, то все поне един познат щях да имам, който е решил да яде по-малко месо или да не си купува дрехи в името на въглеродния отпечатък. Не, нямам нито един такъв познат. Откъде ги вадят тези 57% – не знам. Може би причината е, че се движа в някаква стерилна градска среда. На село сигурно е друго. Представете си как се срещат Нане и Вуте и си хортуват.

– Че колите ли свинята, бре?

– Че я колиме, ама нема да я ручаме!

– Па, оти?

– Заради въглеродниот отпечатък!

– Ма ти като си я гледàл, тя е пърдела! Е, те от това е въглеродниот отпечатък, а не оти че я ручаш!

– Абе ти що не си…

Не знам, може би в малките населени места гледат по някакъв подобен начин на климатичните промени, не знам… Може би са по-съвестни от нас, градските скептици, може би са по-загрижени за планетата и именно те са формирали онези 57% в проучването на ЕИБ и затова аз не познавам нито един такъв. Но се питам друго: каква е икономическата логика и мисли ли някой за последиците? Да речем, че наистина критична маса индивиди реши, че спасяването на планетата е лично дело на всеки поотделно и се включат в инициативите да си гасят лампите, да не си купуват дрехи и най-вече да не ядат месо. Да не се яде месо, от планетарно-екологична гледна точка, би могло да има някакъв смисъл, само ако вследствие на този отказ се отглеждат по-малко животни за ядене. Тоест, трябва да се откажат от месо толкова много хора, че това чувствително да се отрази на пазарите и да лиши производителите от търсене. Досега такова нещо не е осъществявано, въпреки спорадичните опити. Но ако се получи, нали ще се срине цял отрасъл, каква е ползата? Кой ще плати сметката? Коя социална система ще поеме останалите на улицата животновъди, преработватели, колбасари, месари, обущари и кожари? С какво ще хранят лъва в зоологическата градина? А мляко, сирене и яйца ще ядем ли? Това прилича на делириума с електрическите автомобили. Представете си един панелен блок тип „китайска стена“ нейде из комплексите и веднага след това си представете, че всички автомобили в този блок са електрически. Сега си представете как живущите се прибират към 18:30 от работа и всеки включва автомобила си да се зарежда цяла нощ… Ще се наложи да ни доставят ток не по кабели, а по релси.

Но ако ТЕ (все едно кои) искат да намалят броя на животните, защото тяхната флатуленция е неблагоприятна за климата, защо просто с директиви и закони, подобни на онези, с които ограничават отглеждането на грозде, не ограничат и отглеждането на животни за храна? Ако се гледат по-малко животни, пазарите и потребителите ще се нагодят според условията – свършил се боб, отучил се поп. Защо е нужно да подтикват хората към маймунджилъци и участие в социологически проучвания, където те, с ясното съзнание за своята напредничавост, да заявяват, че са готови да се откажат от пържолите в името на климата? Какво е това – рафиниран популизъм (отговаряме на вашите желания и решения, не ви налагаме нищо) или откровена подигравка, израз на върховно презрение към мравчиците, които ненужно пъплят нейде долу в нозете на глобалната олигархия? По време на комунизма имаше такъв виц. Събрали служàщите в едно учреждение и ми рекли:

– Утре ще ви бесим. Някакви въпроси?

– Аз имам – вдигнала се плаха ръка: – въжето ние ли да си носим или ще се раздава по профсъюзна линия?

Вечният комунизъм. Думите нямат значение, случайните човешки съдби – също. В продължение на около век и половина с думата „комунизъм“ наричахме нещо старо като света. Винаги е имало хора, които са вярвали, че разумът им е непобедим и способен да се справи с всеки вселенски проблем. В началото техните намерения не са лоши, благородни са даже. Те искат да положат своя безсмъртен гений в жертва на милионите глупаци, шаващи по лицето на тая грешна земя, да ги научат да бъдат щастливи, да ги впрегнат в строителството на земния рай, да ги заселят в него, за да славословят масите гръмко своя революционен авангард. Още Каин се е отделил от техните (Адам и Ева), за да строи градове и да изобретява машини. После имената им идват едно след друго: гностици, манихеи, албигойци, масони, комунисти, либерали… Те са едни и същи от онзи катастрофален момент на грехопадението до ден днешен, избират анализа пред интуицията, доказателството пред вярата, бъбривото мъдруване пред безмълвието, тщеславието пред смирението, разума пред сърцето. Но който вярва само с ума, ще повярва в антихриста.

„Ще се откажете ли доброволно от месо, от дрехи и от самолети? Ще висите ли на тротоара пред магазина с болнична маска на лицето, ще се ръкувате ли с лакти?“. Властта периодично проверява дали все още е власт, и като види, че е, мърка самодоволно. Властта е най-опасна за душата. Там изкушението е най-голямо. Властта се превръща в пари, а парите във власт. Кое е първото? Въпросът за яйцето и кокошката е елементарен, този е много по-интересен. Най-силният питекантроп ли става най-богат или най-богатият става най-силен? Но сякаш изкушението идва повече от властта, отколкото от парите. Парите не развращават толкова с покупателната си способност, колкото с властта, в която се превръщат. Тази власт кара хората да ти се подмазват, което опиянява дори и най-твърдите, дори и най-трезвите.

Човекът се прекланя пред властта, дори и когато не се замисля откъде произтича. Едва ли има нужда някой целенасочено да заробва умовете на хората. Достатъчно е те да бъдат индоктринирани с нужните идеи и хората се заробват сами. „Въжето ние ли да си го носим…“. И когато хората се заробват сами, са по-изобретателни от всеки поробител.

Цели 64% от българите били на мнение – сочи въпросното изследване, – че „тяхното лично поведение може да окаже промяна в глобалните усилия срещу климатичните промени“. Ако всички деца по света се хванат за ръце и опашат екватора (на мен каква ми е далаверата от това, както казваше навремето един действащ в момента дипломат?), това не е „лично поведение“, това е стадно поведение. Стадото е особено удобно за управление, защото една мярка лесно се мултиплицира върху милиони глави добитък. В конкретния случай с отказа от месо целта не е да се намали месото, а вие сами да поискате да ви се намали. Разликата е знаменателна. Все едно, вместо да ви бутна от покрива, вие сами да скочите и докато падате, предизвикателно да ми показвате среден пръст, все едно сте ме прецакали, все едно сте успели да ми се наложите.

Човешките жертвоприношения чрез изгаряне в бронзовия търбух на Молох отделят много газове и фини прахови частици (ФПЧ), оставят голям въглероден отпечатък. Ето защо мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „Труд“.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 176 other followers: