Коя религия е по-по-най?

 

Преди време някой беше казал (май някакъв руснак – не помня, пък и не ми се търси, защото не е толкова важно), че пред Запада предпочитал исляма. Това е твърде неточно, да не кажа глупаво, най-малкото защото като кажем Запад, можем да имаме предвид поне три твърде различни неща – католически Запад, протестантски Запад и атеистичен Запад. Тук дори не включвам океана от секти и лъжеучения, които не са нито едно от тези трите, защото те, макар и плъзнали като краста, са маргинални, ъндърграунд, не са генерализиращи.

Разбира се, изказването на този човек е политическо и ярко свидетелства за натрапчивата инструментализация, на която са подложени религиите. Забележете: ислямът по подразбиране е нещо лошо, но колко ли лошо трябва да е Западът, щом някой предпочита исляма пред него! Да, безумно е да се използват религиите за подобни пропагандни цели, въпреки че самият факт е донякъде радващ, защото показва, че като цяло хората все още са преобладаващо религиозни, независимо как точно, щом им свирят на тази струна. А това не е лошо – страхът от някакъв бог държи обществата в състояние на относително приличие.

Пагубно е да се използват религиите за пропаганда, но като сме си дошли на думата, нека да поразсъждаваме как бихме ги подредили, ако случайно ни се наложи да избираме. Ако например ни кажат: какво избираш – будизъм или ислям, – кое от двете ти е по-симпатично по смисъла, по който за онзи човек ислямът беше за предпочитане пред Запада. Бързам да кажа, че никому нищо не налагам – просто лично аз виждам нещата така, което, естествено, за някого може да е пълна глупост.

Религиите са мирогледни системи и следователно трябва да бъдат класирани по адекватност, тоест по това коя система е най-близо до истината. И така, моята класация е следната:

Православието е за предпочитане пред католицизма

Причината е очевидна за всеки християнин и досега никой не е посмял да я оспори – православието изповядва Бог така, както сам Той е наредил в Евангелието, и както са започнали да Го изповядват апостолите след Петдесетница – рождения ден на Църквата. Оттогава православието не е променило нищо. Промените, които са направили другите изповедания, се обясняват с теорията за „догматичното развитие“, според която Откровението не завършено с Новия Завет, а продължава чрез Св. Дух и днес, следвайки еволюционното развитие на човека.

Макар и не всички да ги знаят, разликите са много – чистилище, целибат, непорочно зачатие, индулгенции и пр. Най-важните обаче са не толкова филиоквето (тази незначителна на пръв поглед добавка към чл. 8 на Никео-Константинополския символ, според която Св. Дух изхожда не само от Бог Отец, но и от Бог Син, колкото и да руши тринитарния догмат и макар да е повод за Великата схизма, е повече формален белег), не толкова, колкото разминаванията по въпросите за универсализма (централизъм при католиците и съборност при православните) и цезаропапизма (православие) къмто папоцезаризма (католицизъм). Разликата най-общо е тази, че докато папата санкционира западните императори, то източните императори назначават и отзовават патриарсите. И днес това е актуално, колкото и да няма императори, защото вижте как православните автокефални църкви често стават заложници на своите национални секуларни държави!

Католицизмът е за предпочитане пред протестантството

Единственият виновник за съществуването на протестантството е самият католицизъм. Причината е общата корупция, а конкретният повод – прекрачилата всички граници на търпимост търговия със свръхдлъжностни заслуги (индулгенции), развихрила се във връзка със строителството на „Св. Петър“ в Рим. Тогава на Лутер му писва и заковава своите тезиси на вратата. Любопитно е да отбележим, че разликата между рождения ден на протестантството (31 октомври 1517) и Октомврийската революция (25 октомври 1917) е точно 4 века без няколко дни. Четири е число, натоварено с много конотации.

Днес, за съжаление, по своя мироглед светът е преобладаващо протестантски, за какъвто и друг да се обявява. Това обаче не означава, че е прав. Християнството (съборността) не признава вишегласие. От 100 души 99 може да са еретици, прав да е само един, но тогава той ще бъде цялата Църква, както е бил св. Максим Изповедник през 7 век.

Разликите между католицизма и протестантството са много, както и разликите вътре в самото протестантство, затова ще посочим само няколко съществени. Докато католицизмът е тотално централизиран чрез догмата за върховенството и непогрешимостта на папата, то протестантството, като съзнателна реакция на това, е крайно децентрализирано – дотам, че не можем при него да говорим за нищо хомогенно, за нищо повече от „некатолицизъм“. Протестантите не приемат тайнството Свещенство, следователно на практика нямат клир, който да извършва и останалите тайнства. При тях апостолското наследство от Петдесетница е прекъснато. Не признават Богородица и светците, защото не разбират енергиите, чрез които Бог се проявява в света, и най вече благодатта.

Протестантството е за предпочитане пред юдаизма

За предпочитане е дори само заради това, че изповядва Христос като Бог и Спасител, признава Боговъплъщението, докато юдаизмът го отхвърля. Всяко християнство е за предпочитане пред всяко нехристиянство. Юдаизмът отхвърля Христос, защото не приема концепцията за първородния грях, следователно не е необходим Спасител и такъв не съществува. Месията е земен владетел. Водещи за духовния успех на човека са делата, буквалното спазване на стотиците заповеди в законодателните книги на Стария завет (Тората), а не вярата, както е при християните.

Юдаизмът е за предпочитане пред исляма

Тук признавам, че съм леко разколебан, защото докато юдаизмът изцяло отхвърля Христос, то ислямът го приема за месия, вярно без кръстната смърт и Възкресението. Но пък ислямът неглижира Стария и Новия Завет, като за централна своя книга издига Корана като слово Божие, продиктувано от Джибрил (архангел Гавриил) на Мохамед. А неглижирането на Светото Писание не води до нищо добро.

За исляма религията не е мистична връзка с вечността, а нещо като „земен устройствен проект“ (по определението на о. Даниил Сисоев) и като такъв наподобява на тоталитарните системи, включително и глобализма.

Ислямът е за предпочитане пред индуизма

Индуизмът, който е крайно разнороден и за него не може да се говори като за едно нещо, е примитивно езичество, изповядващо наивната вяра в безброй прераждания в по-съвършени или по-несъвършени форми според поведението в предишния живот. Той е толкова любим на съвременното безбожно общество, защото е драматично отдалечен от всяко понятие за истинска религия. Отдалечен е, защото в него човекът не се осъществява, а се погубва, обезличава се, слива се с небитието и това се счита за висше добро и крайна житейска цел. Нирваната е „угасване“ и „прекратяване“.

Индуизмът е за предпочитане пред атеизма

С това отговаряме най-сетне на един голям и труден въпрос: кое е по-лошо – да почиташ Бог по грешен, извратен начин, или изобщо да отричаш съществуването му. Безспорно второто е по-вредно, защото поставя човека на върха на битието, над него няма нищо, а това е доктрина, изключително пагубна не само в познавателен, но и в морален пан. При атеизма човекът няма друг коректив, освен самия себе си, тоест няма никакъв обективен коректив. В християнството този коректив се нарича „страх Божий“ и води до смирение и себеотрицание.

 

И така, забелязахте ли как с всяка следваща точка се отдалечавахме от Истината? Но що е истина, quid est veritas е попитал релативистът Понтий Пилат, на което Христос е отговорил с мълчание, защото самата Истина е стояла пред питащия. Що е истина, ще попитат съвременните релативисти. Мисля, че най-близо до истината за Бог е това, което Той Сам е казал за Себе Си. Без интерпретации и „творческо“ доразвиване; без заблуди, без мъдруване и суетно изследване на веднъж дадени неща, защото „оня, който, след като е намерил истината, продължава да търси още нещо, той търси лъжата“ (из Деянията на VII Вселенски събор).

Но пак повтарям: всичко това е моята гледна точка, а тя е строго ортодоксална. Няма да кажа, че другите гледни точки са също толкова правилни, защото не са. Но няма и да тръгна да воювам с онези, които стоят на тях – отношенията на всекиго с Бог са си негова лична работа. По-добре в сърцето да има любов, отколкото да няма. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „Труд„.

Tags: , , , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 200 other followers: