Откакто през 1978 въпросът за Живота, Вселената и Всичко останало получи своя отговор – 42 (в радиокомедията на ВВС The Hitchhiker’s Guide to the Galaxy) – най-важен остана въпросът „Какъв съм аз?“. Поне за мен. Не завиждам на детето си, когато го питат „Какъв е татко ти?“. То не може да отговори „космонавт“, „инженер“, „пожарникар“, „полицай“, „учител“, „лекар“ или „директор“. Съчувствам му, защото този въпрос поставя в затруднено положение и мен самия.

Когато ме канят по телевизията да споделям мнението си по даден въпрос (защо го правят за мен продължава да е тайна), ме наричат „блогър“. Да, имам блог. Но кой в днешно време няма! Да имаш блог е все едно да имаш визитни картички. Но в телевизията не ме наричат „визитен картичар“, а именно „блогър“. Знам защо го правят. Правят го, защото всеки трябва да има върху челото си някакъв етикет за пред другите – „космонавт“, инженер“ и т.н. А за мен, освен „блогър“, друго не могат да измислят.

Какъв съм по професия? Никакъв. Не съм експерт в никоя област, не мога да правя нищо по-добре от другите, нито пък съм сръчен в ръцете. Напротив.

Какъв съм в пристрастията си? Никакъв. Не съм фен на никой отбор. Не съм фен, впрочем, на никого и на нищо в този илюзорен свят. Нямам любим цвят и любим музикален инструмент, макар че предпочитам автомобилите да са черни, а саксофоните пиринчени. Нямам и любимо цвете, защото се възхищавам от всяка форма на живот. Дори и от хората, които имат любим цвят и любим музикален инструмент.

Какъв човек съм изобщо? Лош. Обиждам другите като им се присмивам. Като по-млад го правех с удоволствие. Сега ми е съвестно, но продължавам да го правя. Знам, че ще ми простят, защото са на далавера – прошката винаги е по-ценна за този, който я дава, отколкото за онзи, който я получава.

Изобщо, действителна личност ли съм аз? Не. Аз съм Сула, стопанинът на този блог. А Сула е литературен герой, фикционално същество. Тъй както фикционално същество е и епическият повествовател, дори когато авторът говори в първо лице.