Archive for the ‘в. „Сега“’ Category

Как природата не търпи вакуум и празни столове в заведенията

събота, август 12th, 2017

Кое беше събитието на отминалата седмица? Дали размяната на ядрени заплахи между Съединените щати и лично между Доналд Тръмп и Ким Чен-ун, които излязоха да си мерят ракетите? Не. Не беше това. Не беше и парламентарната разправа с българските магистрати – промените в Закона за съдебната власт, според които съдии, следователи и прокурори ще могат да бъдат отстранявани само при повдигане на някакво обвинение срещу тях. Най-сетне, събитието на седмицата не беше и онази половин детска градина в Перник, заради която двете най-големи политически сили у нас се хванаха за гушите и цяла седмица не могат да се пуснат. (още…)

Що ми е мило и драго во Струга града дюкян да имам

събота, август 5th, 2017

За дюкян не знам, но едно кафене в Струга града всеки би се радвал да има. То ще е нещо като Ганковото кафене, където ние, простите граждани, ще обсъждаме всякакви въпроси – „и възточния, и всичката вътрешна и външна политика на Европа[1]. Няма ограничение на темите, единственото изискване е коментиращите да не са особено наясно с тях. (още…)

Агресията е от простотия и от лошотия

събота, юли 29th, 2017

Летният хит на медиите са агресията и насилието. Онзи ден по телевизията обявиха, че има нечувана „вълна от агресия“ и цялото активно гражданство се втурна да дири причините и да противодейства. И действително, то  не бяха пребити журналисти, не бяха пребити нотариуски, не бяха пребити лекари заради плацента или просто така, не бяха застреляни по парковете бизнесмени, не бяха напердашени по магистралите бременни жени, не бяха блъскани слепи туристи и удряни пеленачета, не бяха ритани камериерки… (още…)

Сценарист на обществена поръчка

петък, юли 28th, 2017

Tempora mutantur et nos mutamur in illis.

 

Светът много се е променил. Едно време не беше такъв. В началото на 90-те, когато започвахме да се занимаваме с рекламен бизнес, сделките често ставаха с джентълменско стискане на ръце и с някакво договорче от една страница, което още на следващия ден забравяхме къде сме хвърлили. Изпълнявахме си задълженията, взимахме си парите и всички бяха доволни. (още…)

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, българска нива на граждани чужди?

събота, юли 22nd, 2017

Стара тема раздвижи лятната мараня над отиващата си седмица – да паднат ли ограниченията върху продажбата на земеделски земи на чужди граждани или да останат. И какво, по дяволите, е това: разпродаване на Родината, за която се е бил кан Аспарух, или привличане на чуждестранни инвестиции в нея с цел цялостното добруване на народа? (още…)

Устройственият план на Борисовата градина и носталгията по Пeпиниерата

събота, юли 15th, 2017

Онзи ден в Централния дом на архитекта беше представен Устройственият план на Борисовата градина. Ние, простите граждани, не отидохме, разбира се, но това не ни пречи да разсъждаваме и да изразим ценното си мнение. (още…)

Защо ни предаде, бай Тръмпе!

събота, юли 8th, 2017

Речта на Доналд Тръмп в Полша през изминалата седмица се нареди до суперновини като плацентата от „Шейново“, запаленото бунище край Ихтиман и разчистването на останките от архитектурната композиция пред НДК. Американският президент предизвика възторг у своите български почитатели и докара българските си почитатели до отчаяние. (още…)

По паметниците им ще ги познаете

събота, юли 1st, 2017

По време на горещините, на нас, простите граждани, не ни остава друго, освен да прегърнем климатиците и да се отдадем на ленив размисъл. Той ще започне с една от темите на седмицата – рушащите се паметници на социализма, по която вече разсъждавахме по-рано – и кой знае къде ще свърши. (още…)

Богатство и бедност, равенство и справедливост

събота, юни 24th, 2017

В четвъртък НСИ обяви данни от свое проучване, които сочат, че бедността в България се задълбочава. Нещо по-лошо, не просто българите обедняват, а „пропастта между богати и бедни расте“. Едно е всички да стават по-бедни, съвсем друго е обаче едни да са бедни, а други – богати. Или поне да не са бедни, защото докато има черта на бедността, под която си беден, все още няма черта на богатството, над която си богат. (още…)

В епохата на професионалното протестиране

събота, юни 17th, 2017

Има два вида протестиращи – от първи и от втори порядък. Протестиращият от първи порядък протестира, когато е лично засегнат, когато е пряко притеснен, когато, както се казва, е настъпен по опашката. Например, протестиращ от първи порядък е катаджията, който всеки ден с радар в ръка рискува живота си във войната по пътищата, обаче не му вдигат заплатата. (още…)

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 128 other followers: