Абортът може би наистина не бива да се забранява безапелационно, но в никакъв случай не бива и да се поощрява, към каквото водят документи като този – „Доклад относно положението със сексуалното и репродуктивното здраве и правата в тази област в ЕС във връзка със здравето на жените“. Той е дело на евродепутата от групата на „Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент“ Предраг Фред Матич, член на Хърватската социалдемократическа партия. Докладът е внесен в комисията (има и такава) по правата на жените и равенството между половете. На 24 юни докладът „Матич“ се превърна в резолюцията „Матич“ с гласовете на 378 евродепутати при 255 против. Резолюцията е издържана в типичния „мандарински“ стил на европейската бюрокрация – в началото му има близо 20 стандартни страници с булети, които започват със заклинанията „като взе предвид“ и „като има предвид“, след които тихомълком се прокрадва самата резолюция, облечена в още 25 стандартни страници „мандарински“ приказки. Есенцията е в първата точка: „В съответствие с принципа на субсидиарност и в съответствие с националните компетенции призовава държавите членки да гарантират правото на всички лица, независимо от възраст, пол, социален пол, раса, етническа принадлежност, клас, каста, религиозна принадлежност и убеждения, семейно или социално-икономическо положение, увреждане, статус на ХИВ (или предавани по полов път инфекции), национален и социален произход, правен или миграционен статус, език, сексуална ориентация или полова идентичност, да направят своя информиран избор по отношение на сексуалното и репродуктивното здраве и права, да гарантират правото на физическа неприкосновеност и лична независимост, равенство и недискриминация, и да предоставят всички необходими средства, за да може всеки да упражнява СРЗП“. Във всичките си тези 25 стандартни страници резолюцията следва познатия подход (на който се нагледахме и при Истанбулската конвенция) – общо благородно намерение, в което се прокарват изключително спорни моменти. Ако мине. И ако някой дръзне да противоречи, тогава да се обърнат към него с озадачено повдигнати вежди: „Но нима сте против здравето на жените?! Изроди!“.
СРЗП означава „Сексуално и репродуктивно здраве и права“ и упражняването му се свежда до:
- „Гарантиране на достъп до безопасен и законен аборт“;
- „Модерни противозачатъчни средства като стратегия за постигане на равенство между половете“.
Очевидно това е официалната философия на Европейския съюз, формулирана от неговите професионални деятели, някои от които дори самите ние изпращаме там по демократичен път с гласовете си. Тази философия може да се сведе до два фундамента:
- Сексуалното удоволствие е базисно човешко право. Никой не може да посяга на правото ви на оргазъм, постигнат по всевъзможен начин в съответствие с индивидуалната ви фантазия и стремеж към разнообразие на преживяванията.
- Да се поощряват всички модерни и цивилизовани средства, водещи до появата на възможно най-малко нови хора на тази изстрадала земя.
И правилно: едно изживяващо незабравими оргазми население не е толкова опасно за системата. То е прекалено заето с оргазмите си, за да мисли за други неща – например Зелената сделка – и последиците от тях.
Докладът, а по-късно и резолюцията, „Матич“ предизвика очаквана реакция. Румънската църква излезе със съобщение, в което подчертава, че именно основният европейски принцип на субсидиарност, на който се позовава и резолюцията, се поставя под съмнение в нея: „…докладът Матич засилва разделението в днешна Европа по въпроси, които според учредителния договор на Европейския съюз трябва да се регулират изключително от всяка държава-членка“. Забелязва се тревожна тенденция за подмяна на истинската политика за човешките права с „шокиращи идеологии, които пренебрегват реалните нужди и проблеми, като същевременно усилват разцепленията между хората, културите и държавите в днешна Европа“. Съзнателно ли се прави това или е закономерен резултат от общата лудост? Кой го прави, на кого е потребно?
Според Румънската църква противоречивите аспекти на резолюцията са:
- насърчаване на аборта;
- критика на правото на здравните специалисти да се позовават на възражение по съвест;
- насърчаване на задължителното сексуално образование за деца, започвайки от началните класове;
- популяризиране на джендър идеологията (която претендира, че полът е избор, а не реалност в съответствие с биологичния пол).
Реагира и Ватиканът, отбелязвайки, че документът всъщност представя аборта като „основна здравна услуга, която трябва да бъде устойчива за всички“ и „…призовава правителствата да осигурят универсален достъп до безопасен и законен аборт, и до висококачествени контрацептивни методи“. Резолюцията „Матич“ говори за права и свободи, но правото на свобода не може да се отнася само за едната страна в дадени отношения. Трябва да се има предвид и правото на нероденото дете да се роди, да се има предвид неговото право на живот, защото свободата на всеки човек е обусловена от свободата на друг човек. Но този аспект изцяло отсъства в резолюцията „Матич“. Епископите на страните от ЕС, представени в Комисията на епископатите на ЕС (COMECE) формулират проблема от гледна точка на неродените деца: „Неродените деца са тези, които имат основното право на живот“. А правата на разпътните им родители да се забавляват без да поемат отговорност и да обременяват кариерите си или просто битовия си комфорт – тези права са от второстепенна важност. Католическите епископи подчертават, че „в тази резолюция силно отсъства нероденото дете, лишено от основното си право да живее, като всеки човек“.
Абортът не е средство за семейно планиране или част от нормалното здравеопазване, твърдят от Ватикана. Правото на аборт е различно от правото на здраве, което е безспорно. Ето къде е лукавщината – да включиш измисленото право на аборт в правото на здраве, за да заклеймяваш всекиго, който си позволи да възрази. С какво допринася абортът за здравето? Излиза, че бременността е болест – болест, която подлежи на превенция (сексуално просветна дейност в училище) и на лечение (аборт). Дотам ли се докарахме: да приемаме с официални документи, че бременността, която винаги се е разглеждала като благословия, е болест? В такъв случай не поощрявайте ин витро! То е нещо като съзнателно заразяване с тази страшна болест – бременността! Но ще кажете: идеята е човек сам да решава дали да има деца или да няма и каквото и да реши, то трябва да бъде законодателно подкрепено. На някой хрумна ли му, че който иска деца, прави секс, който не иска – не прави? Не. Свещеният оргазъм е неприкосновен! Чукайте се където и както ви падне, за да не мислите за друго! Но блудството е грях, а греховете се плащат.
Как да се регламентира абортът е сложна тема. Тя е между църковните и светските власти, а ние с вас не сме представители на нито една от тях. Но със сигурност и нравствено спокойствие можем да твърдим, че бременността не е болест. Уж човекът е ценност №1, субект на всевъзможни нечувани права, но откакто не е образ и подобие, вече може с лекота да бъде абортиран и това е добре, защото така помагаме на Майката Природа. Даваме ли си сметка колко човеконенавистна, колко сатанинска е такава философия: човекът е вреден, той е пришка върху лицето на планетата, тумор в тъканта на природата и по-добре да го няма. Или поне да не го има чак в такива обременяващи количества. А онова с правата и свободите е лицемерие, поне дотогава, докогато правото на оргазъм е по-висше от правото на живот. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен или поне там абортът да се обяви за задължителен.
За News.bg
