На българо-албанската граница нищо ново

 

И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха“ (Мат. 5:40).

 

Много популярно е схващането, че стратегическият интерес на България е РСМ да е член на Европейския съюз. Мнозина са го повтаряли. Последен беше българският евродепутат Илхан Кючюк в Страсбург. Общият аргумент е, че понастоящем, в съществуващите геополитически условия, това е единственият шанс да бъдем с братята си в нещо като обща държава. Да, вероятно би могло да се формулира някакъв интерес за успокояване на съвестта, но чак стратегически

Аз пък съм на мнение, че е най-добре тази болна държава изобщо да я няма. Да я взима който ще. Да си я разделят там, па ако ще за нас и нищо да не остане, въпреки крайната несправедливост на тази хипотеза. Да я взимат со сичките ѝ историчари. И со сичките ѝ антиквизатори. Този народ наистина не е добре. В книгата си „Закуска за шампиони“ Кърт Вонегът развиваше теорията как в определени моменти от историята си цели народи могат да се заразят от някакви отровни вещества, които да ги умопобъркат. Когато веществата се разсеят, народите отново стават нормални. Ние като любящи братя православни се молим македонските вещества да се разсеят час по-скоро.

За това състояние на македонците са виновни мнозина, но най-вече държавите, с които граничи Македония и които имат (или са имали) записани в националните си доктрини, че Македония е тяхна. Представете си едно простодушно население, подложено на пропаганден натиск от три страни – България, Гърция и Сърбия! И аз да съм, и аз ще се вкопча в химерата, че произхождам от Александър Велики, защото идентитетот е важен за народите като слънцето и въздуха за всяко живо същество. И македонизмът (ако решим да наричаме „македонизъм“ концепцията, че трябва да има отделна държава „Македония“) изобщо не тръгва от Коминтерна през 40-те години на ХХ век, а много по-отрано – от героите, дето сега не можем да си ги поделим, Гоце Делчев и Даме Груев. Те са застъпвали идеята за самостоятелна македонска държава в противовес на омразните „върховисти“ (предимно български царски офицери), които не са се отказвали от копнежа да приберат Македония под българската корона. Димитър Талев го е описал добре. Така че всичко, на което сме свидетели днес около т. нар. „френско предложение“, си има своите съвсем логични исторически предпоставки. А македонската нация и македонската държава са изсмукани от пръстите. От което страдат преди всичко свестните хора, живеещи в границите на тази изсмукана от пръстите държава.

В интервю за някаква руска информационна агенция местният публицист Миленко Неделковски се оплакал, че „на Македония няма да ѝ остане нито един стълб, на който да се държи“, защото дори и за самия него във фейсбук пишели, че бил българин. Представяте ли си какво унижение! Оплакал се още, че „две хиени се въртят около македонската държава – България и Албания“ и се наговарят да си я поделят. Възмутил се (оплаквайки се), че грозно клеветят всички македонци, които протестират за отфрлане на френскиот предлог, наричайки ги едва ли не руски мекерета но „това споразумение по никакъв начин не е свързано с Русия, то касае само Македония, но ние получаваме етикет на руски агенти, само защото всяка вечер протестираме“.

Какво се случва на тези протести? Почти всичко, за което можете да се сетите – хвърлят се камъни, железа, яйца, къртят се пътни знаци. Събарят се ограждения и се щурмува парламентът. Говори се за три автобуса с ултраси, докарани от Сърбия. Близо 50 полицаи са ранени. Гори се знамето на Европейския съюз. Гори се Преспанското споразумение с Гърция, по силата на което спорната държава се примирява с името „Република Северна Македония“, за да я подкрепят гърците за НАТО и ЕС. Гори се също така и договорът за добросъседство с България от 2017, чието пък неизпълнение от страна на РСМ стана причина България да блокира започването на преговори с РСМ за членство в Европейския съюз. Били са времена, когато изгарянето на договор за добросъседство си е било парекселанс casus beli.

Цялата работа е против „бугаризацията“. Докато все още настоявахме на ветото си, македонците беснуваха защо им препречваме пътя към Европа. Когато Европа (и Америка) ни извиха ръцете достатъчно болезнено и ние кандисахме да си вдигнем ветото, македонците побесняха още повече. Сега не щат да влизат в Европа, защото Европа искала да ги „бугаризира“. Извън обикновената психопатия, това доказва, че РСМ в действителност не желае да бъде член на Европейския съюз. Доказва също, че РСМ съществува единствено върху антибългаризма. Ако някой дръзне да ѝ го отнеме, РСМ ще рухне, ще се удави като престанала да плува акула. Има хора, които, ако няма кого да мразят, ще започнат да мразят себе си. Болест.

Смешното е, че сред най-истерично протестиращите против „бугаризацията“ имало и някаква жена, дето виела на умряло, че не иска да я „бугаризират“, а пък в същото време се оказва, че синът ѝ отдавна се е „бугаризирал“ тук и даже джендърства заедно със „Спаси София“. И докато той джендърства, 30 000 македонци, изглежда не дотам ужасени от „бугаризацията“, чакат за български паспорти. А докато те чакат, други 86 566 македонци вече си имат български паспорти. И докато те кротко си притежават български паспорти, по стъгди и мегдани „го отфрлат предлогот“.

Затова казвам, че на македонците им хлопа дъската и въобще не ни трябват. Да ги взема който ще. Ние признаваме, че те вече не са българи, защото сами са решили да бъдат някакви други. А щом са решили, какво можеш да им кажеш? Това е като оня луд, дето твърдял, че Бог му е казал, че е Наполеон, и другия луд дето нищо такова не му бил казвал. Македонците знаят, че отделните народи трябва да имат отделни държави и от момента, в който са се почувствали (или са ги накарали да се почувстват) отделен народ, желанието им за отделна, суверенна държава е напълно легитимно. Но понеже населението на РСМ не е отделен народ – не и биологически, не и исторически, не и културно – на тях им трябва легенда, върху която да стъпят, трябва им племенен тотем, от който да са произлезли. Трябва им някой Бог да им каже, че са Наполеон. Или Александър Велики. Нека ги оставим на лудостта им. Ама те ни крадат историята! Еми, ясно, че ни я крадат! Всички виждат, че това не е тяхна история, всички им се смеят, защото го правят по невероятно скудоумен начин. Да не би пък и ние да сме малко нещо като тях, та толкова много се впрягаме? Да не би пък и ние да си имаме някакви проблеми с идентитетот? Не ставаме ли понякога същите като македонците в желанието си да ги оспорим?

А може да не са виновни Вонегътовите отровни вещества. Може обичайният заподозрян отново да е Всемирното Зло, което посяга както върху отделните личности, така и върху цели народи. Или върху групи от хора, които вярват, че са народи. И това, последното, не важи само за македонците, а и за всички останки от Източната империя. Вижте останките от Западната империя. Апенинският и Пиренейският полуострови вече са обединени в държави – съответно Италия и Испания. Балканският полуостров все още не е, въпреки че между българин и хърватин, да речем, разликата е много по-малка, отколкото между пиемонтец и калабриец или между каталунец и андалусиец. В рамките на Османската империя останките от Източната империя все още са монолитни – рум миллет. А след това, когато една по една се оформят новите национални държави, останките от Западната империя полагат всички усилия всяка от тези нови държави да се почувства уникална, да намрази останали и да си доказва пред тях идентитетот. Така тези нови национални държави стават лесна плячка за Всемирното Зло.

Безспорно РСМ е по-изкуствена, по-измислена от всички останали нови национални държави на Балканите, защото няма автентична историческа предпоставка. Точно защото няма, са всички тези смехотворни напъни да има. Но колкото и силно, колкото и продължително да крещиш една лъжа, тя няма да се превърне в истина и това Всемирното Зло, наричано още „баща на лъжата“, го знае много добре.

РСМ така или иначе, по един или друг начин ще посрещне историческата си съдба. Най-вероятно ще престане да съществува или поне не и в този вид с размаханите вергински звезди. Но каквото и да се случи с РСМ, тя никога вече няма да бъде онази Македония от Българската екзархия през XIX век. Някои неща са необратими. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Снимка: Bulgaria ON AIR

За в. „Труд„.

Tags: , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 196 other followers: