Archive for the ‘в. „Сега“’ Category

Еволюция на идеите през биографията на един политик – Виктор Орбан

събота, април 14th, 2018

Някой беше упрекнал медиите, че не се били занимавали толкова с изборите във Франция, колкото с изборите в Унгария миналата неделя. Наистина ли не могат да си отговорят защо е така? Наистина ли не разбират защо изборите в Унгария бяха по-интересни от изборите във Франция? И на двете места не се случи нищо неочаквано, но докато Франция препотвърди либералния консенсус (много нашумял напоследък термин), то Унгария продължи да показва нещо съвсем различно, нещо, което става все по-актуално и, за голямо негово съжаление, все по-модерно – убеждението, че обществата могат да се организират и управляват и по друг начин, като на всичкото отгоре в много области този начин дава по-добри резултати от досегашния, приеман за съвършен и окончателен. (още…)

Преувеличените слухове за края на либерализма

събота, април 7th, 2018

В края на миналата седмица беше представен поредният брой на академичното списание за политика и култура Conservative Quarterly. Водещата тема на конференцията беше „Краят на либералния консенсус?“ с особен акцент върху въпросителната. За съжаление обаче много хора не прочетоха или не разчетоха тази въпросителна и решиха, че група консерватори се е събрала да погребе преждевременно либералите. (още…)

В крайна сметка искаме ли Турция в Европа?

събота, март 31st, 2018

Добре че за света няма особено значение какво искаме и какво не искаме, защото ако имаше, Турция вечно ще си стои разкрачена между Европа и Азия, между ислямския фундаментализъм и либералната демокрация, и няма да знае какво да прави.

Въпросът се актуализира от посещението на Ердоган миналата седмица във Варна. Там той се срещна с Туск и Юнкер, за да се разберат как ще я карат оттук нататък. Ние бяхме домакин в качеството си на балканска страна, на съсед на Турция и не на последно място на председател на Съвета на ЕС. (още…)

Държавата и Църквата, религията и политиката

събота, март 24th, 2018

Дали може да се покаже среден пръст в телевизионен ефир без ръце, а само с думи, вече е доказано – може. Доказа го един политик в едно телевизионно предаване при един водещ по адрес на друг водещ и по повод един православен патриарх. Дали телевизията е БНТ, дали политикът е Волен Сидеров, дали посоченият е Горан Благоев и дали патриархът е московският владика Кирил – това няма абсолютно никакво значение. Важно е обобщението. (още…)

Необятните хоризонти на скритата данъчна тежест

събота, март 17th, 2018

Ако излезете и попитате дори и най-вялия протестър, дори и най-мудния разбирач от политика кой е големият проблем на обществото, всички в един глас ще отговорят: „Корупцията!!!“. Заради нея не можем да направим съдебна реформа като хората, заради нея като хората не можем да се преборим и с престъпността. Тя парализира стопанския живот, задълбочава безработицата и руши общественото здраве. (още…)

Размисли за въоръжеността на гражданите

събота, март 10th, 2018

На втори март върху капака на BMW пред областната управа в Пловдив намират умрял човек. Първоначално не знаят кой е, но е видно, че е умрял от кръвозагуба вследствие огнестрелна рана в гърдите. Впоследствие се оказва, че това е Жоро Дживизов – Плъха, с 9 присъди за кражби, самоопределящ се като ром. (още…)

Капиталистката Гинка и Котаракът в чизми*

събота, март 3rd, 2018

Новият хит е Гинка Върбакова – как (и дали) ще купи ЧЕЗ. Явно за нея ще се говори през следващите седмици, дори и метеорит да удари Земята. Регистрираха се избухвания по целия емоционален спектър: като се започне от великодушния присмех, дължим от всяко по-висше същество към по-низшето, което се казва Гинка, не е завършило десети клас и вместо „оФшорна“ казва „оШфорна“, мине се през разумните опасения, пораждащи въпроси като: „Кой е истинският купувач, при положение, че Гинка не разполага с пари нито да купи, нито да поддържа бизнеса?“; „Защо купувачът иска да остане скрит?“; „Има ли новият собственик (който и да е той) капацитет да управлява бизнеса?“ и „Има ли държавата механизми да се намеси, ако (когато) той се провали?“, та до параноичния фатализъм дали не става дума за някой руски олигарх от „онзи“ списък, който иска да влияе на изборите в България, като държи ръка върху шалтера на 40% от населението. (още…)

Жестокостта произлиза от безверието

събота, февруари 24th, 2018

Говорихме миналата събота по телевизията за омразата. Отдавна ми се ще да попитам: омраза ли е да мразиш езика на омразата? Така обаче и не посмях, защото щяхме много да се оплетем. Но убеждението, че сме виртуози в умението да се мразим помежду си, остава неоспоримо. Като доказателство, един от събеседниците разказа как видял някакъв млад човек, на вид съвсем интелигентен и цивилизован, който размахвал снимка на концлагера в Аушвиц и разправял, че всъщност това било твърде хубаво нещо. (още…)

Профил на критиците на Истанбулската конвенция в цитати

събота, февруари 10th, 2018

Защо вече цял месец спорим за Истанбулската конвенция? Много просто – защото отдавна вече не спорим за нея, а за много по-важни неща. А и заради друго: заради това, че както се оказа, около 70% от хората не са достатъчно еволюирали, за да бъдат на нивото на дебата. (още…)

На какво се делят българите и можем ли да спрем махалото

събота, февруари 3rd, 2018

Странно как не стихва дискусията за Истанбулската конвенция. И не само че не стихва, ами сякаш се разпалва все повече. Ето, социалистите искат да правят референдум. Управляващите пък вкарват в играта Конституционния съд. Даже бившият президент Плевнелиев издигна глас: ако не се подпише, няма чуждестранни инвеститори – заплаши той.

Защо тази тема е толкова интересна и не спира да бъде актуална вече трета седмица, защо не е като другите чудеса, които обикновено са за по три дни и после се забравят, за да отстъпят място на някоя нова медийна истерия? (още…)

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 140 other followers: