Какво ни остана от демокрацията?

Всеки следващ се хвърля към властта, разтревожен че демокрацията е в опасност и убеден, че само той е в състояние да я спаси. Аз пък не съм съвсем сигурен, че демокрацията изобщо е все още жива. С какво от нея разполагаме към днешна дата?

Може би с някои останки от разделението на властите и от контрола между институциите. Разполагаме и с изкуствено създадените бюрократични затруднения с цел да предпазват хората от собствената им лошотия. Това е твърде интересна философия на съвременния свят: човеците са еволюирали дотам, че да осъзнаят собствената си злина и да пожелаят да се справят някак си с нея. Така изобретяват системата от демократични институции, която действа на практика самостоятелно, извън волята на индивидите, които участват в нея. Така хората се оказват управлявани от някакво свое творение, което не може да е зло, защото е бездушно, и което обаче не са те самите. Вероятно следващото такова творение ще бъде изкуственият интелект – не една и две антиутопии са написани по тази тема.

Разполагаме също така и с някои останки от парламентарната многопартийна система. Но те са толкова деформирани, че трудно можеш да откриеш в тях първообраза им. Преценете сами: първозамисълът е народът да се раздели по териториален принцип на нещо като древните триби, всяка от които да излъчи естествения си лидер и да го изпрати в общото събрание да изразява мнението ѝ и да отстоява нейните интереси с гласа си. Отдавна е станало ясно, че това не рабати и затова са се появили партиите. Благодарение на тях в момента даден депутат от Силистра, да речем, не гласува според както са му наредили неговите избиратели, изстреляли го в законодателната власт, а както наредят от ръководството на парламентарната група. От своя страна ръководството на парламентарната група се съобразява с волята и решенията на националното ръководство, а те до голяма степен се влияят от волята и възгледите на лидера. Или пък на отделни вътрешни групировки, нямащи абсолютно нищо общо нито с териториалния принцип, нито с регионалните и национални интереси. Нещо повече: понякога народните избраници гласуват според решението на групата си, което е взето след пазарлъци с другите групи, често и с опозиционните, с чиито народни избраници са се ругали по телевизията само допреди няколко месеца в рамките на предизборната кампания. Нашата политика е мъдра, защото след избори никой не помни предшестващата ги кампания.

Това ни остана от демокрацията – някакъв квазипарламентаризъм, някакво квазиразделение на властите и някаква система от институции, удушена от свръхпредпазлива и некооперативна бюрокрация. Какво изгубихме? Или по-точно: какво сме изгубили, защото то се е случило много преди нас?

От демокрацията на практика сме изгубили най-съществения ѝ инструмент, инструментът, който я определя – изборността. Има ли все още човек, който да вярва, че депутатите са естествените лидери на съответните общности? Но ако не са, какво са тогава? Съвременните депутати биват три вида. Най-напред това са членовете на националните ръководства, фактическите господари и собственици на партиите (партиите не са волни сдружения на своите членове, а вид фирми с бордове и акционери – не се заблуждавайте). Господарите на партиите затова са се събрали и затова са се борили. После идва номенклатурата. Това са хора, ангажирани по един или друг начин в партийния живот и то толкова дълбоко (и възмездно) ангажирани, че този ангажимент се е превърнал в техен поминък. И това е добре, защото те са контролируеми – никой не иска да загуби поминъка си. Тяхното най-ценно качество е лоялността и партийната дисциплина, макар и често да прелитат от група в група и от партия в партия. Но такъв е натюрелът на професионалиста.

Третият вид депутати са т. нар. „гражданска квота“. Това е сравнително ново явление, наложило се като реакция срещу натрупана у избирателите омраза към партийната номенклатура, която им се предлага всеки път в една и съща опаковка. Обикновено в „гражданската квота“ се канят личности, които са публично известни с нещо, дори само с това, че са известни. Лекарите се котират добре, защото звучат хуманитарно. Спортистите също се котират, защото се свързват с чест и национално достойнство. Котират се и всякакви интелектуалци и културтрегери, вече и аз не знам защо, при положение че много често са безхарактерни и неадекватни кабинетни мрънкала. Общото между всички категории в „гражданската квота“ е че разбират от много други неща, но не и от парламентаризъм и законотворчество. Но те и депутатите от състава на номенклатурата отдавна не разбират, тъй че няма страшно.

И така, за какво гласуваме на избори? За всичко останало, само не и за свои представители, за свои властови инструменти. Най-вече гласуваме за проекти, създадени изкуствено, след сложни и грозни преговори между неизвестни лица с апетити към управлението на публичния ресурс и с реална, а не хартиена власт. Власт, преди всичко икономическа и финансова. В момента положението е такова – не познаваме хората, които имат власт, а хората, които познаваме, нямат истинска власт. Но с това ще се занимаем по-подробно следващия път, в сряда.

Проектите, за които ни предлагат да гласуваме, се отличават с това, че фасадата им няма нищо общо с действителността. Политическата борба е сведена до някаква бутафория като продукцията на Световната федерация по кеч. Оттук процъфтява и нечуваният популизъм, пред чиито все нови и нови достижения удивено цъкаме с език. Ходят да прегръщат бабички, да се снимат на коне, с баници, с носии и шевни машини, само и само народът да си каже: „Ето го моя човек! Той шъ мъ оправи!“. Всъщност е все едно кого ще избере „народът“, защото няма да управлява той. Само ще го снимат по телевизора и накрая може да си купи апартамент. От доста време „народът“ не знае кой точно го управлява. А да не би да са „ТЕ“ от „Досиетата Х“?…

Вече не важи и правилото, че министър-председател става лидерът на спечелилата партия – това преди поне ориентираше донякъде избирателите. Сега те гласуват за някакъв човек, който е популярен с нещо съвсем друго, а после се появява да управлява друг човек, който не е популярен с нищо и за него никой не е гласувал. Споко! „ТЕ“ са някъде там…

Най-сетне демокрацията е мъртва, защото самите избиратели в масовия случай са ужасяващо некомпетентни. А истинският избор е информираният избор. Какъв избор могат да направят едни напълно неинформирани избиратели? Какво ще изберат, какъв резултат очакват да постигнат с избора си? Да изпъдят Доган от сараите и да ги превърнат в профсъюзна почивна станция? Това ли е политическият хоризонт на суверена в нашата многопартийна, плуралистична, парламентарна и демократична република? Не, това не е риторичен въпрос, защото си има отговор: да, това е хоризонтът. Масовият избирател (не само българският) отдавна не прави разлика между идеологии и политики (затова и никой не му предлага такива), а само отчита литературните достойнства на предизборните обещания, техния патос и мащаб, и иска да гледа сеир и отмъщение, възмездие над онези, които не са изпълнили неизпълнимите си обещания, заради които са били избрани да управляват с викове: „Осанна!“ година-две по-рано.

Това ли е демокрацията? Това ли е НАРАДОВЛАСТИЕТО? Къде в тази формула виждате „народа“ и къде виждате властта? Възможно ли е изобщо такова нещо като демокрация? Със сигурност животът не е ад. Със сигурност светът е по-скоро приемлив, отколкото нетърпим. Със сигурност за това има заслуга и всичко постигнато от цивилизацията в областта на политическото управление. Но то не е заслуга на народите, а на елитите. Остава въпросът къде се раждат тези елити, откъде идват и накъде отиват, в какво вярват и от какво се боят. Тук е отговорът на въпроса за властта. А елитите не ги пращат извънземните, а се образуват от наличния материал в съответствие с обществените ценности и обществената воля. Докато не се оправят обществените ценности, всички политики за икономически растеж и социална справедливост са пълнене на каца без дъно. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За News,bg

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 184 other followers: