Трите вида ляво

Наскоро се замислих за съдбата на лявото у нас. Можете ли да си представите! Аз да се замисля за съдбата на лявото! То е все едно да се загрижа за човешките права на изкуствения интелект в Уганда. Но нека не се изкарвам и толкова десен, защото не съм. Аз съм вярващ човек, а за вярващите хора има само един избор – добро или зло, Бог или сатаната. И те отдавна са го направили. Ляво/дясно, Изток/Запад, либерално/консервативно – всичко това, доколкото няма пряка връзка с избора между добро и зло (а то в повечето случаи има), не засяга истински вярващия човек. Така че да бъдат страстно леви или страстно десни остава на недотам вярващите, което изобщо не означава, че ляво и дясно не съществува, както му се ще на Христо Иванов, та белким отвсякъде да гласуват за него. Лявото и дясното съществуват и затова е добре да се познават.

Особеното е, че след Първата световна война лявото се добра до държавната власт – фашизмът в Италия, националСОЦИАЛИЗМЪТ в Германия и болшевизмът в Русия. Наричат фашизма и нацизма крайно десни доктрини, но крайно дясното много прилича на крайно лявото, защото политическата ос не е ос а окръжност. Когато две идеологии тръгнат да се отдалечават една от друга в горната част на окръжността и ако се отдалечават достатъчно дълго, то накрая ще се срещнат в долната. Или ако един човек с нож в дясната ръка се погледне в огледалото, ще види човек с нож в лявата.

След като се добра до държавната власт, лявото (сега ме извинете за думата, която ще употребя) се осра. Затова днес и нацизъм, и комунизъм са не само мръсни думи, но и тези идеологии са поставени извън закона. И така на лявото му се наложи да търси други форми, освен остарялата социалдемокрация. Вследствие на това днес могат да се различат три генерални вида ляво, общото между които е именно лявостта. Питали са ме по какво се различават лявото от дясното и аз, понеже съм малко прост, опростявам отговора с пример от Евангелието – „ако имаш две ризи, дай едната на ближния“ е дясно; „ако нямаш риза, иди да си вземеш от ближния“ е ляво.

Има три вида ляво, така е навсякъде по света, не само у нас. И изобщо, добре е да сме наясно, че малко неща стават само у нас, без преди това да са се случили другаде. За жалост, ние не сме изключителни нито по своята гениалност, нито по своята изостаналост. Ето как си представям аз трите вида ляво със своя прост и неук ум.

Класическо. Марксистко-болшевишко ляво или пък произлязло от такова. Това ляво, поне на ниво партийно представителство, осъзнава своята античност и гледа да се модернизира, но трудно му се отдава заради електората, на който разчита. А пък електоратът, на който разчита, е трогателно носталгичен. Дори да не са възрастни хора, а млади и амбициозни досадници, те тъгуват по романтиката на „зрелия социализъм“, петилетните планове, държавната собственост, безплатното здравеопазване и образование (да, те действително вярват, че такива неща съществуват!) и водещата роля на Партията, гарантирана от конституцията. Студената война им навява чувство на уют от изолацията. И понеже тези времена са отминали (дали безвъзвратно, това е отделен въпрос), този вид левичари са обветрени от нещо като консерватизъм. Мнозина от тях, особено по-възрастните, са недоверчиви към проявите на модерност, мислейки ги за лукави атрибути на гнилия капиталистически свят. За тях космополитизмът е вид империализъм. Техният универсализъм се нарича „пролетарски интернационализъм“. Работническо-селският човек за тях е по-качествен от интелигента и затова приемат за нормално и даже похвално бурното кариерно израстване на всевъзможни простаци. За тях народът – това са простите хора. Останалите са нещо друго, но не и народ. Често дори са и „врагове на народа“ – легитимен политически и дори юридически термин през годините след „победата на социализма“, както тези левичари наричат комунистическия преврат при окупацията на Червената армия.

Технократско-глобалистично. Натрапчивото академично левичарство на университетите. По принцип университетите са люлки на либерализма, но докато преди либерализмът векове наред беше симпатичен, напоследък, през последните десетилетия, дразни. Тези левичари са прагматици. Именно те обичат да казват: „няма ляво, няма дясно“. Но въпреки демонстрацията на известна аполитичност в изтъкването на някаква експертиза, те също имат идеология и това е мултикултурализмът и политическата коректност на Франкфуртската школа и по-специално на Херберт Маркузе (1898-1979) – богат германски евреин, твърде далеч от тегобите на пролетариата. Технократско-глобалистичните левичари често са добре платени професионалисти с хубави кариери в международни корпорации или пък в публичната администрация. Те се смятат за по-качествени от останалите хора, понякога дори и нещо като нова раса, което си е грехът на човекобожеството, откъдето и да го погледнеш.

Зелено. Не знам дали е правилно да го наричаме точно така, защото технократското ляво също зеленее. Много представители на технократско-глобалистичното ляво също са „еколози“, алармисти, вегани и прочие „свръхчовеци“. В зеленото ляво се класират преди всичко революционно настроените левичари, гневните леви. Тяхна икона е Грета Тунберг с целия си психиатричен профил. Анонимните са много типични представители. У нас това са протестърите, които са готови да спят на палатки, за да свалят Иван Гешев, без половината от тях да знаят кой е той, какъв е и с какво точно се занимава, де не се къпят, за да накажат далечния и баснословен Путин, да пълзят на колене пред Румен Радев, за да ги спаси от Бойко Борисов и т.н. Те са особено чувствителни към правата на всякакви малцинства – гейове, цигани, мигранти и т.н. Перманентното емоционално състояние на този вид левичари е възмущението. Те се управляват най-лесно, защото е достатъчно да им внушиш, че имат някакви права, за които до този момент не са подозирали, след което да им кажеш, че някой иска да им ги отнеме. И да го посочиш. Нищо повече. Оттам насетне те си знаят.

И понеже се загрижих не за глобалното ляво, а за локалното – тоест за българското, – мисля си, че може би проблемът му е този, че още не е решило какво да бъде – класическо, технократско или зелено (възмутено). А в крайна сметка е добре левицата да е една, монолитна и ако иска да съдържа и от трите вида, ако иска – да не съдържа. В момента класическото ляво се олицетворява и представлява от БСП. За тях това е проблем, защото конкуренцията ги притиска, но пък ретро избирателите ги гледат строго, с бдително присвити очи. БСП не може да спре да ходи на Бузлуджа. Не може да се откаже от столетната си история заради електората, а тази история все повече и повече ѝ тежи.

Технократско-глобалистичното ляво се представлява от „Да, България“ и покрай това от цялото ДБ, нищо че там има зелени. Новата звезда на политическия хоризонт – „Продължаваме промяната“ – също е типична партия-представител на техноктратското ляво. Струва ми се, че „Да, България“ са по автентични представители на този вид левица, но пък „Промяната“ обра повече електорат заради бруталния начин, по който беше лансирана. Само дето лидерството ѝ беше леко озадачаващо, но като гледам, вече се полагат усилия то да бъде изолирано и заменено с нещо по-човекоподобно.

Най-зле е третият вид ляво – зеленото (възмутеното). В зелената си част то е представено от някакви незабележими едноименни партии, едната от които по абсурден начин участва в коалицията „Демократична България“, а за другата не се чува нищо. Във възмутената част нещата се още по-аморфни. Имаше някакъв пореден опит да се появят партии на протеста и даже за малко влязоха в 45-ото народно събрание под екстравагантното име „Изправѝ се! Мутри вън!“ и в 46-ото вече като „Изправи се БГ! Ние идваме!“. От настоящия, 47-и парламент вече отпаднаха и сега съществуват като самостоятелни партии на отделните мераклии – „Ние идваме!“ на Бабикян и Хаджигенов и „Изправи се.БГ“ на Мая Манолова. Третият протестиращ от Отровното трио – Минеков – е за втори път кротък и безличен министър на културата в лявото служебно правителство на левия ни президент.

Това е. Това са трите видя ляво. Забележете, че говорим за ляво по принцип, а не за леви хора, защото е напълно възможно и даже често срещано у един ляв човек да се проявят две или дори и всичките три вида левота, които описахме. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „Труд„.

Tags: , , , , , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 196 other followers: