Мобилизацията в Русия

„Мобилизация“ буквално означава раздвижване, привеждане в състояние на подвижност, на изменчивост, ако щете. „Ла донна е мòбиле“ се пее в песента, „жената е подвижна (шавлива?) като перце на вятъра“. Но сега не става дума за жената, а за военната мобилизация в Русия, която също е по своему шавлива, ако се съди по масовите протести и изнасяне на боеспособното мъжко население от страната.

Медиите ни показват две картини на руската мобилизация – на отхвърляне и на приемане. На едната с викове „Не искам да умра!“ руснаци бягат накъдето им видят очите. Самолетните билети се търгуват едва ли не на черната борса за баснословни суми. Километрични опашки се вият по всички граници. „Дмитрий отлита за Армения само с една малка чанта, оставяйки съпругата и децата си“ – съобщават нашите информационни агенции. Едни държави приемат дезертьори, други не ги приемат, но всеобщо е мнението, че мнозинството руснаци не одобряват войната и не желаят да участват в нея, защото не я приемат за своя. А някои до такава степен не одобряват войната и мобилизацията, че излизат на протест. Ето това е нещо, за което си заслужава да се протестира, а не с биричката на тиферич като нашите.

Протестите са обхванали десетки градове. Според правозащитните организации са били арестувани повече от 1300 души, които сега ги чака или затвор, или изпращане на фронта. Според експертите пък в Русия назрява революционна ситуация, която сериозно застрашава властта на Путин. Зеленски не стои безучастен, а призовава руснаците да протестират срещу мобилизацията. Ето това е едната картина, картината на отхвърлянето.

Защо всъщност Путин обяви мобилизация? При сравнение на мащабите на Русия и на Украйна, не е ли по-естествено Украйна да обяви мобилизация, за да възпре скърцащата и бълваща огън огромна руска военна машина? Според Даниел Вълчев с тази мобилизация Путин иска да покаже на света, че е готов на тотална война. Това със сигурност е така, но според мен има и други тълкувания.

Указът на Путин е обнародван на 21 септември сутринта и според него под знамената се призовават само запасняци, отслужили военна служба. При това ще бъдат със статут на професионални войници, тоест срещу реално заплащане по договор. Звучи като почтена сделка, в която се преплитат идеали и материални интереси. Знаменателен факт е обаче, че ден по-рано, на 20 септември, Думата приема промени в наказателния кодекс, според които мобилизацията се приравнява на извънредно положение. В наказателния кодекс се въвеждат понятията „мобилизация“, „военно положение“ и „военно време“. В чл. 63 се дефинира престъплениепо време на мобилизация или военно положение, във военно време или в условия на въоръжен конфликт или бойни действия“. Тоест на практика Путин може да се разправя с опозиция или недоволни посредством военни трибунали. Да обвинява опонентите си в предателство и държавна измяна за всичко, що са сторили в условията на „мобилизация“, което е все едно да са го сторили във извънредно или военно положение. Хитро. Това е според мен смисълът на мобилизацията, а не че фронтовете спешно се нуждаят от прясно пушечно месо. Хората в Русия също го разбират и затова протестират.

Заедно с тази картина в медиите се прокрадва и другата – не на отхвърлянето, а на приемането. БТА ни разказва за 10 000 резервисти, които доброволно, без да са получили призовка, напират към военните окръжия. Особено дръзновени били запасняците в Якутия и Сибир. Руските медии разпространява кадри как сурови мъже се прощават с жените и децата си, как нощем чакат на пистата пред транспортен самолет и пр.

Втората картина със сигурност е по-интересна от първата. В първата да избягаш от мобилизация или да протестираш е съвсем логично, защото тази война не е твоя. Войната не е на простите граждани. Би била тяхна, ако враг стигнеше до портата им и заплашеше огнищата им, но сега не е така. То е все едно по някакви причини Румен Радев да пожелае да воюва с Румъния и да ме призове да ми връчи пушка. Е, няма да стане. Забележете, че за по-абсурдно казвам Румъния, а не, например, Македония.

Във втората картина виждаме как мъже доброволно се тълпят в окръжията, без дори да са получили призовка. Вярно, медиите са ги призовали да се отправят незабавно и да не чакат специална покана. Ах, тези медии! Защо, защо го правят? Защо човек отива доброволно да се запише на война? При което очевидно тъгува за дома и близките, а не се хвърля като изгладнял викинг  да завоюва нови земи.

Първата вероятна причина е да го правят от страх, от овчедушие. Като в оня виц, когато в някакво социалистическо учреждение събрали персонала и казали на служАщите, че на другия ден ще ги бесят. Един човечец плахо вдигнал ръка и попитал: „Въжето от вкъщи ли да си го носим или ще ги раздавате по профсъюзна линия?“. Да покажат те овреме, че са готови да се отдадат на родината, защото току-виж призовката се изгубила  по пощата – ето това искат напиращите запасняци.

Друг мотив би могло да бъде насаденото в душата на народа отношение към войната по принцип и към отечествената война в частност. Образът на Втората световна война е може би най-грандиозното глобално промиване на мозъци в историята на масовата пропаганда. Всички са се упражнявали върху това – и комунисти, и империалисти. Но в Съветския съюз и в Русия са се упражнявали в пъти повече, отколкото по целия останал свят, взет заедно. Има ли друг народ, който да облича бебетата си във войнишки униформи от WW2? Когато в главата ти закънти „Вставай, страна огромная!“, тръгваш като робот към военното окръжие и не се оглеждаш настрани.

Трети мотив е религиозният порив. И то не кой да е религиозен порив, а обожанието на президента Путин – единственият президент на християнска държава, изобразен на икона. Руснаците имат доказано влечение към батюшки, бащици и судари. Щом бащицата-император те е повикал, тръгваш. Тръгваш към военното окръжие, прегърнал съдбата си и убеден в пълната си неспособност да промениш нещо в нея.

И накрая един мотив, който е прекалено дребнав и грозен и искрено се надявам, че не е представен у мнозина запасняци. Това е мотивът да пътешестваш, да видиш свят и евентуално да се завърнеш у дома с плячка. С военна плячка. Също като при кръстоносните походи. Както казахме, най-дръзновени да се явяват доброволно са запасняците от Якутия и Сибир. Нали си представяте къде е Якутия? Ако Сибир е на гѫза на географията, то Якутия е на гѫза на Сибир. На Източносибирско море, съвсем близо до Беринговия проток и Аляска. Страна на якути. Между другото, оказва се, че в Якутия живеят също и 2.12% украинци. Шарен свят.

Това е положението. Докато Путин хитро си развързва ръцете да се разправи с опозицията, някои отиват на война с песен на уста. И тук нашият общ цивилизован европейски дом трябва да се замисли за следното: ако по време на война руснаците са три вида – бягащи, протестиращи и хвърлящи се в боя, – то с прискърбие може да се допусне, че по време на война европейците ще се окажат само един вид – скатаващи се и мърморещи, вайкащи се за гражданските си и човешки права. Много цивилизации са си отишли по този начин, да не забравяме това.

За „Ах, тези медии!„.

Tags: , , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 196 other followers: