Още в деня, в който Виктор Орбан прочете речта си пред Европейския парламент, разбрах, че се отваря голям разговор, че дебатът за Европа вече няма да е същият, но се въздържах от коментар, от една страна за да изчакам развитието на темата, и от друга, защото осъзнавах, че всички ще се упражнят върху нея, тъй че един глас повече или по-малко не интересува никого. (още…)

Tweet

Един от големите проблеми на политиката е лъжата във всичките ѝ форми – от злонамерената измама, до сладкото разтягане на локуми, наречено „популизъм“. Такова разтягане наблюдавахме и миналия вторник, когато официално се откри новият парламентарен сезон. (още…)

Tweet

То е, че и двете вече са само символи, дъвки, повод да се преброим и да видим от коя страна сме застанали на кой знае какво. И за Врана, и за Конвенцията се изливат морета от компетентност и неподправени емоционални пориви и покриват истината с пъстрите си наноси. Все по-малко хора помнят и все по-малко хора се интересуват от същинския спор, защото виждат само барикадата, от която активистки с голи гърди отстояват световната правда. (още…)

Tweet

Какво е общото между италианския мост и българския търговски регистър? Очевидно това, че и двете действат силно мобилизиращо върху нашия министър-председател. Когато се срутиха, той разпореди внезапна проверка и ремонт на всички техни подобни, намиращи се под негово разпореждане – и мостовете, и държавните регистри. Браво! Така трябва и го казвам без следа от ирония. (още…)

Tweet

Ние, българите, сме късметлии. Имаме уникалния историко-географски шанс не просто да сме патриоти, но и да изберем какви точно патриоти да бъдем.

Какво ме наведе на тези вълнуващи мисли?

За пореден път социалните мрежи са разтресени от скандал. Някакви патриоти извили хоро покрай Рилските езера, че даже не само покрай, ами и баш вътре. 300 танцьори от пазарджишко решили да поставят нов рекорд за Гинес. (още…)

Tweet

Дори моето каменно сърце се трогна, след като прочетох статията с първоначално заглавие „Борисов превръща сълзите на Петър в усмивка“ (първоначално, защото после го били променили по технически причини). „Не искам да емигрирам, искам да остана в България!“ – казва момчето. „Не сме излезли да търсим пари!“ – казва бащата. После момчето споделя, че министър-председателят си е говорил с него както то си говори с нас, като нормален човек; даже минали на „ти“. Накрая всички – и момче, и баща, и премиер – „стигнали до консенсус, че трябва да се работи“ (тук можете да изтриете сълзата от ъгълчето на окото си). (още…)

Tweet

Коректността, не политическата, а най-обикновената коректност ме задължава още в началото да кажа, че няма да стане дума за море, така че който се е настроил, да се отказва още сега. Морето беше само повод и то не самото море, а превръщането му в главна тема през летните месеци. Темата е важна, защото изхожда от непоклатимата вяра, че през лятото хората имат право да ходят на море и оттук насетне следва да се проучи до каква степен това право е упражнено, опитал ли се е някой да им го отнеме, бил ли е опорочен процесът на упражняването му от алчни кръчмари и престъпни концесионери на плажове с дебели златни ланци и тъй нататък. (още…)

Tweet

Документът, станал известен като „Визията на БСП“, беше лансиран със следните гръмотевични слова:

„Да сложим край на прехода и да посочим друг път за развитие на България!“

Когато някой политически демагог пожелае да внуши, че страната е пред катастрофа и са необходими спешни спасителни мерки (да речем, предсрочни избори), той винаги казва, че Преходът е, първо, нещо ужасно и, второ, още не е свършил, а продължава да ни мъчи с неопределената си преходност. (още…)

Tweet

Колкото по-малко е осведомен един човек по даден въпрос, толкова по-охотно е готов да го разисква. Най-задълбочени и люти спорове водим по теми, за които не знаем нищо. Да вземем изпълнителната власт. От това, което ежедневно се случва там, до медиите стига миниатюрна част. А частта, която стига от медиите до нас, простите граждани, е още по-миниатюрна. (още…)

Tweet