Тема на седмицата: Атомен разпад в зелено

Знам, знам, че на пръв поглед събитието на седмицата дори и за „Ах, тези медии!“ трябва да е свалянето на Никола Минчев от поста председател на НС и феноменът на протестиращите в подкрепа на властта срещу опозицията. Знам. Шествието за Свободата и Семейството също би могло да бъде събитие на седмицата, а защо не и гей парада – паради, сър… Биха могли, но не са, защото се случи нещо друго, на което медиите не обърнаха почти никакво внимание.

Във вторник, на 14 юни, две комисии в Европарламента отхвърлиха предложението на Европейската комисия атомната енергия и природният газ да се оценяват като зелени и „екологично устойчиви“. Това означава, че вероятно ще бъде отхвърлено и на окончателното гласуване. Не, не си мислете, че Европейската комисия лесно и без душевни терзания е направила това предложение. Тя много добре осъзнава колко отвратителна е всяка енергия, получена по начин, различен от перки и фотоволтаици. Но все пак си дава сметка, че ако не искаме икономиките да загинат тутакси, то трябва да ги оставим поне още известно време да се енергизират по някакъв нормален начин. Всъщност ето как се енергизират в момента:

Най-голямото синьо нещо са добрите стари въглища, които искаме да изхвърлим от употреба, защото много затоплят Майчицата Планета. Оранжевото е природният газ, дето Путин ту го спира, ту го пуска (не бойте се, България не е толкова зависима от него, колкото се мъчат да я изкарат, с изключение може би на топлофикациите), тъмносиньото са водноелектрическите централи, а зеленото ­– „възобновяемите източници на енергия“ (слънчевата светлина, вятър, дъжд, приливи (а защо не и отливи?), геотермалната енергия и т.н.). Жълтото е нефт (тук вероятно влизат автомобилите, камионите, корабите, самолетите и самолетоносачът „Кузнецов“, а също танковете и бронетранспортьорите), сивото е атомната енергия и накрая има една синя цепка, която е наречена „друго“, но аз друго извън изреденото не мога да си представя, освен може би дървените въглища в барбекюто, но техният въглероден отпечатък е скандален! Сиреч Зелената сделка иска да зачеркне 73,3% от глобалния енергиен микс. Това не ви ли се вижда леко тревожно?

Целта на Зелената сделка, поне тази, която се комуникира на простите граждани, е да се извърши „енергиен преход към въглеродна неутралност на икономиката“. Турете газа настрана и хайде да видим какъв е въглеродният отпечатък на атомната енергия. Не съм много добър в тези неща, но това по-долу е Законът за радиоактивното разпадане, за разпада на атомното ядро, който се извършва в реактора на атомната електроцентрала, за да отдели енергия, тази енергия да превърне водата в пара и парата да завърти турбината:

Моля да ми посочите въглерода, ако виждате такъв във формулата или в графиката по-долу. Защото именно въглеродът е този, който оставя гадния си отпечатък върху планетата и пречи на Европейския съюз да извърши „енергийния преход към въглеродна неутралност на икономиката си“. Може да съм прост, сигурно съм тъмен балкански провинциалист, затънал в суеверие и предразсъдъци, но според мен разпадът на атомното ядро си е напълно „въглеродно неутрален“.

И именно защото атомната енергетика е въглеродно неутрална, нея трудно могат да я изнудват с търговия на въглеродни емисии и това я прави леко дразнеща в очите на европейския бюрократ.

Къде са философските корени на Зелената сделка и на всички подобни на нея алармистки напъни? В основата е убеждението, че човекът се е размножил неимоверно и с дейността си застрашава планетата, а защо не в перспектива и вселената. Технологията на индоктринацията е следната. Първо се създава една илюзия, а после се експлоатира. В случая илюзията е, че човекът е нещо като тумор на лицето на природата (доколкото природата има лице) и денонощно трябва да изпитва угризения, да се чувства виновен, че е жив. Странно, но тази илюзия живее едновременно с една друга – че човекът е богоподобен гений, който може да създаде всичко, да достигне до всички тайни и до всички кътчета на вселената; човекът е най-висшето нещо в пространствено-времевия континуум, няма по-висше от него. Следователно той е този, който трябва да се погрижи за всичко, включително и за природата, включително и за вселената. Как така съжителстват едновременно този две илюзии? Те са противоречащи си само на пръв поглед, но в крайна сметка и двете произлизат от древната ерес на гностицизма, с която в момента няма да се занимаваме. Отговорът е в теорията за шестата раса, която сме споменавали и по-рано. Това е едно убеждение, според което човекът е на прага на следващ еволюционен скок и някои индивиди вече са го направили. Именно те са шестата раса – умни и красиви, чудовищно интелигентни и образовани, толерантни и безстрастни, корпоративни и диалогични, те знаят истината за всяко нещо. От друга страна има и биологичен боклук, който по някакъв начин и по възможност хуманно – чрез стерилизация, генно инженерство, семейно планиране, всякакви идеологии, отхвърлящи раждането на деца – трябва да бъде рециклиран. Най-смешното е, че абсолютно всички, които си закупят подобна литература от будката на ъгъла, решават, че са се докоснали до космическа тайна и че именно те са най-породистите представители на „шестата раса“. Има обаче и други. Има и успели и богати хора, даже свръхбогати, които също си въобразяват, че са на някакво следващо „еволюционно“ стъпало, те също си въобразяват, че са представители на „шестата раса“, само че тяхната илюзия е по-различна, защото имат ресурса да паднат в неимоверно по-голяма прелест. Мисля, че свят, населен с представители на тази „шеста раса“, е загубен.

Надявам се, разбрахте защо предпочетох да определя като събитие на седмицата отпадането на атомната енергия и природния газ от списъка на зелените енергии, а не нашите парламентарни страсти. Ние сме скромен народ и скромна страна. Тук рядко се зараждат световни събития и идеи, но пък световните събития и идеи отекват гръмотевично – всичко каквото се случва у нас, добро или лошо, е отзвук от някакъв голям процес, който бавно плува наоколо като кит, а ние лудешки подскачаме върху вълничките на неговата водоизместимост. Зелената мания е болест. Докато тази болест не бъде излекувана, и у нас ще виждаме симптомите ѝ под формата на всевъзможни уродливости, включително в политиката и в страстите, които я съпътстват. Затова зелените глупости в Европа са по-важни от парламентарните глупости у нас – защото са ако не пряка, то поне косвена причина за тях, а и за много други вълнения, които ни предстои да изпитаме. Ние – щем, не щем – сме част от света, от голямата сграда на съвременното човечество и трябва да сме готови да приемем, че ако прелее ваната на горния етаж, мазето се наводнява.

За „Ах, тези медии!„.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 196 other followers: