Симпатичен кабинет

Всеки ред е по-добър от безредието, всяка власт е по-добра от безвластието, защото „няма власт, която да не е от Бога“ (Рим. 13:1), дори когато се налага на човеците за наказание и вразумление. Затова на този етап приветстваме новия служебен кабинет и му пожелаваме да бъде за народна радост, за народно благо, дори за вразумление и наказание народно, ако народът това е заслужил с лекомислената си гордост.

Служебното правителство изглежда съвсем прилично – симпатично и даже обнадеждаващо. Културни хора с достойни биографии, неоцапани на пръв поглед с някаква възмутителна сквернота. Формално представляващи „широк политически спектър“, за да се подчертае държавническото начало при избора им, но с преобладаващо ляво звучене, за да не се изгуби усещането за опозиционност, пък и защото самият президент не е особено десен, нали?

Как се роди този симпатичен кабинет? Ако речем да опростим политическата картина, можем да я сведем до сблъсък между два титана: Титан №1 Борисов и Титан №2 Радев. С това не искам да кажа, че Радев е някакъв втора ръка титан – просто хронологично се титанизира по-късно от Борисов, пък и обитава „Дондуков“2 за разлика от другия титан, който е на „Дондуков“1. Вследствие на титаничния сблъсък между тези два адреса, междуинституционалните отношения охладняха до -273,15°C, температура, известна повече като „абсолютната нула“, при която замират даже атомите и молекулите – тези палавници на невидимия свят.

Какви са на цвят двата титана, какви политически и природни стихии олицетворяват? Какви (и чии) интереси изразяват и защитават? Защо го правят? От тщеславие или от алчност? От ярост или от страх? За нуждите на нашата опростена политическа картина няма значение. Титан №1 и Титан №2 са се вкопчили един за друг в класическа поза като от някой гледжосан древногръцки грънец, защото такава е тяхната природа, те са създадени, за да титанеят, да раздират небесата с божествения си рев и да карат земята под нозете им да стене и да се пропуква.

След потна и пъшкаща колизия, прекъсвана сегиз-тогиз от прочувствени новогодишни обръщения; след издуване на възлести мускули, опъване на жили и оголване на челичени зъби, Титан №2 победи и сега ликува, танцува заедно с разноликите си кохорти танца на победата около повалените телеса на Титан №1, а онзи, заплашително притихнал, се оглежда и се чуди какво става, не се ли чува отнейде тропот на бели коне.

Титан №2 ознаменува победата си, назначавайки свое правителство, чрез което да консумира така славно спечелената власт. Когато го похвалиха, че кабинетът е симпатичен, Титан №2 опита да се изчерви от скромност и отвърна, че това е правителство, което е трябвало да излъчи и Парламентът, вместо да си играе на стражари и апаши и да подритва мандата. Не, Парламентът не можеше да излъчи това правителство. Най-малкото заради обстоятелството, че то е съставено предимно от верни президентски хора и така трябва да бъде – човек поставя свои приближени, това да не са ви избори, че „Суверенът“ да казва! Съставено е от съветници на Титан №2 и членове на предишни негови служебни правителства. Но това не е толкова важно. По-интересен е въпросът за политическите виждания и експертизата на министрите.

Според моето ненужно мнение, експерти трябва да са най-много директорите на дирекции, а зам. министрите и самите министри нека останат политически фигури, каквито са по природа. Фигури, които взимат политически решения и носят политическа отговорност. Политическо решение например е диверсификацията и източниците на газовите доставки с оглед отношенията с други държави и глобални сили, а пък експертното е всичко останало – откъде ще минават тръбите, колко ще струват, кой ще строи, кой ще кредитира, как ще се връща вложението, ще има ли хранилища, за какво ще се ползва газът и т.н. Политическите решения определят посоката и пътя на държавата според представата за нейните интереси в главите на управляващите. Експертното се занимава с техническата страна на въпроса. И доколкото правителството е най-важният политически орган, министрите трябва да са политици, да имат визия за секторите си. Да знаят как строителството на пътища влияе върху стокообмена и търговския баланс, върху международните отношения и дипломацията, а дебелината на асфалта и подпорите на мостовете и тунелите да бъде грижа на други хора. Но сякаш е по-популярно обратното схващане – че е добре министрите да бъдат аполитични експерти, защото по принцип политиците са престъпници, а експертите не са. Еми, не е така. Аполитичен експерт трябва да е шефът на Фонд „Земеделие“, но не и министърът на земеделието, така си мисля. Но да не придиряме на кабинета, особено като помним, че е служебен.

