Новите гробокопачи на капитализЪма

 

Осъзнавам, че да наречеш „ново“ нещо, в което участва Мая Манолова, граничи с ментален произвол, но какво да направя, като такъв тон дадоха медиите – „Ново ляво обединение, наречено „Прогрес“, ще работи срещу капитализма в България“ – казаха от Уебкафе, където пуснаха и анонимната партенка, че ВМРО, КОД и НФСБ щели да се коалират, та отвориха работа на хората да опровергават. Усещате ли лекия дъх на национализъм? Врагът е капитализмът в България, а не световният капитализъм, какъвто беше за техните баби и дядовци марксисти-интернационалисти. Тук вече расата и класата се преплитат в диалектическо единство.

Нашата цел е да притиснем и нея [БСП – б.м.], и други политически субекти да предприемат курс към истинска модерна левица“ – рекъл Додов.

Това [криза на представителството – б.м.] се случва по силата на ултра капиталистическата държава, в която живеем, която създава огромни неравенства и концентрира богатството в ръцете на малцина“ – рекъл Делийски.

Дано знаете кои са Додов и Делийски, защото аз не мога да ви бъда много полезен. Отбележете си обаче думичките „прогрес“ и „модерна“, защото само след малко ще се върнем на тях.

Това че ще се прави „нов ляв проект“ изобщо не е толкова сензационно – дори изостават в сравнение с десните проекти. Грабващото въображението е, че проектът ще работи срещу капитализма, ще го бори. Защо бе, мама му стара, защо ще го борите този капитализъм, толкова ли е лош? Дали левите интелектуалци нямат нещо друго предвид, какво разбират те под „капитализъм“? Според „Речник по научен комунизъм“, под редакцията на акад. Алексей Румянцев и превод от руски Иван Григоров, ПАРТИЗДАТ, София, 1981, капитализмът е „обществен строй, основан върху експлоатация на наемния труд от капиталистите, в чиито ръце е съсредоточена собствеността върху средствата за производство“. Курсивът е от оригинала, за да подчертае смисловото ударение във фразата.

Да, ако това е капитализмът, той наистина прилича на всемирното зло. Дори съм виждал интелектуалци да употребяват израза „силите на злото“, но не съм сигурен дали, ако ги помолиш, ще могат да изредят тези сили поименно.

Така погледнат, капитализмът наистина е нещо, което трябва да се „бори“, срещу което трябва да се „работи“, нещо, на което светлите сили трябва да се опълчат. А нима има по-светла сила от международното работническо движение, па макар и в съвременния си малко лигав маркузеански вид!

Но дали дяволът е толкова черен? Нашите млади културни марксисти (барабар с Мая Манолова), които се вдигнаха да громят капитализма, е добре да си спомнят някои неща. Капитализмът е преди всичко икономическата система на буржоазията. Да, знам, че буржоазията също е нещо ултра отвратително, но нека за миг да забравим това. Капитализмът е икономическата платформа на буржоазията точно както и Просвещението е нейната философска платформа. Дами и г-да млади културни марксисти (барабар с Мая Манолова), имате ли нещо против Просвещението?

Според учението „Исмат“ (исторически материализъм – съвместна разработка на Маркс, Енгелс и Ленин) капитализмът е дошъл да детронира зловещия феодализъм; капитализмът е родителят на най-прекрасното нещо на света – работническата класа. Защото, ако няма капитализъм, няма индустрия, а ако няма индустрия, няма и работническа класа. Индустриализацията от времената на Тодор Живков, по която се леят реки от носталгични сълзи, не е нищо повече от свръхагресивен израз на държавен капитализъм. Този капитализъм ли сте тръгнали да борите, дами и г-да млади културни марксисти (барабар с Мая Манолова)?

Хайде вече да се върнем и на думичките „прогрес“ и „модерна“ – та нали и самото име на новия модерен ляв проект е именно „Прогрес“! Модерността и прогресът са в тясна връзка. Модерно е всяко нещо, което се е получило в резултат на някакъв прогрес. Модерните неща са по-съвършени от старомодните, а усъвършенстването не е нищо друго освен постоянен дръзновен път напред и нагоре. Като мироглед прогресивизмът (извън строгостта на политологическата терминология) е убеждението, че светът е орисан непрекъснато да се усъвършенства, да върви от по-лошо състояние към по-добро и това е необратимо. Разбира се, какво ще разбираме под „по-добро състояние“ е до голяма степен условно. В случая светът се е съгласил да разбира повече хора, които живеят все по-дълго, без да боледуват, все по-голям икономически растеж, все по-електрически автомобили, мобилни телефони с все повече камери на гърба, все по-големи и все по-тънки телевизори, все по-икономични фурни, все по-политкоректни думи и все повече разкаяли се за епохата на великите географски открития и на колониализма бели хора. Но в основата на всичко, безспорно е икономическият растеж. Без него няма нито електрически коли, нито смартфони за всички, нито големи и тънки телевизори. Икономическият растеж е обещание №1 на всяка политическа партия, когато се зададат поредните избори. А икономическият растеж се дължи на едно единствено нещо (чакайте да го напиша на отделен ред), дължи се на

принадената стойност.

Както видяхме от Речника на научния комунизъм, принадената стойност е плодът на експлоатацията на човек от човека, следователно принадената стойност е световно зло №1, поне в класово-диалектическия смисъл, следователно световно зло е и икономическият растеж. Принадената стойност е религията на капитализма, негова същност и светиня, както е класовата борба за комунизма. Който иска да се бори срещу капитализма, трябва да е наясно, че се вдига на борба срещу принадената стойност и икономическия растеж – другите имена на капитализма. Нали самият Маркс го е казал: пари – стока – пари прим. Е, те това е принадена стойност. Е, те това е икономически растеж. Друго не е.

От друга страна, всички социалисти, включително и младите културни марксисти (барабар с Мая Манолова) от новото ляво обединение „Прогрес“ винаги се обявяват твърдо ЗА в подкрепа на всевъзможни социални придобивки – образование, здравеопазване, пенсии, помощи и пр. Но без икономически растеж няма придобивки, а без принадена стойност няма растеж. И доколкото, както видяхме, принадената стойност е отнологичната същност на капитализма, то без капитализъм няма социални придобивки. Още ли сте сигурни какво искате да „борите“ и срещу какво искате на „работите“, дами и г-да млади културни марксисти (барабар с Мая Манолова)? Или ще кажете, че при социализма пак имаше и принадена стойност, и растеж. Ами, как няма да има, като т.нар. „социализъм“ не беше нищо друго освен държавен и некадърно управляван капитализъм! Тоест вие против капитализма ли се борите или се борите за държавен капитализъм?

И тук стигаме до нещо интересно. Каква е разликата между държавния и обикновения капитализъм? Със сигурност разликите са много, но има една, по-важна от всички останали. Това е собствеността. При държавния (социалистическия) капитализъм собствеността е отнета от индивида, за да бъде апортирана в полза на колектива, така че с нея да може да злоупотребява всеки номенклатурчик.  При обикновения (капиталистическия) капитализъм правото на индивидуална, лична, частна собственост е свещено.

Собствеността е особено състояние на отношенията между материалния свят и човека като негов временен обитател и духовно същество. Собствеността, както и всяко друго нещо, сама по себе си не е нито лоша, нито добра – зависи как ще бъде употребена. Лоша е доколкото лесно може да хвърли човека в смъртния грях на сребролюбието. Добра е, доколкото е гарант за свободата.

Собствеността в този грешен и повреден свят е най-сигурният инструмент на свободата. Тя позволява на човека да взима самостоятелни решения, без да превива гръб пред някого или нещо, от което зависи прехраната и физическото му оцеляване. Тя е нещо като огъня – смъртоносна и животворна едновременно. Нали ви е направило впечатление кои са първите мероприятия на най-човеконенавистната власт – комунизма? Национализация, експроприация, отнемане на собственост, изселване от личното жилище. Човек без собственост не е нищо повече от плаха функция от настроението на своя господар. Но оставете комунизма, вижте какво е сега. На практика огромна част от хората притежават нещо, което не е тяхна собственост – жилище на кредит, кола на лизинг, даже и почивка с потребителски кредит, коледен шопинг с потребителски кредит, кредитни карти… Докато имаш работа, всичко е О.К. Обаче загубиш ли работата си, спреш ли да обслужваш кредити си, тогава идва моментът да вкусиш от живота без истинска собственост. Затова за мнозина най-големият кошмар е да не загубят работата си. За да не я загубят, те са готови на неподозирани и от самите тях гърчове в нозете не само на истинските си господари, но и на техните по-високопоставени в йерархията служители, които на свой ред също се гърчат пред инстанцията, от която зависят. Това свободни хора ли са?

Ще кажете: ами, ето ви го съвременния капитализъм, лош е, нали? Това, дами и господа, другарки и другари, млади културни марксисти (барабар с Мая Манолова), не е капитализъм. Това е корпоративен социализъм с формална частна собственост, но наистина само формална. Истинска собственост е когато кралят в приказката за Котарака в чизми попита от каляската: „На кого да тези ниви, селяни?“, селяните да могат да му отговорят: „На г-н маркиза, на г-н маркиза!“, а не да започнат да мънкат: „Ами, на едни акционери, на едни приносители,  на един борд, на едни попечители, на един холдинг, на едни офшорки…“. Истинската собственост винаги е персонална и само като такава може да породи отговорности у субекта си. Колективната собственост – било държавна, общинска, корпоративна или кооперативна – е безотговорна.

Казваме, че собствеността е инструмент на свободата. Но защо свободата да е толкова важна за нас? И друг път сме говорили за това и то неведнъж. Свободата е единственото условие за осъществяване на целта на човешкото съществуване. По своя воля (или по-точно – по свое своеволие) човекът придобива способността на различава добро от зло. Обективно и абсолютно добро от обективно и абсолютно зло. Това е лесната чест. Следва задължението да избереш доброто, щом го познаваш. Това може да стане единствено в състояние на пълна свобода на волята. Ето затова свободата е важна – за да го има избора. Ето затова собствеността е важна – за да я има свободата. Ето затова капитализмът е важен – за да има (поне на теория) собственост за всички. Лична собственост. Частна собственост. Собственост която носи принадена стойност. Принадена стойност, която осигурява средства за физическо и донякъде социално оцеляване. Това ли искате да борите, дами и г-да млади културни марксисти (барабар с Мая Манолова)? Ако е то, значи сте осъзнати злодеи. Ако не е – тогава сте обикновени глупаци. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За TRIBUNE

Tags: , , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 196 other followers: