Случи ми се да участвам по тази тема в телевизионно предаване. Признавам, че резултатите от допитването доста се разминаха с очакванията ми. Споделях мнението, че предизборните кампании могат да променят нагласите на гласоподавателите в не повече от 5% от случаите, но се оказа, че над 20% от анкетираните споделят, че официалната предизборна кампания ще бъде тази, която ще определи решението им дали да гласуват и за кого. Димитър Ганев от „Тренд“ го обясни ясно – независимо от дейността на кандидатите през останалото време, кампанията показва пълния списък на участниците, претенциите и шансовете им; вижда се кой с кого се съюзява, кой какви хора привлича към себе си, кой каква програма предлага. (още…)
Archive for the ‘в. „Сега“’ Category
Влияе ли предизборната кампания на изборите?
събота, октомври 12th, 2019Цената на подкрепата за Македония
събота, октомври 5th, 2019
Каква трябва да бъде позицията на България към Македония? Може да бъде всякаква – прагматична, дипломатична, рационална, сантиментална – и за всяка ще се намери основание. Във връзка с очакваната на 17 октомври покана към Македония за започване на преговори за членство в ЕС, у нас се повдигнаха отново стари въпроси и то с острота, стигаща дотам, че да трябва да решаваме дали да подкрепим македонците или не.
От днешна гледна точка отговорът е прост – да я подкрепим, защото сме я признали за независима държава. Обаче днешната гледна точка не е единствена. (още…)
Грета Тунберг – врагът на индивидуалните права и стремежа към щастие
събота, септември 28th, 2019
Да обвиняваш Грета Тунберг за случващото се около нея, е все едно да обвиняваш Мунчо за турското робство. Тя е объркано и зле образовано дете, което не казва нищо ново, повтаря банални заклинания, но ги повтаря с повече омраза и дебелоглавие, като се очаква да приемаме това със симпатия и едва ли не с възторг. Оправданието, че на нея трябва да се обръща повече внимание отколкото на всеки друг истерик, умело се подкрепя от мита, че тя била болна от не-знам-какво-си, което ѝ позволявало да вижда света по различен начин, да го осмисля отвъд възможностите на нормалните и даже на гениите, които не ги канят в ООН да ругаят световните лидери. (още…)
Инвалидните колички и десните партньори на Манолова
събота, септември 21st, 2019
Да оставим настрана въпроса за неграмотността на Янчулевия екип, който през 1992 реши денят на София да е на 17 септември, воден от заблудата, че покровителка на града е светицата Софѝя, майка на мъчениците Вяра, Надежда и Любов. Така или иначе той се празнува на този ден и се отбелязва с редица официални събития. Всеки, който се чувства съпричастен, се включва по някакъв начин или пък организира свои паралелни събития, за да покаже, че е иновативен. Мая Манолова, например, направи и двете – хем се появи пред „Св. София“ с целия си омбудсмански PR екип (след което дружно отидоха да се регистрират за изборите), хем после се отдаде на неформални зрелищни изяви. (още…)
Носталгията като диагноза
събота, септември 14th, 2019
Напоследък в медиите се случват интересни събития – казвам „в медиите“, защото извън медиите сигурно се случват и още по-интересни, но ние няма как да знаем за тях. Те доведоха до изригване на поутихналата напоследък русофило-фобия, въвлякоха даже и самия Президент, който се оказа ангажиран не само с конкретна партия, но и с конкретна държава. Знам! Знам, че думата „оказа“ не е точна, защото тя изразява нещо, което не сме знаели, а сме научили чак сега, но нека я оставим така. (още…)
Празнуването на 9 IX
събота, септември 7th, 2019
Понеже и тази година, както и всяка друга по това време, се задава датата 9 септември и вероятно ще бъде отбелязана по най-различни начини, включително и с чествания, се запитах следното: защо не отбелязахме, защо не чествахме и датата 17 юли? Такава важна, такава съдбоносна историческа дата! На 17 юли 1393 Сюлейман Челеби, син на Баязид Йълдъръм, превзема Търнов и освобождава България от монархическия режим на Шишмановци. Защо празнуваме падането на Третото българско царство, а не празнуваме падането на Второто? Що за народ сме? (още…)
Демиурзи-самодейци горят в червени пламъци
събота, август 31st, 2019
Ако нощем мине автомобил под прозорците ми и фаровете подгонят сенки по завесите, аз се стряскам, виждайки в тях близки отблясъци от горски пожари. До това състояние ме докараха непрекъснатите новини за горящи гори и топящи се ледници.
Джунглите били белите дробове на планетата. Какво дишат те? Въглероден двуокис. Какво издишват? Кислород. Следователно борбата срещу въглеродните емисии е опит да се удуши планетата, лишавайки я от това, което диша през белите си (зелени) дробове. Спокойно! Шегувам се, не скачайте още… (още…)
Реквием за един ледник
събота, август 24th, 2019
Наскоро в Исландия имаше погребение на ледник – благодаря Ти, Господи, задето си промислил да се родя във времена с толкова красиви и многозначителни събития! Погребението било отбелязано със специален хепънинг, на който виден исландски творец положил надгробна плоча със съчинено от него самия послание към поколенията (ако изобщо има такива при зловещите климатични перспективи). (още…)
Фандъкова и Манолова, кажете си най-сетне!
събота, август 17th, 2019
Три са „дъвките“ в едва помръдващата мараня на лятното затишие – свинете, новата партия на Трифонов и дали ще се кандидатират за кмет на София Йорданка Фандъкова и Мая Манолова.
Вече започна да става смешно и дори леко досадно. За всички е ясно, че и двете ще се кандидатират, публичните им изказвания са недвусмислени. (още…)
Нуждата от нов политически проект
събота, август 10th, 2019
Вчера се опитаха да ме убедят, че в страната е налице нужда от нов политически проект (партия) и се обосноваха с ниската избирателна активност на последните европейски избори. Дали е така?
Каква е логиката, защо трябва да има партии? Да вземем земеделците. Техните проблеми отдавна не са проблеми на „земеделските“ партии. Те наистина имат нужда от политическо представителство. Но затова ли се създават партиите у нас? (още…)