Титан №2 ще употреби властта чрез правителството си. А по какъв начин ще бъде употребена тази власт, ще стане ясно по това как новото правителство ще подреди по важност приоритетите си. Те не са много и са следните, подредени така, както на мен ми се струва редно, без да ангажирам никого с мнението си: първо, да не спира държавната машина. За това трябва да се грижи едно служебно правителство, а не да си въобразява, че е реформаторско. Администрацията е сложен организъм с ранима душа. Лесно се обезсърчава. Тя и бездруго върши нещо само в краен случай от страх да не сбърка. Второ, да се направи оценка на досегашното управление и да се накажат виновните за установените извращения. Трето, да се осигури нормално провеждане на предсрочните избори. Последното е подразбиращо се задължение на служебното правителство и затова го оставям на трето място.

Титан №2 и министрите му обаче предложиха друг ред: избори, отмъщение (дори се чу, че на места отмъщението вече е започнало) и чак на трето място поддържане в действие на държавната машина. Дано тази подредба на уплаши администрацията и не я накара да се вцепени, защото това може да застраши програмния период 2021-2027, а той е важен за икономиката на страна като нашата, особено в условията на нестихващи пандемии, локдауни и зелени сделки, както се очертава.

И все пак да не забравяме, че сме едва в началото на краткия живот на симпатичния служебен кабинет. Коментираме само видимата част на нещо доста по-дълбоко. Във видимата си част министрите изглеждат общо взето добре. Какво значи един министър да изглеждат добре? Означава, че вероятно ще изпълни успешно поставените задачи, защото е умен, добросъвестен и компетентен. Остава да видим какви задачи ще му поставят и #КОЙ ще ги поставя. Съгласете се, че е тревожно сатанинска задача да бъде поверена на умен, добросъвестен и компетентен човек, защото той ще я изпълни качествено, в съответствие с най-високите стандарти. И нямам предвид такива задачи, за които ще пише във вестника.

Тепърва служебните министри ще уволняват хора и ще назначават хора. Още през първите дни ще създадат нови кадри, а „кадры решают всë“, както обобщи Бащата на народите – товарищ Сталин – през далечната 1935 година. Ще ги назначават на последно място по свое желание и усмотрение. Колкото министър-председателят е имал думата по състава на кабинета, толкова и министрите ще решават сами. Ние може никога да не чуем за новоназначените хора, но те ще изпълняват задачи, ще събират информация, ще дават нареждания и ще взимат решения.

А наивниците? Представям си как стотици, даже хиляди стари и верни приятели, съученици и колеги от университета вече звънят по телефона на новите министри: „Хайде бе, наборе! Забравихме се! Кога ще пием кафенце?“, въобразявайки си, че министърът ще ги уреди с някаква далаверка, дето и на тях още не им е съвсем ясна. А пък министърът ще руменее от удоволствие, защото всеки обича да му се подмазват, всеки иска да е важен в очите на подмазвачите, макар да е наясно с реалните мащаби на „величието“ си.

Нека руменеят, сега им е паднало. Ние им пожелаваме да не се орезилят по време на краткия си мандат и да свършат колкото може повече полезна работа, защото, както казахме в началото, уважаваме всяка власт, намира ме я за необходима и даже добра, макар и постигната с компромис още от времето на пророк Самуил. Целта на всяка контрареволюция е да превърне революционерите в министри, за да мирясат. Хубавото е, че това е и целта на всяка революция. Затова давайте по-стегнато към следващи избори и следващо истинско правителство. А междувременно, мисля, нищо не пречи Картаген да бъде разрушен.

За в. „Труд„.

Илюстрация: Flashnews, кадър Ютюб, за bodyconstructor.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 184 other followers: