Стоте дни на Кошлуков

„Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?“, дръзко се питаше в едно популярно по социалистическо време стихотворение на Владимир Башев. По него даже имаше и песен и самодейните състави я подрънкваха на кухите си китари в рамките на фестивала „Ален мак“, Благоевград. Така днес ние, техните потомци, можем да пропеем: „Ако СЕМ не може да избере директор на Телевизията, за какво съществува?“. Защото виждаме, че както напоследък обществото е неспособно да излъчи парламент и правителство, така и СЕМ за първи път в историята си като регулатор не успя да излъчи директор на БНТ. Толкова ли не можаха да се разберат – те и техните възложители – преди официалното гласуване? Не си ли говорят? А в очите на страничния наблюдател СЕМ не съществува за нищо друго, освен да избира директорите на обществените радио и телевизия.

Защо? Какво се случи? Как така при три поредни гласувания в сряда не се намери ни един кандидат да събере три от пет гласа и да стане новият генерален директор на БНТ? Дали нямаше достойни кандидати? Дали концепциите им не удовлетворяваха високите изисквания на обществото? Или пък членките на СЕМ не са достатъчно компетентни и смели? Или пък политическите сили, които те представляват като едни красиви аватари, не могат да се разберат помежду си?

СЕМ е орган, който се конструира на квотен принцип. В момента се състои от пет членки, като по закон две от тях са квота на Президента, а три – на Парламента. От Президента са председателката Соня Момчилова и бившата колега на един от  кандидатите – Габриела Наплатанова. От Парламента са съответно Галина Георгиева (ГЕРБ), Симона Велева (ПППП) и Пролет Велкова (ДБ). Как? Нима БСП и ДПС не са представени? Абе, представени са те, ама това е тема на друг разговор.

От своя страна кандидатите за генерален директор на БНТ са осем, както следва: Емил Кошлуков, Венелин Петков, Сашо Диков, Ирина Величкова, Василена Матакиева, Красимир Ангелов, Сашо Йовков и Светлана Божилова.

На практика битката е между Кошлуков и Венелин Петков. За първия се твърди, че е кандидатура на ГЕРБ, а за втория – на ДБ. Или, както се опитват да ни внушат, първият е кандидатът на задкулисието, мафията и статуквото, а вторият – на промяната, честността и компетентността. Основание за това може да се намери в яростното поведение на „Дневник“ и „Капитал“, които сякаш не могат да живеят с мисълта, че БНТ все още не е в медийната група на Иво Прокопиев. АЕЖ (щедро цитирани от Капитал) също са разочаровани, което е основание за оптимизъм.

Ах, колко много политика има в една (Ах!) обществена медия, която уж би следвало да е надпартийна, аполитична, независима, обективна и прочие, и прочие неосъществими неща!

Но щом сблъсъкът за Телевизията е политически, то какво олицетворяват фаворитите в него? Те олицетворяват последния политически разлом, в който се намираме вече може би от десетина години и който наследи разлома комунисти/антикомунисти, Изток/Запад, та едва ли не и ляво/дясно. Нека наричаме този разлом условно консерватори/либерали макар да не е съвсем точно. Не е съвсем точно най-малкото заради това, че в България (а и не само) нито консерваторите са консерватори, нито либералите са либерали. Но като кажем така, поне знаем кога за кого става дума.

Този нов разлом е толкова дълбок, че разкъсва старите класически граници и ние, простите граждани, гледаме стъписано как разни хора ту са в една лодка, ту се замерят с фъшкии. Вижте, най-близкият пример е как Румен Радев, пред когото преди две години коленичиха и го признаха за бащица на борбата срещу мафията (по-точно срещу Бойко Борисов, който също в зората си дойде да се бори с мафията), сега е одиозна фигура, измамила надеждите на прогресивната общественост. Всички се въртят като фурнаджийски лопати и никак даже не се срамуват. Вижте само БСП през последните дни – каза че няма да участва  правителство с Кирил Петков, защото изпъдил онези руснаци, обаче с Асен Василев ще участва, а руснаците са си все така изпъдени. Все едно. Това беше скоба.

В сряда на практика СЕМ избра Кошлуков за директор на БНТ за още поне три месеца (стотина дни), което не е лошо, защото Кошлуков е добър директор. Дори и само заради истерията, до която докарва някои хора, чиито имена сега няма да споменавам, за да не стане истерията още по-отровна. Но остава въпросът: след като контролът над обществените медии е неприкрито политически въпрос (а и всяко друго мнение би било нагло лицемерие), то защо трябва да съществува нарочен орган за това? Кои са вариантите да се образува нещо от рода на СЕМ? 1) Както досега – на квотен принцип от институциите, но ако ги има законодателната и президентската, къде са изпълнителната и съдебната? 2) Директно от гражданите, но какво разбират гражданите от медии? Те само гледат, псуват и понякога замерят телевизорите си с джапанки. 3) От специалисти. Тук въпросите са два: а) кой доказва, че са специалисти, някакви трети специалисти? б) кой избира тези специалисти, които ще избират членовете на СЕМ, пак ли политическите сили? Че то и сега е така. 4) Членовете на СЕМ се избират от една или повече НПО. Това вече е истинска катастрофа и моля дори да не се спираме да го обсъждаме.

И тъй като очевидно който плаща, той ще поръчва музиката, СЕМ винаги ще бъде проекция на съотношението на силите около фиска, около публичния ресурс или т. нар. „софра“. СЕМ винаги ще бъде отражение на политическата картина. И като е така, защо е нужно да има специално отражение? Не е ли достатъчно парламентарната „Комисия по културата и медиите“ да назначава директорите на БНТ и БНР, както и да върши всичко останало, което върши СЕМ и за което ние не сме сигурни какво е точно? Ако искате пък медиите да не са съвсем зависими от конюнктурата, то нека има разминаване в мандатите на парламента и на генералните директори, както е например с главния прокурор. Лесно е, а е и честно. Поне знаем за какво става въпрос и не се правим на някакви, каквито не сме.

Светът се е променил дотолкова, че обществените медии вече не са толкова източник на информация, колкото верифициращи институции. Хората все си казват: „щом го пуснаха по държавната телевизия, значи не може да е съвсем лъжа“. Милите… Никога не е имало, няма и да има медия, която да не е ангажирана по някакъв начин политически или идеологически. Нелепо е да се допусне, че обществените медии, които на практика са държавни, защото се издържат от бюджет, който им се отпуска от Министерство на финансите, могат да бъдат опозиция на политическата конюнктура. Достатъчно е от тях да се изисква да спазват обективност и добър тон, а това спокойно може да стане в рамките на медийното законодателство.

Затова си мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен, а СЕМ – закрит.

Илюстрация: Колаж върху Франсоа Жерар, „Портрет на Наполеон“, 1805.

За „Ах, тези медии!“.

Tags: , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 194 other followers: