Archive for the ‘в. „Труд“’ Category

Гаранцията „Каракачанов“

събота, септември 26th, 2020

Какво значи „гарант“, как се дава гаранция? Помня един разказ (дали не беше от Алан Маршал?), в който героят, чул че хората си правят компенсации за причинени щети, реши при случай и той да направи, защото не беше пробвал. Когато обаче разбра, че да направиш компенсация значи да заплатиш щетите, възмутено се отказа – види се, бе си представял, че правенето на компенсация е просто заемане на благородна и героична поза. Дали даването на гаранция е като правенето на компенсация? (още…)

Генезис на политическата класа

събота, септември 19th, 2020

Забелязвате ли колко лукаво си играя с думите? Във Вулгата – латинския превод на Библията от св. Йероним – книгата „Битие“ е Genesis. Именно в „Битие“ откриваме генезиса на дългия път, довел до оформянето на днешната политическа класа, която често ни главоболи и понякога даже се чудим как да се отървем от нея. Нашата беда е че си въобразяваме, че всичко се случва за първи път на нас и се вайкаме: какво ще правим сега!, а пък те, нещата, почти винаги са стари като света и сменят единствено имената си и тънкия целофан, с който са опаковани. (още…)

Третата гледна точка

събота, септември 12th, 2020

Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя остава незабележима в отблясъците им. Сполетя ни революционно време. Случва се на всеки близо трийсетина години в най-новата история. Вижте у нас: от Освобождението до Независимостта – 30 години. От началото на Балканските войни (вкл. и Първата световна) до края на Втората световна (т.нар. у нас „социалистическа революция“) – 31 години. От тоталитаризма до демокрацията – 45 години. От демокрацията до бягството на Черепа – 31 години. Ако някой си направи труда, може би ще установи, че не само ние, но и светът пулсира в някакъв подобен ритъм: революция – 10 години възторг и разкаяние – 20 години стабилност, но и забравяне – нова революция, вдъхновена от следващото поколение, което вече не помни предишната. Най-вероятно ритъмът се определя от дължината на човешкия живот и периодите за смяна на поколенията, знам ли… (още…)

Защо всеки се прави на какъвто не е?

събота, септември 5th, 2020

След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно, нито е въстание), поне видяхме какво имаха предвид организаторите, използвайки терминавинкели от Перник“. Къртиха се жълти павета, обгазяваха се взаимно протестиращи и охраняващи, палѝ се слама в краката на полицаите, откриха се даже коктейли „Молотов“ в палатките. Бяха арестувани повече от 120 протестиращи, половината от които се оказаха с досиета. Накрая пак полицията излезе виновна, защото била допуснала провокатори, които нямали ама абсолютно нищо общо с протестиращите, дето в продължение на дни по-рано разнасяха бесилки и ковчези, бесеха чучела, обещаваха винкели и пишеха „оставка или смърт“. Но не това е новината на седмицата. Новината на седмицата е, че в Народното събрание официално бе поискана оставката на Румен Радев заедно с тази на Бойко Борисов, с което баснословният художник, рисуващ епичното платно на българската политика, тури подписа си в долния ъгъл. (още…)

Лицата на мат’риала

събота, август 29th, 2020

В нашата махала, близо до Петте кьошета, има магазин за вълшебни предмети. Никога не съм влизал, но знам, че са от онези, дето ги рекламират с възторжени филмчета по телевизията и са ту чорапи за отслабване, ту хай-тек седалка с формата на задника, ту нещо от този род. От няколко дни сутрин пред магазина се събират малки тълпи и чакат да го отворят – старици с патерици и предпазни маски на лицата и други възрастни и не толкова възрастни люде, дошли да инвестират излишъка от доходите си в ново качество на живот. Понеже имах работа в съседната аптека, попитах за какво се редят онези отвън и фармацевтите ми отговориха иронично: „май за някакви очила, от които ставаш по-млад“. Сигурен съм, че се пошегуваха, но кой знае! – виждал съм чехли против целулит, тъй че… (още…)

Класификация на протестиращите и на непротестиращите

събота, август 22nd, 2020

Струва ми се, че напоследък думата „протестиращ“ се употребява твърде фриволно и сякаш се говори като за един вид, а всъщност видовете са няколко. И толкова различни помежду си, че е твърде вероятно някой протестиращ да се окаже описан неточно и да се обиди. За да не допуснем това, нека разгледаме следната импровизирана класификация. (още…)

Опорката за старите и младите

събота, август 15th, 2020

Напоследък все по-често в разговори и коментари се натъквам на следната опростена теза: нашето поколение, поколението на старите (аз съм на 57, пък вие преценете колко съм стар) се е провалило и затова днес младите, нашите деца,  са принудени да лежат по улици и по мостове, за да поправят малодушните и безотговорни грешки на своите родители. „Явно, щом младите са на улицата, и ние имаме вина“, написа на стената ми мой връстник преди няколко дни. Затова, види се, когато говорят младите, старите трябва да мълчат! (още…)

Апосиопеза

събота, август 8th, 2020

„Никаква гнила дума да не излиза от устата ви“
(Еф. 4:29).

 

В Уикипедия, пък и на много други места, пише, че апосиопезата е реторична фигура, при която ораторът внезапно замлъква и оставя недоизказана мисълта си. В писменото слово апосиопезата се отбелязва с многоточие, но някак не върви да използваш многоточието като заглавие за статия. На старогръцки (според речника на Дворецки) апосиопеза означава замълчаване, мълчание. Като стилистична фигура в литературата апосиопезата освен замълчаване е и отказ от говорене. (още…)

От минарето на Света Софѝя

събота, август 1st, 2020

Превръщането на „Св. Софѝя“ отново в джамия е солова политическа акция на Ердоган – дори ние, простите граждани, виждаме това. Знаците, които се опитва да излъчи той, са колкото към собствения му народ, толкова и към международната общност. Иска да придаде известно величие на леко разфокусирания си образ, да възстанови поизгубено уважение. Пък и покрай всичко останало да ореже малко приходите на новия опозиционен кмет на Истанбул – мълви се, че докато била музей, „Св. Софѝя“ носела на общината по 50 млн. долара годишно само от билетчета. Едно мащабно действие никога няма само една причина и никога не води само до един резултат. (още…)

Нова православна партия?

събота, юли 25th, 2020

Преди време писах за четири нови политически проекта – на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав Трифонов. Не че няма други, но тези заслужаваха (а вероятно и все още заслужават) внимание. В края на миналия месец се появи заявка и за още един – на Волен Сидеров – проект, който също заслужава внимание, ако не с друго, то поне със своята религиозна окраска. И дори не самият проект, защото той много прилича на пореден театрален костюм, а размислите, на които навежда. (още…)

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 172 other followers: