В началото на втори век преди новата ера Европа е имала проблем, който се е наричал Картаген. Люлката на цивилизацията, нежно, но и решително наричана от римляните Mare nostrum (нашето море), е била под въпрос – чия ще бъде: на европейците или на финикийците. В крайна сметка Рим е надделял и затова сега японският император носи костюм, а английската кралица не носи кимоно.

Особено загрижен за римското надделяване бил Катон Стария, който се зарекъл да досажда на Сената, докато онзи не предприеме необходимото. Всяка своя реч Катон Цензора завършвал с думите „Ceterum censeo Carthaginem esse delendam (Освен това смятам, че Картаген трябва да бъде унищожен)”. Накрая на Сената му писнало и изпратил Publius Cornelius Scipio Africanus (Сципион Африкански), дядо на Lucius Cornelius Sulla Felix (Сула) да заличи Картаген веднъж завинаги от историята и географията.

 

В началото на 21 век след Христа България също има проблем и той е в държавното ѝ управление. Считам, че партиите „Атака” и „ГЕРБ” са цивилизационно вредни за Отечеството и заплашват добрите нрави в него, както Картаген навремето е заплашвал Европа с финикийския си ориентализъм. Ето защо, докато тези две партии са на власт, възнамерявам като Катон Стария да завършвам текстовете си с изречението „Картаген трябва да бъде разрушен”.

18 февруари 2011

 

Честъртън за Картаген

 

Ноември 2011.

След изборната есен „Картаген“ вече не съществува такъв, какъвто е описан по-горе, най-малкото защото отношенията между „Атака“ и ГЕРБ са съвсем различни. Обаче самодоволството, простотията, продажността и кичът ни най-малко не са изгубили позиции. Ето защо продължавам да мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Ноември 2013.

Първоначално описаният Картаген вече съвсем не съществува. Сега „Атака“ е парньор на комунистите, а ГЕРБ е в опозиция на себе си. Затова казвам: „Картаген е като Армагедон – той е навсякъде и у всеки от нас във всеки момент. Той вечно ще съществува и неговото разрушаване винаги ще бъде актуална тема.“ Така и казвам в една своя статия от този период – „Питат ли ме де е Картаген“.

Декември 2016

През тази година Бойко Борисов за пореден път доброволно се отказа от властта, може би с надежда да я придобие още по-триумфално при следващото раздаване на картите. Към днешна дата той може да се похвали, че е бил в явна или задкулисна коалиция с всички, но от това не произлезе само зло. Държавата е стабилна, крета напред с крачки, по-големи от които е неразумно да се мечтаят, страстите сякаш се поуталагат. Обаче нравите на дребните коалиционни партньори, съблазнени от незаслужено място в истинската власт, се увредиха много повече от тези на „големите управлаващи“, които обикновено се сочат и ругаят като главни злодеи. Вече никой не се крие, че политика се прави с калкулатор в ръка: „аз ще ти подкрепя кабинета, ако ти ми подкрепиш закона“. Чакайте бе! Нали уж гласувате и подкрепяте по съвест, по убеждение, съгласно ценности и визия, заради които са ви избрали хората, за да го правите от тяхно име?! Ако ти харесва кабинета, ако вярваш, че е необходим и полезен – гласуваш, а не се пазариш. Сега какво: преди две години тези, които гласуваха за „реформатори“ дали им дадоха мандат да се договарат с Атака? Та това е положението. При него някак не върви да престанем да повтаряме, че Картаген трябва да пъде разрушен.

_________________________________________

2017

ГЕРБ и Атака отново управляват заедно.

____________________________________________