Колко пък да е безпринципна една коалиция!

Много мразя такива моменти, когато темата сама ти се натрапва като някоя нахалница. Този път е още по-зловещо, защото ако не искаш да пишеш за избори, ще трябва да пишеш за футбол, а мен това ме ужасява. Все пак между изборите и футбола избирам изборите.

Нека приемем картината такава, каквато я рисуват самите партии. България е катастрофирала. У нас отдавна „няма държава“, но въпреки това държавата някак си успя да се провали – разяждана от корупция и престъпност, зле управлявана, бедна и изостанала, ударила дъното и копаеща надолу. Всички са единодушни, че трябва да бъде спасена (тая държава, дето я няма) – да се прекратят злоупотребите, да се накажат виновните и да вървим напред всички заедно, ръка за ръка, един в управлението, друг в опозиция – за националното благо. Когато една страна е съсипана до такава степен, до каквато според предизборната кампания е съсипана нашата, то тя се намира в извънредно положение, форсмажор, което изисква извънредни мерки. Ако партиите наистина мислят така, то те ще оставят на по-заден план своите идеологически и политически различия (доколкото изобщо съществуват такива) и ще запретнат ръкави за справяне с форсмажора. Всяка от тях е представител на някакъв сегмент от нацията – интелигенция, селяни, гурбетчии, млади, стари, образовани, неуки, красиви, грозни и т.н. – както е казал Дядо Вазов: всякоя възраст, класа, пол занятье трябва да вземе участие в това предприятье. Тези категории едва ли се намират в някаква непреодолима конфронтация помежду си, тъй че нищо не им пречи да работят за общото благо посредством отговорните, родолюбиви и себеотрицателни партии.

Първата стъпка е час по-скоро да се образува редовно легитимно, а не еднолично назначено, правителство, отразяващо волята на суверена по смисъла на демократичните идеали. Водещ принцип при формирането на това правителство да бъде националният интерес, в който се кълнат всички. Да се обединят около голямото, пък малкото да оставят за по-сетне. Или образно казано – ако в Генисаретското езеро се давят израелец и палестинец, първо да се спасят с общи усилия, пък после да се бомбардират колкото си искат. Такава е логиката, някои неща са по-важни от други, нещата трябва да се степенуват. И ако спасението на катастрофирала България е сред най-важните неща, то политическите сили ще гледат първо да се измъкнат заедно от Генисаретското езеро, пък после ще спорят по темите, които ги разделят. Ако не го направят, то или България не е в чак такова катастрофално положение, или ако е, това за силите не е от първостепенно значение, а всичко, което са скандирали и в което са се клели, е лъжа.

Очевидно няма политическа сила с мнозинство за еднопартийно правителство. Станислав Трифонов вече предложи кабинет на малцинството (който ще изпрати „двама български (мъж и жена) и един северомакедонски астронавт в космоса“), обаче съществуването на такъв кабинет изисква непосилна по мащабите си добра воля от страна на всички останали. Може пък и да го подкрепят, защото всеки, който тръгне в този момент да управлява сам, ще изгори, за да свети. А никой нормален политически субект не желае да се превърне в мимолетен светилник, вместо да остави някой друг да се изложи вместо него. Не мога тук да скрия удоволствието си (да не кажа злорадство), че очевидно другите „партии на промяната“ не са поканени да се включат със свои министри и в националните им ръководства в момента е плач и скърцане със зъби.

Във всеки случай е по-добре да има еднопартийно правителство, най-малкото заради отговорността. Но ако желаното е непостижимо, да видим кое е възможното. То очевидно би било някаква коалиция. И нека не се хващаме за изявленията на партиите, че никога и за нищо на света нямало да се коалират с този или онзи. Дни преди да се случи Тройната коалиция, Царят обеща на две страници в „Труд“ и „24 часа“, че няма да се коалира със социалистите, пък се коалира и никой не умря. Ако днешните партии наистина искат да спасяват загиващото отечество, ще стиснат зъби и ще се коалират с когото се налага. Възможните коалиции са няколко, като за база взимаме разпределението на мандатите от прогнозата по БНТ вчера между 19:00 и 20:00 часа: ГЕРБ-СДС 62, ИТН 59, БСП 37, ДБ 37, ДПС 31, ИМВ 14. Със сигурност това няма да са окончателните точни бройки, но пропорцията е тази и казаното няма да се промени при ± няколко депутати за партия.

Ако партиите и политиците милеят за народ и родина и при положение че нямат драматични различия във възгледите си (а те нямат – всички искат по-големи пенсии и реформи, нали така?), всякакви коалиции са възможни и допустими.

ГЕРБ/ИТН – 121 депутати – става, „на кантар“. И това е една твърде естествена коалиция, колкото и лидерите да се правят на неповторими. Свърши. Вече не им трябва да се правят на неповторими. Изборите минаха. За месец всичко ще бъде забравено. Ще кажете: крайно безпринципно! Анатема! Че кое ли пък в политическия живот е крайно принципно?…

Ето и една група варианти, които не стават, освен ако не решат да правят коалиции, излъчващи правителства на малцинството (за чието съществуване вече си позволихме да бъдем скептични, защото хем коалиции, хем на малцинството намирисва на лека нелепица):

ИТН/ДБ/ИМВ – 110 депутати. Не стига, обаче пък това са т. нар. „партии на промяната“, нашата надежда, новата вълна. Само ген. Атанасов е една по-старичка капка в тая вълна. Мая Манолова също. Но това не отнема красотата на порива. Мая Манолова ще бъде социален министър, за да удовлетвори майките, Христо Иванов ще стане правосъден, за да направи реформата, от която е обсебен, а Николай Василев нека бъде премиер – между другото, изборът му е сполучлив.

ГЕРБ/БСП – 99 депутати. И това не стига, макар да са партиите с най-голям опит в управлението, броейки и СДС в коалиция с ГЕРБ. Ама ще кажете: това е още по-безпринципно! А какво му е на пакта „Рибентроп – Молотов“ от 23 август 1939? Интереса клати феса. И ако БСП не беше в това окаяно състояние, едва ли някой би се учудил от подобна коалиция. Дори ще се намерят сериозни хора, които да я аплодират. А и никой не би трябвало да я порицава – нали според едно популярно заклинание ГЕРБ са ляво, а БСП – дясно?

ИТН/БСП – 96 депутати. О, не! Какво говориш! Но нека се замислим: в името на изчегъртването на Бойко Борисов всичко е допустимо, всичко е простимо. И това не го казвам нито аз, нито вие, а го повтарят в продължение на цяла година всевъзможни отговорни политически фактори, протестъри и държавни глави. Тъй както в името на родината всеки може да се коалира с всекиго, така може да го стори и в името на изчегъртването.

Както казахме обаче, тези три варианта не стават, защото не събират парламентарно мнозинство. Но да видим какво ще се получи, ако към рецептата прибавим и подправката ДПС? Ето какво: ИТН/ДБ/ИМВ+ДПС – 141 депутати; ГЕРБ/БСП+ДПС – 130 депутати; ИТН/БСП+ДПС – 127 депутати. Във всички случаи сметката излиза. Дали пък не е била това идеята от самото начало? Дали пък не е това идеята на целият ни национален политически процес през последните 30 години?

Има и още един вариант, който става: ИТН/ДБ/ИМВ+БСП – 147 депутати. Конфигурацията на „партиите на промяната“, както ги наричат, плюс БСП не е много по-различна от тази плюс ДПС. Все ще се разберат някак. Пък нали и БСП е от изчегъртвачите? А няма и кой знае каква идеологическа съпротива. Мая Манолова си е филиал на БСП. Слави Трифонов още с референдума си се нареди „у лево“. „Да, България“ и „Зелено движение“ няма какво да ги коментираме, те са автентичното модерно ляво. Само клетото ДСБ на пръв поглед сякаш не си е на мястото, но само на пръв поглед – след Реформаторския блок у тях едва ли е останало нещо дясно, вижте ги само в Европейския парламент, развели цветовете на дъгата! Тъй че ето ви една хубава коалиция – хем лява, хем революционна, хем изчегъртваща.

Не се скандализирайте, от казаното дотук (надявам се да го приемате като сатира). Партиите отдавна по същество са фирми – търговски дружества с предмет на дейност власт и всяка принадена стойност, която може да се извлече от нея. Лидерите и националните им ръководства са длъжни да ги управляват с грижата на добри търговци, както е записано в Търговския закон, чл. 118 (1). Следователно няма никаква пречка, нищо смущаващо да създават помежду си joint ventures. Нали знаете какво е това – фирми, може и конкурентни, които се съюзяват временно за изпълнението на дадена конкретна задача, след което отново всяка поема по своя път. Нещо като ИГ Фарбен. През Първата световна война се създава този интересегемайнешафт и в него участват иначе конкурентните химически концерни БАСФ, Байер, Агфа и още три като тях, с чиито засукани имена няма да ви обременявам. Целта е да се изкарат колкото може повече пари от войната, а и от следващата – Втората световна. И аз не съм съвсем сигурен дали Хитлер се разпореждал с ИГ Фарбен или ИГ Фарбен с Хитлер.

Какво пречи в името на стабилно редовно правителство българските партии да постъпят като едни доблестни корпорации и да осъществят помежду си най-изгодния за страната джойнт венчър? Да не са нещо по-лоши от БАСФ, Агфа или Байер? А пък ние ще сме наясно с истинския им интерес и няма да сме принудени да им слушаме глупостите, в които вече едва ли вярва някой средно интелигентен човек. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За News.bg

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 184 other followers: