Розовият джемпър на градската десница

Тази шеметна поредица започна с изявление на Слави Трифонов, че оттегля министрите си и слага край на уродливата четворна коалиция, на която той самият беше достойно украшение, и завърши с протест пред парламента, съставен от активисти и симпатизанти на „демократичната общност“ или както самите те понякога обичат да се назовават (кой знае защо) – „градската десница“, протест пред който, грееща в розов джемпър, прочувствена реч дръпна Корнелия Нинова по голям мегафон, защото в четвъртък Парламентът отстрани своя председател Никола Минчев, въпреки че беше внук на полковник Сирко Станчев от 32 випуск на Военното училище, със 125 гласа „за“, 113 „против“ и един въздържал се. Наглед Никола Минчев беше абсолютно невинен. Депутатите не отстраниха него, а обобщения Председател на досегашното мнозинство, за да му покажат, че вече е малцинство. Щяха да отстранят всекиго на неговото място. Затова всички видяха в този акт репетиция за отстраняването на правителството идната седмица, когато ще се гласува внесеният от ГЕРБ вот на недоверие.

„Новото мнозинство“ се оформи от ГЕРБ, ДПС, ИНТ и Възраждане, а от „бившето мнозинство“ останаха БСП, ПППП и ДБ. По последни проучвания от месец май на Галъп (да не се бърка с GALLUP) първите биха се радвали сумарно на 31,5% при евентуални парламентарни избори, а вторите – едва на 22%. Ето затова го наричат „мнозинство“. Чакайте сега обаче! Разбира се, определението „ново мнозинство“ е донякъде поетично (за да не кажем „манипулативно“), защото такива мнозинства са временни, по някой конкретен въпрос. Но днес е удобно да се каже: „ето тази групировка ще ви управлява оттук нататък, ако немедлено не излезете на улицата с вувузела в ръка!“. И още: „Мафията и статуквото се обединиха! Мордор се вдигна да съсипе Графството и да остави без ток и газ хобитските ви хралупи“. Не допускайте да ви подхлъзнат. Когато няколко политически субекта са на едно мнение по конкретен въпрос, това изобщо не означава, че вече са следващата управляваща коалиция. По силата на същата логика някой би могъл да каже, че новите и старите комунисти вече с в коалиция, имайки предвид БСП, ПППП и ДБ. И ще бъде доста по-прав, макар че какви ще бъдат бъдещите управленски коалиции, ще покаже единствено аритметиката и никакви идеологии, и никакви морални скрупули, и никакви идеали или дългосрочни визии. Ама никакви!

И като стана дума за идеология, много ми е весело на какъв огън се пече „автентичната десница“ (помните, че освен градска има и автентична или „стара“ десница, като второто е коректно, защото признава, че вече има друга, „нова“ десница) – те трябва да обяснят по някакъв начин защо са в коалиция с БСП при целия си антикомунистически генезис. И обяснението е следното. Иван Костов бил казал (така твърдят те, аз не помня подобно изказване), че както човекът има ляв и десен крак и с тяхна помощ върви, така и обществото има левица и десница, иначе не би вървяло. Левицата (старата, комунистите) и десницата (старата, автентичните) представяли нормалността и когато ненормалността (мафията, статуквото, Бойко Борисов и пр.) се разпищоли, то нормалността загърбва идеологията и се съюзява срещу ненормалността. Хубава теза, която може да оправдае всеки безпринципен съюз.

Очевидно тези приказки за „нормалното“ и „ненормалното“ са глупости, но за „лявото“ и „дясното“ си е точно така – човек не може да ходи, ако няма в комплект ляв и десен крак. Тази двоичност е характерна за целия материален свят. Прав е Костов, че не само има ляво и дясно, но са и необходими. Не са прави онези, които обявиха, че ляво и дясно вече няма, за да ухажват т.нар. „градска десница“, при положение че сами те са рафинирана левица и в частни разговори дори не го крият. Лявото и дясното са като мъжа и жената, деня и нощта, лятото и зимата, бялото, което отразява цялата видими светлина, и черното, което цялата я поглъща. Тъй както атомът не може да съществува и да се задържи в цялост без положителни протони и отрицателни електрони, тъй както лампата не може да светне без две жици – плюс и минус, – така и обществото, поне в условията на многопартийна парламентарна демокрация, не може да съществува без нормална левица и нормална десница. Затова нормалните леви не искат десницата да изчезне, както и нормалните десни не искат левицата да изчезне. Но те ще изчезнат, ако влязат в коалиция помежду си, ще се случи нещо като това, което би се случило, ако оголите двете жици на лампата и ги допрете. Човекът наистина ходи с ляв и десен крак, но ако ги навре в една обувка или в единия крачол на панталона, ще падне и няма вече да ходи.

Сега градските десни, в т.ч. и „автентичната“ десница, са съюзници на комунистите, включително и на Бойко Рашков, когото президентът Петър Стоянов през 1999 от чувство за приличие отказа да направи главен прокурор. Преди това пък бяха в коалиция с Бойко Борисов. Имаха министри. Лидерът на „Да, България!“ изгря от Борисовия кабинет. СДС имаха икономиката, а ДСБ имаха здравеопазването при Борисов. Утре кой знае с кого може да се хванат. Егати „градската“, че и „десница“! Но не са само те, това важи и за всички останали. Понякога се питам защо изобщо се ангажират с някакви идеологии, като така или иначе никой не им обръща внимание!

Какво задкулисие, каква мафия! Това управление падна само поради абсурда на задругата, която го създаде, и поради собствената си некадърност, съчетана с невиждана арогантност. То затъна в купища лъжи и махленски скандали, за половин година не свърши нищо по същество, само намеренията и обещанията му бяха грандиозни. Но дружески ще посъветвам всички, които сега ще излязат с крясъци заклеймяват кой какъв изрод бил, да се въздържат, защото е твърде вероятно утре техните любимци да се прегърнат със същия този изрод, за да направят още по-чудата коалиция и да ги управляват.

Каква ще бъде коалицията в следващия парламент, опитвал ли се е някой да си я представи? Миналата седмица се издигна глас и то от уважаван политик и политически наблюдател, че трябвало да се търси коалиция на евроатлантически принцип, тоест нещо от рода на ГЕРБ, ИТН, ПППП и ДБ. Не че е невъзможно, но е грозно. Пък и евроатлантическият принцип не може да е обединяващ, защото е conditio sine qua non. Волен Сидеров беше нещо като това, което е Костадин Костадинов днес. Но когато беше в парламента и дори управляваше (заедно с Бойко Борисов, разбира се, и от тази коалиция именно тръгна лафът за Картаген), когато беше в парламента, Волен Сидеров не повдигна глас, не внесе законопроект за напускане на Европейския съюз. Няма да внесе и Костадин Костадинов, ако му порасне работата, не бойте се. Властта е една и всеки който влезе в нея, се променя според калъпа, нищо че преди това е крещял как ще изкове нов калъп.

Аз лично няма да допринеса с гласа си за връщане на ПППП във властта, все едно с кого се яви в коалиция. Няма да допринеса, защото ПППП е гротескна креатура на всичко това, което започна с вдигнатия юмрук на Радев, с истерията „Мутри вън!“, двете служебни правителства и трите парламентарни избори. Няма да гласувам и за БСП, дори да стане човешка партия (каквато в момента очевидно не е и това се вижда от рейтинга ѝ), защото така е тръгнало от 1989 г. Не казвам, че БСП не бива да е в Парламента, напротив – бива. Но не съм сигурен, че едно нейно управление или управление с нейно участие ще бъде добро. Практиката досега – от Луканов, Виденов, Станишев и Орешарски, – показва, че подобно управление би било по-скоро катастрофално. Не знам защо така се получава. Изглежда тази партия в богатото си минало има много грехове, за които не се е покаяла.

Протестите и шествията. Не, това не са революции. При тези движения не се получава нищо ново. Просто краен на брой субекти на една и съща сцена от време на време разменят ролите си, след което вършат едно и също, къде по-успешно, къде по-некадърно и безочливо. Има единствено леки нюанси, но общата картина е една. Дори да дойде някой с обещанието че ще извади страната от НАТО или пък ще изпрати македонски космонавт в необятния космос, в крайна сметка на власт ще върши онова, което би вършил всеки друг на неговото място – с едната ръка ще изпълнява волята на господаря си, а с другата ще краде. Болно ми е да го кажа. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде унищожен.

За в. „Труд“.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 196 other followers: