Как властите компрометираха ваксинирането

Вместо да го популяризират, властите компрометираха ваксинирането (колкото и полезно да е то) с неадекватните си действия. И не говоря само за българските власти, които дадоха своя неоценим принос например с онази кампания, в която всеки, който се ваксинира, може да участва в томбола за смарт часовник. Слоганът на кампанията е „време е да запретнем ръкави“. Какъв ли щеше да бъде, ако ваксината не се поставяше в ръката, а в задника? Време е да свалим гащи? Има нещо пророческо в този слоган.

Крещяща тъпотия. Обикновено потребителите се мамят с томболи и награди, когато от тях се очаква да придобият нещо, което всъщност не им трябва. Помня един маркетингов подход от 70-те години, когато продаваха търсени и дефицитни книги в комплект с „правилни“ книги, които никой не искаше да купи – например „Отнесени от вихъра“ вървеше в целофанен пакет с „Овчарчето Калитко“. И не знам кой гений на пропагандата беше решил, че ако някой си купи дадена книга, то също така и ще я прочете.

Какво внушава кампанията с часовниците? Че ваксината е нещо досадно и нежелано като „Овчарчето Калитко“? Че ваксината е ненужна, че трябва да бъдем подлъгани със смарт часовник? Това ли се опитва да внуши? И кой има полза от такова внушение? И да не е вярно, че ваксината е нежелана, то потребителят остава с такова чувство след подобна гениална реклама. А щом другите не желаят нещо, луд ли съм да го желая аз? Кой е виновен? Но не е само томболата.

Каква я свършиха властите с техните мерки против К19? Още когато през миналата година затвориха парковете и градинките, затвориха даже планините (добре че нямаме пустиня, иначе щяха да затворят и нея), у народонаселението се появиха сериозни подозрения по отношение на адекватността на властите. И тези подозрения се мултиплицират върху всяка следваща мярка, дори и да е правилна. Да не говорим за случаите, когато мярката намирисва. В една анкета на НОВА преди няколко дни питаха хората дали според тях въвеждането на зелени сертификати е дискриминационно. Положително бяха отговорили над 80%. Анкетата беше споделена във фейсбук близо 6 хил. пъти, а колко са отговорили, без да я споделят – не знам. Така или иначе можем да говорим за някаква представителност на извадката, при положение че социолозите работят с 1000-1200 души.

Въпреки това в първия ден след въвеждането на мярката се отчетоха над един милион изтегляния на сертификати, поради което националната здравно-информационна система се разпадна. И не е толкова интересен въпросът дали изтеглените сертификати отговарят по брой на поставените ваксини, колкото фактът, че в същия този ден цената на фалшивия сертификат скочи със сто лева. В същото време директорът на едно училище (няма да кажа кое) ми сподели, че само около 1,6% от учителите са ваксинирани, а познат от една болница (няма да кажа коя) ме осведоми, че при тях са ваксинирани около 1/3 от лекарите, но 90% от тези, които минават за ваксинирани, са с фалшиви сертификати. Казвам го, за да очертая проблема: всъщност изобщо не знаем колко са ваксинираните.

Отивате в ресторант, на входа надлежно проверяват дали сте чели „Овчарчето Калитко“, но какво, ако персоналът в кухнята е с фалшиви сертификати?

Натъпквате се лековерно в някое атрактивно обществено място, където допускат само със зелен сертификат, но какво, ако половината натъпкани са с фалшиви сертификати?

Ами статистиките за заболелите и умрелите? Не е ли малко неприятно за здравните власти, ако се окаже, че заболелите ваксинирани всъщност не са ваксинирани? Когато почнат да измират фалшиво ваксинираните, къде ще отиде репутацията на ваксините? Статистиката би могла да бъде още по-изгодна за здравните (пък и инаквите) власти, но не е, защото сами са си го направили така, предизвиквайки зорлем с неадекватните си мерки бум на фалшиви сертификати.

Ето за тези неща трябва да се мисли, когато се въвеждат мерки. Какво пропуснаха? Би трябвало тази ваксина да е желана като всяка друга, хората да се блъскат за нея, а не да бъдат залъгвани с часовници и насилствено принуждавани с дискриминационни мерки. Но те (под „те“ разбирам съвкупността от глобалните и локалните власти) допуснаха първо болестта да се постави под съмнение благодарение малоумието на СЗО, разнопосочните сигнали, които излъчваше, и тежките подозрения в корупция и лобизъм, а после допуснаха да се поставят под съмнение и ваксините заради нетърпението и алчността на фармацевтичните концерни.

Тук въобще не обсъждаме болестта, не обсъждаме ваксините, тяхната ефикасност и безопасност. Обсъждаме само комуникацията. И моля хунвейбините да прочетат това още веднъж бавно, ако трябва и на глас, преди да изпаднат в амок.

Причините за сбърканата комуникация са две: алчност и идиотщина. Да, да, не си правете илюзии – вече живеем в идиокрация. Нека решават вместо мен, защото са по-умни. Нищо подобно, мили мой! Някога може и да е било така, но вече не е. Отдавна са по-тъпи, но тъпите са сплотени за компенсация на тъпотата си и точно заради това никога няма да те допуснат до взимане на решения, мили мой.

Политиците използват ваксинационната параноя, за да се обвиняват един другиго за резултатите от неадекватните мерки и може би имат основание – вършат се зловещи простотии в локален мащаб. Но над всичко е глобалното видиотяване. И странно – докато технологиите са във възход (а за това се иска немалко интелигентност), то философията, политиката, хуманитарните дисциплини и особено изкуствата са в отчайващ упадък. Инженерите, математиците, учените на точните и на естествените науки са си О.К., но стане ли дума за духовното, за идеи, за нематериално, тогава нещата стават трагични. С всеки изминал ден трупаме нови познания за природата, но губим познания за човека. Какъв е смисълът при това положение? Т. нар. „духовна култура“ е в незапомнено отстъпление. Днешният свят може само да опакова в пъстри дрипи онова, което е създал вчерашният. Земното тържествува, докато небесното е прогонено.

По груби сметки над 80% от българите не желаят да се ваксинират. Абсурдно е да се твърди, че над 80% от българите са идиоти начело с лекарите и учителите. Следователно причината е някъде другаде. Ние, хората от бившия социалистически лагер, сме по-предпазливи. Помним лицемерния лозунг на тоталитаризма: „Всичко в името на човека, всичко за благото на човека“. Когато някой прекалено много се загрижи за нашето благо, заставаме нащрек. И слава Богу! Предпазливостта е последната крепост на здравия разум. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен, освен ако, разбира се, не покаже зелен сертификат.

За News.bg

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 185 other followers: