На опашка за поединично оцеляване

За опашките пред Кауфланд разбрах. Разбрах, че са дълги по няколкостотин метра и че на паркингите няма места за паркиране. Разбрах, че ги пази полиция. Разбрах също така, че опашките са за по-евтино олио. Не разбрах само едно: чакащите с часове и блъскащи се като говеда какво искат: да направят изгодна сделка на добра цена или да се запасят в случай на война. Кое от двете? Или просто определена разновидност на хомо сапиенс се чувства щастлива да виси на опашка, докато ѝ се пръснат вените на краката – нещо като соц мазохизъм от миналото. Така или иначе истерия има и тя, както се твърди, била породена от няколко медийни слуха, както и от лукави операции на зли партии. Депутатът от ПППП (и бивш съратник на Меглена Кунева и Мая Манолова) Настимир Ананиев дори разкри механизма на психозата – ако ви се занимава, четете.

Така или иначе, картинката била грозна. „Имаше премазани хора върху стековете с олио“, твърдят очевидци; „Ти кой си, бе?!?; Ами ти коя си, ма?!?“, чухме от любителските записи; „…фучи линейка, софиянци гневни…“, свидетелстват сензационните медии. В Бургас даже някакъв човек умрял, паднал в неравна битка за евтино олио. И тези сцени са били по цялата страна. Народе???? Теб със слухове на маймуна могат да те направят, могат да те накарат да скачаш, както те пожелаят! А кои са „те“? Това, разбира се, са Те с главна буква – извънземните, ционските старци, световните господари от Давос, мутрите, олигарсите, политиците, ченгетата от бившата Държавна сигурност, ЦРУ, КГБ, Института за разследване и специални задачи (МОСАД) и т.н. – Те!

А миналия петък чух и за една друга опашка. Украинецът Сергей Глушко разказа как се е редил на опашка за автомат „Калашников“ пред военното окръжие. Редил се е, за да участва в уличните боеве, когато (и ако) руснаците влязат в Киев. Опашката била грандиозна, а раздадените автомати – над 18 000 парчета. Питам се къде ли ще се наредят софиянци, особено онези, най-новите от тях, ако се появят чужди танкове на околовръстното – дали пред военното окръжие за пушка или пред кабинета на личния лекар за извинителна бележка. Според мен онзи, който търпеливо чака пред Кауфланд, за да се запаси с оливия, преди да се сгуши в хралупката си, него ще видим пред кабинета на личния лекар, за да кръшне мобилизацията и партизанската война, а не пред военното окръжие. За съжаление, например в Сърбия няма да е така. Няма да е така вероятно и в другите съседни нам балкански страни. Защо, защо у нас мъжете са кръшкачи или ако не всички от тях, то потресаващо голяма част? Защо у нас кръшкачеството и скатаването е като че ли отличителна национална черта?

Мисля си, че причините са две: т. нар. „робство“, в което сумарно прекарваме повече от половината от своята горда 13-вековна история, и социалистическият материализъм през последните времена – имам предвид от XIX век насам.

Дори терминологично да не е точно робство, периодът от нашата история, прекаран в рамките на Османската империя е пагубен за народопсихологията. И не че Османската империя е нещо лоша, ами нашата съдба в нея е ужасно куца. Елитът ни е изчезнал. Няма го. Част от него е унищожена, друга се е разбягала по света, трета се е пригодила към новите реалности и за няколко века се е разтворила в имперския кюп. Казват, че затова у нас имало толкова красиви селянки – защото по кръв са княгини. През османско време, дори да сме имали някакъв елит, (а ние сме имали, само че не така обсебен от националната идея, както им се е щяло на карбонарите от „Млада България“), то този елит се е състоял от базирани в Цариград първенци, отхвърлени с омраза от нашите националвъзрожденци и заклеймени с етикета „фанариоти“, както и от мръсни, гадни и презрени чорбаджии-изедници, класов враг на прогресивния овчар и ратай. Дори да сме имали някакъв елит, той така е бил мразен, че по-добре да не сме го имали.

След Освобождението, макар да приема формата на монархия, България не успява да дефинира своя аристокрация, въпреки че чорбаджиите биха могли успешно да послужат за основа – лордът (hlafweard на староанглийски) в Англия е този, който „пази“ хляба, а чорбаджията дава „чорбата“, разпорежда се с храната, подава препитанието. Чорбаджийството е нещо като призната от империята поместна аристокрация. След Освобождението, вместо аристокрация, в обществения живот на България нахлуват прогресивни лумпени, заразени с модерните за времето си социалистически идеи. „Вярвам в единний комунистически ред на обществото“, казва още преди тях Хр. Ботев в своя „символ верую“. Тези идеи са безбожни и материалистически, а като такива – неморални (доколкото почиват върху еволюционистичното схващане за борбата за оцеляване между видовете и индивидите) и благодатна почва за всякакъв вид корупция, за хищническо и безскрупулно упражняване на властта и за насаждане на бездуховност, както свидетелстват мнозина интелектуалци от края на XIX век.

Многовековното робство и ранното нахлуване на социалистическите идеи в България причиняват тежко израждане на народната душа. А израждането на народната душа води до опашки за олио пред Кауфланд и до презапасяване с тоалетна хартия – дребнава грижа за входа и изхода. Причина за подобни явления е инстинктът за поединично оцеляване. Не знам кога и как се е появил той в завършения си вид, но е крещящо характерен за нашия народ. Дори и изтънчената ни интелигенция (под изтънчена имам предвид що-годе материално обезпечена и пропита от прогресивен дух) прекарва дните си пред компютъра в споделяне на гурмански рецепти и писане на премудрости по адрес на международното положение. Няма да видите тази интелигенция на опашка за пушка пред военното окръжие. Или ако я видите, то тя ще е отишла там, само за да си направи селфи и после бързо да изприпка в уютното си убежище, за да го качи в социалните мрежи. Простият народ като цяло е същият, само че хралупките му са по-евтини и компютрите му не са „Епъл“.

Народът сигурно не е виновен, защото без елит, без аристокрация, под всевъзможен външен натиск в името на чужди интереси и без реална възможност да се противодейства, при съзнателно и целенасочено убиване на автентичната му духовност – християнството, – няма какво друго да развие, освен инстинкт за поединично оцеляване. Този инстинкт включва всичко от преклонената главица, дето сабя не я сече, до предателството и доносничеството пред врага, едва криещ погнусата си от поединично оцеляващия подмазвач.

Бог ни пази и Нему трябва да сме денонощно благодарни, че все още никой не е пожелал с оръжие в ръка нашата плодородна, красива и твърде рядко населена земя, тресяща се от демографски вопли и бутафорни пориви за правдини. Да бъдем благодарни с виновно наведени очи! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За News.bg

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 190 other followers: