Седма неделя – Великден

„Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“.
(Ос. 13:14; 1 Koр. 15:55)

Утре вечер – вечерта на Велика Събота, денят, в който възкръсналият Христос е в ада, за да сломи портите му – свършва и Великият пост. А днес „птичка не пее и гнездо не вие“. Тъмнина обхваща цялата земя от пладне почти до залез слънце. Някъде около 18:00 часа изтерзаният Богочовек ще се провикне: „Или! Или! Лама савахтани? (Боже, Боже, защо си ме оставил?)“. После ще му дадат оцет, а Той ще каже: „Свърши се!“. Което значи колкото „свърши се“, толкова и „извърши се“. Ще издъхне, храмовата завеса ще се раздере на две, скалите ще се разпукат, гробовете ще се разтворят и много светии ще възкръснат.

Великден – седмата неделя на Великия пост, която вече е извън Великия пост, – е новозаветната Пасха и не случайно се празнува в тясна връзка със старозаветната. Изобщо един от многото прочити на Стария завет е да се разглежда като предобраз на Новия. Така Христос се предизобразява в Мелхиседек, Исаак и Йосиф, Кръстът се предизобразява в жезъла на Моисей и т.н., и т.н. Така Пасхата предизобразява жертвата на Богочовека, наречен в тази връзка и „Агнец“ – когато Бог наказва египтяните отнемайки първородните им, ангелът на смъртта пощадява само онези, чиито домове са белязани с кръвта на жертвения агнец, защото те са чеда Божии. От днес – Велики петък – до неделя ние не само празнуваме, а за пореден път ставаме съпричастни на победата над смъртта. Това е Великден. А шарените яйца и козунаците са весели аксесоари.

По закона на Моисей Пасхата трябва да се извършва на четиринайсетия ден от първия лунен месец – четем в „Азбучната синтагма“ на големия византийски каноник Матей Властар (1290-1360) – произведение, върху което и до днес стъпват не само църковните канони, но и голяма част от гражданското право. Този първи месец у египтяните се нарича „фаменоф“, при гърците е „дистрос“, за евреите е „нисан“, а за римляните – „март“. Тогава се пада и пролетното равноденствие. Например през настоящата 2022 година слънцето е пресякло небесния екватор на 20 март в 15:33 часа.

Според най-учените юдеи – продължава Матей Властар – като например Йосиф и Филон, законната Пасха не бива да се извършва преди равноденствието, което по времето на разпятието е било около полунощ на 23 март. Жертвеното агне следва да се заколи около две седмици след равноденствието. Така Иисус Христос, жертвеният Агнец, е разпнат според едни на 3 април 33 г., а според други – на 5 април. През 325 г. Първият вселенски събор, свикан от самия Константин, постановява християнската Пасха да се празнува отделно от еврейската през първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Защо Възкресението е свързано с пролетното равноденствие? Защото тъй както старият Адам е сътворен при равноденствие, така и новият Адам – Богочовекът Христос – при същото равноденствие достига Своята пълна реализация в най-важния момент на домостроителството. Богочовекът среща смъртта в човешката природа, за да я обезсили и това се случва на Кръста – дървото на живота, което се издига над гроба на Адам. Сякаш чрез това чудно дърво старият и новият Адам се сливат и човекът е пресътворен, освободен от безусловността на първородния грях. Домостроителството е неразделна част от Сътворението, което още не е свършило, защото човекът не е извървял докрай пътя на своето богоуподобяване. Едва когато освен „образ“ стане и „подобие“, човекът ще е постигнал своята пълнота. Но той не може да се богоуподоби по нечия чужда воля, освен по своята собствена; решението за обòжението трябва да е човешко, защото за Бог е много лесно да ни направи добри и безгрешни по подразбиране, но тогава цялата Му идея за нас ще изгуби смисъл ­– ако човекът е добър по чужда воля, то той не е нещо повече от съвършен и безгрешен робот, а дори и най-съвършения робот не е способен да бъде образ и подобие Божие, защото няма воля и свобода. Във волята и свободата е смисълът на всичко, на всички скърби, допуснати да изживеем в търсене на пътя си към небесата. Седмият ден на Сътворението още не е свършил. В седмия ден Бог „си почива“, за да може човекът да разрази изцяло своята свободна воля, която е получил колкото като проклятие, толкова и като дар. След седмия предстои Осмият ден на Страшния съд и окончателното пресътворяване на света, когато „ще видим ново небе и нова земя“.

Великден е празникът на празниците, централното събитие, ключовото събитие в човешката история. А какво е „история“? История наричаме последователността от действия и събития във времето от грехопадението до Страшния съд. Съществуването на историята съвпада със съществуването на времето – и тя като него има своето начало и своя край, и тя подобно на времето е устремена към своето осъществяване, след което ще свърши, а времето ще се превърне във вечност, защото какво е времето, ако не вечност в движение, и какво е вечността ако не време в покой – въпрос, над който е разсъждавал още Платон в „Тимей“, а след него и Дионисий Ареопагит и Августин?

Някъде през 50-те години на XIV век в Солун св. Григорий Паламà изнася своята забележителна омилия (проповед) на Велика събота, останала под № 16 в сборника му с беседи върху Постния триод и единодушно призната като Трактат за Изкуплението. Там св. Григорий казва, че грехопадението е резултат от омразата на сатаната, от ревността му към Божието творение, а Изкуплението идва от любовта на Бог към творението с всички негови слабости. Бог се ражда като Богочовек по всичко подобен на нас, с изключение на греха. Боговъплъщението показва, че злото у човека не е част от неговата природа, доказва, че Бог не твори зло, а само го допуска по целесъобразност в името на победата над греха и спасението. Злото не е същност, а само състояние – повече или по-малко временно и преходно. Затова доброто винаги е повече от злото и, както се казва в приказките, в крайна сметка доброто винаги побеждава. Това е основополагащ принцип на мирозданието. След като извървим пътя, начертан от Боговъплъщението, нашата природа в лицето на Богочовека, а оттам и на всеки, спасил душата си, ще заеме място отдясно на Отца, над всяко друго творение, над всяка друга природа. Христос е едновременно и жертвата, и свещеникът (по чина Мелхиседеков), който принася тази жертва. След жертвата ние сме откупени (свободни и безсмъртни), въпреки останалата болезненост и смъртност на плътта. Плътта ще бъде окончателно пресътворена в Осмия ден. Жертвата на Христос, която изживяваме и ние в доброволната духовна смърт и духовно възкресение в тайнството Кръщение, е вид осиновяване, чрез което от чеда човешки сме се превърнали в чеда Божии. Ето така вижда Празника на празниците св. Григорий Паламà, така го вижда и Православието. А шарените яйца и козунаците са весели аксесоари.

Споменахме историята. Един от най-пагубните пороци на ежедневното битово мислене е пълното отсъствие на историчност. Това мислене става особено очебийно в ерата на социалните мрежи, когато всеки може да се упражнява, разчитайки на някаква публика. Отсъствието на историчност ни лишава от възможността да видим процесите в тяхната цялост, особено когато процесите се развиват за време надвишаващо едно или няколко поколения. Подсъзнателно човек приема, че светът започва с неговото раждане и свършва с неговата смърт, а всичко останало са слухове на които едва ли си заслужава да се обръща внимание. Така, ако трябва да вземем пример от актуалните новини, мнозина си мислят, че Владимир Путин е персонално отговорен за случващото се в Украйна и отказват да разберат, че той не е болестта, а само поредният неин симптом. Болестта е била достатъчно проявена още по времето на Петър Първи (друг неин симптом) и затова има предостатъчно свидетелства. Но никой не гледа на миналото като на истинска част от настоящето.

Политическата история трябва да се изучава, но е безумно това да се прави отделно от църковната история, защото, както вече видяхме, световната история – това са събитията по пътя от грехопадението до Страшния съд. Как да осмислим развитието на човешката мисъл без понятие за ересите и вселенските събори? Как да си обясним политиката през вековете, затваряйки си очите за участието на Църквата в нея?

Новият Адам завърши мисията си върху гроба на стария Адам. Всичко е свързано. Свързано е в един промисъл. Промисъл, чиито тържествени заключителни акорди започват да звучат от полунощ на Велика събота срещу Великден заедно с тропара: Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав.

Илюстрация: Мануил Панселинос , стенопис „Възкресението на Христа и появата Му сред апостолите“, ок. 1290 г. Съборен храм Протата, Карея, Света гора Атон.

За в. „Труд„.

Всички статии за Възкресение 2022 можете да разгледате тук.

 

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 196 other followers: