Брейнуошинг

За тези, които все още не са запознати с термина „брейнуошинг“, бързам да уточня, че това не е някаква модерна Ню Ейдж практика, нито пък е някакъв вид „коучинг“, нито е йога за научни работници. Брейнуошингът, според списание MEDINFO (медицинско списание за лекарите в България), е „агресивен процес на пълна промяна в нечий начин на мислене. Първата стъпка включва абсолютна деструкция на вярванията на даден индивид относно собствената му личност. Важно е човекът, който извършва брейнуошинга да има точна и ясна позиция, вярвания и идеи, които да може да вдъхне“ на мястото на изчегъртаните. В ежедневната комуникация брейнуошингът е познат като „промиване на мозъци“.

Промиването на мозъци от медицински термин се е превърнало и в медийно-комуникационен, означаващ съвкупност от различни тактики за контролиране на масовото съзнание. Изобретено е, разбира се, от Китайската комунистическа партия, за да дължим на Китай и промиването на мозъци, заедно с хартията и барута.

В условията на плуралистичния демократичен дискурс „промиване на мозъци“ се е превърнало в клише. Всеки, който иска да обиди някого, да игнорира мнението му, да го обезцени, казва, че опонентът му или е с промит мозък, или е „на хранилка“ при зли сили. Например, ако вие сте привърженик на партията „Хикс“ и искате да сразите опонент, който е привърженик на партията „Игрек“, така че нищо да не остане от него и от жалката му аргументация, казвате, че мозъкът му е промит, и всичко свършва. По този начин спорещият изключва хипотезата за автентичност на мнението, с което не е съгласен. И никога не се пита дали пък самият той, аджеба, също не е минал през промиване на мозъка, без да усети, защото качественото промиване е неусетно. Много ми е смешно, когато някой глупак, който не е съгласен с нещо чуто, казва, че опонентът му е с промит мозък, защото не вижда истината, която всъщност е… (и тук глупакът изтърсва изпепеляващо с баналността си клише). Обръща се и си тръгва горд, защото само той знае как всъщност стоят нещата и само неговият мозък не е промит. А когато е беден, обяснява това със своята неподкупност.

Един от белезите, казват, на промития мозък (което всъщност не е така) е че притежателят му говори с опорки. А нима по обществено-политически въпроси, от които не разбираме особено, не говорим всички ние с някакви опорки? Нима Десетте Божи заповеди не са „опорки“? Всяка теза, всяка страна в дискусията си има своите опорки и те лесно могат да бъдат проследени. Плюс това „опорна точка“ (опорка) доскоро изобщо не беше мръсна дума. Съставянето на списъци с „опорки“ е рутинно задължение на политическия PR, което много помага на лидерите-оратори и е крайно необходимо за монолитността на партийното говорене. Измислено е в страни, пред които се прекланяме с пиетет. Промитият мозък е характерен не с опорките изобщо, а с това, че старите опорки са премахнати, за да бъдат тенденциозно заменени с нови според някакви пропагандни потребности на властите, които контролират медиите. И най-вече новите опорки имат малко общо с реалността, с изводите, до които човек би стигнал сам, ако си направи този кеф да помисли малко.

Брейнуошингът е нещо много повече от натрапчивото втълпяване и възпроизвеждане на опорки. Ако приемем дефиницията, че той е „съвкупност от различни тактики за контролиране на масовото съзнание“, лесно ще го разпознаем, например, в климатичния алармизъм. Откакто се оказа, че е твърде печелившо държавите и индустриите да бъдат рекетирани в името на природата, то не бяха дупки в озоновия слой, то не бяха глобални затопляния (които после тихомълком прекръстиха на „климатични промени“, защото се видя, че не са баш затопляния), то не бяха въглеродни отпечатъци, то не бяха изчезващи дъждовни гори и обедняващо биоразнообразие и т.н., и т.н. Всичко това се превръща в масово убеждение единствено чрез средствата на организирания брейнуошинг.

Вижте пандемичните истерии – типичен пример за брейнуошинг. Нееднократно сме говорили за техниките, с които си служат медиите, за да влудят простия гражданин.

Вижте и глобалната кампания (която все още набира сила и не е достигнала апогея си) да ядем насекоми вместо месо. Да разгледаме един крайно любопитен материал, предоставен ни от читател. Става дума за листовка, предназначена за деца (нали знаете – колкото по-рано започне промиването, толкова по-добре, пък и децата са така „пленени“ в училищната система, както възрастните не са).

Пропагандният материал се нарича „10 причини да ядем буболечки“ (изглежда е убедително нещата да са по 10). За мен той е забележителен, не само защото е типичен пример за елемент от кампания за промиване на мозъци, а и защото се опира на 10 предполагаеми ценности на съвременния човек.

  1. Много деца ядат буболечки. Два милиарда ядат хора буболечки, което е близо 1/3 от човечеството – Щом мнозина други правят това (особено пък дечица като нас), то сме длъжни да им подражаваме. Подражанието (μίμησις) е ключов елемент в човешкото поведение. Затова и убеждаването често минава през примери как става „по света“, а рекламите почти винаги са свързани с образи на успели и щастливи хора, или пък на известни личности, за да пожелаем и ние да сме като тях, потребявайки онова, което (уж) потребяват и те.
  2. Може да образовате другите – демек, бъдете лидери, покажете им превъзходството си. Ценност на модерния човек е да бъде доминиращ, да намери онова, с което превъзхожда останалите. Ако не е красота, ум или богатство, то нека е познанието за ползата от яденето на буболечки.
  3. Буболечките са вкусни – ценност е да си доставяме удоволствие; удоволствието, забавлението, щастието са наши човешки права.
  4. Буболечките не могат да ни разболеят както месото – здравето е безспорна ценност, заради която са изобретени здравните каси. Забележете и черния PR – месото е вредно. При мозъчната промивка винаги ръка за ръка вървят идеализирането и демонизирането.
  5. Не е нужно да изглеждат като буболечки – борба с предразсъдъците. Ако смелиш буболечките на брашно и от това брашно изваеш пуешка кълка, няма проблем да посрещнеш Деня на благодарността в духа на старите, ненужни и смешни традиции.
  6. Поддържат ни силни и здрави – тук пропагандаторът се повтаря, но вероятно има за цел да изпълни вълшебното число 10.
  7. Да ядеш буболечки е полезно за околната среда – А! Дойдохме си на думата! Грижата за околната среда съдържа цял букет от ценности – отговорност, ангажираност, модерност, превъзходство, цивилизованост, кооперативност, солидарност и т.н.
  8. Помага в борбата срещу световния глад – отново ангажираност и активизъм. Съмнявам се обаче, че тази листовка ще стигне до деца, които наистина гладуват, а да убеждаваш някого, че ако доброволно яде бръмбари вместо пържоли, то по този начин помага на гладуващите, не знам…
  9. Готино е да опитваш нови неща – това е модерността, любопитството и откривателството. Слабото място тук е, че скоро всяко модерно става демоде и когато вече не е модерно да се ядат буболечки, когато те вече не са „нови неща“, какво следва?
  10. Поддържат ни елегантни, когато ги ядем вместо мазните снаксове и пържени картофки – забелязвате ли как тук се преплитат суетата и войната срещу „джънк фуудс“ за здравословно хранене?

А пък в моето детство, например, имаше такава промивка: ще изтърпим всичко, само да няма война! Ние война не сме виждали, но пък от бебета са ни прожектирали хиляди филми за нея. В казармата имахме кино, за което отговаряше чичо Кольо. Носеше филмите с велосипед. Като го видехме, викахме отдалеч: „Чичо Кольо, филмът какъв е: за войната или за ебанта?“. И той бодро отговаряше: „За ебанта, за ебанта!“ или пък виновно въздъхваше: „За войната“. Повече от половината филми бяха за войната и всичко, произтичащо от нея. Но пък мозъците ни бяха едни чистички, чистички… И ухаеха на сапун.

Най-мащабният брейнуошинг през последните два века и особено след Втората световна война беше и е изчегъртването на християнството от умовете на огромни човешки маси и замяната му с нещо друго. Това е най-голямата позната в човешката история операция по промиване на мозъците. На мястото на изчегъртаното християнство се опитаха да имплантират нацизъм и комунизъм, а след техния провал експериментите продължават с пантеизъм (зелено мислене), глобализъм и Ню Ейдж, включващ всевъзможните модерни учения – от безскрупулни до откровено налудничави. Хубавата новина е, че ако не искате, ако имате любов към истината и здрава отправна точка някъде извън вас, то брейнуошингът няма да ви засегне. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „Труд“

Tags: , , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 196 other followers: