Archive for the ‘в. „Труд“’ Category

Александър Велики пред портите на Брюксел

събота, ноември 21st, 2020

Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира Истанбулската конвенция, одобряваме позицията на Президента Радев (от по-предната „Панорама“) по отношение на Република Северна Македония (РСМ), а пък с „Да, България“ се съгласяваме, че маската трябва да покрива и носа. Всъщност позицията за РСМ не е патент на Президента, не е негова заслуга, но пък изцяло негова заслуга е, че проявява доблестта да се съгласи с една справедлива и правилна позиция. (още…)

31 години банани

събота, ноември 14th, 2020

Такова МЕМЕ се завъртя из социалните мрежи: „31 години банани по магазините – 10 ноември 1989/2020“. Остроумни младежи, които през 1989 едва са се раждали или пък още не са били родени, обясниха кое как е било; корави стари комунисти пророниха носталгична сълза по „бай Тошовото време“. Едни казаха: ако ви е толкова мъчно, слезте от западните коли, съблечете марковите капиталистически дрехи, наредете се на опашките, не слушайте западна музика, не разказвайте иносказателни вицове за държавния глава и не го наричайте „тиква“, за да не идете в концлагер. На което други отговориха: вещите не са всичко, едно време всички имаха работа, нямаше просяци и извратеняци, милицията биеше здравословно и битовата престъпност беше ниска, всички ходеха на море, макар и не в Гърция. (още…)

Атентати с материали на клиента

събота, ноември 7th, 2020

Нямате представа колко ми е неудобно да говоря за нещо различно в седмицата на титаничния сблъсък в Съединените щати (толкова титаничен, че на места избирателната активност достигна близо 150%), но пък се успокоявам с мисълта, че достатъчно на брой експерти-международници във фейсбук ежечасно поддържат тази тема заедно с експертите-епидемиолози, които се грижат да ни държат в течение кое как е с пандемията, та няма крещяща нужда и от моята намеса. Няма да говоря по най-шумната тема, защото през същата тази седмица се случи и терористичното нападение във Виена. (още…)

Тъжната съдба на добрите намерения

събота, октомври 31st, 2020

Тъй както (според диалектическия материализъм) количествените натрупвания водят до качествени изменения, добрите намерения водят в крайна сметка до лоши резултати. Дори първоначално уж да изглеждат успешни, човешките начинания накрая се оказват лоши и нуждаещи се от ново подобряване. Защо добрите намерения почти винаги завършват с лоши резултати? Една от причините може би е тази, че никога не са били наистина добри намерения. Но има друга. Светът сякаш е прокълнат в него нищо да не става като хората. Вижте у нас: всяко движение, наподобяващо порив към по-добро, още от Априлското въстание насам, води до нещо, което скоро изпитва нужда от ново въстание. (още…)

Бетонират ли маските властта или я клатят

събота, октомври 24th, 2020

Не може да не помните култовата реплика в незабравимия филм „Вилна зона“: „Аз може да не съм прав, но… кюфтетата без лук не ги одобрявам!“. Така и аз може да не съм прав, обаче задължителното носене на маски на открито не го одобрявам, независимо дали бетонира управлението или го клати.

Миналата събота говорихме за освежаването на страховете и затова как карантините увреждат общуването. Тогава, въз основа на някои натрапчиви индикатори, прогнозирахме, че COVID-истерията в близко бъдеще вероятно ще търпи ескалация, но не предполагахме, че ще е толкова скоро – още на следващата седмица отново въведоха задължителното носене на маски на открито – мярка, целяща тормоз и обогатяване на фиска с елементи на паническо презастраховане. (още…)

Освежаване на страховете

събота, октомври 17th, 2020

Страховете не са вечни. Когато мине време и свикнем с тях, те губят смразяващата си власт над умовете и започваме да ги разглеждаме като нещо сравнително обикновено. Дори смъртта – това най-страшно от всички страшни неща – не прави изключение. Затова всеки, който иска да използва страха за масово въздействие, трябва периодично да го освежава. (още…)

Тази лоша, лоша ЕНП

събота, октомври 10th, 2020

Когато разправяхме, че Европейският съюз не е съвсем читав, че не е онзи земен рай, който сънувахме в мразовитите тоталитарни нощи на комунизма, че в някои отношения, влизайки в него, попаднахме в нещо подобно на онова, от което избягахме; когато намеквахме, че ЕС се е „изджендърил“, че е забравил цивилизационните си корени или (което е по-лошо) зорлем иска да ги пресече и съсухри, тогава ни наричаха путинисти, тръмписти, орбанисти и фашисти. С омерзение ни наричаха даже консерватори или пък още по-скверното – патриоти. (още…)

Трябва ли да има предсрочни избори?

събота, октомври 3rd, 2020

Забележете, че „Трябва ли?“ може да означава две неща: 1. „Налага ли се?“, тоест налице ли са условия и необходимост, и 2. „Искам ли?“, което е субективното измерение на въпроса – „Трябва да те видя, мила моя!“ всъщност означава „Искам да те видя, мила моя!“, като, обективно погледнато, това изобщо не е наложително, просто ми се ще. Имам чувството, че мнозина от онези, които казват: трябва да има предсрочни избори, всъщност употребяват израза в неговото второ, субективно значение – искам да има предсрочни избори, – без да се замислят за наличието на обективна необходимост. Но това си е мое мнение. Нали знаете, че има три вида становища: догмат, канон и мнение. Аз споделям единствено своето лично мнение и продължавам да се учудвам, че то интересува някого. (още…)

Гаранцията „Каракачанов“

събота, септември 26th, 2020

Какво значи „гарант“, как се дава гаранция? Помня един разказ (дали не беше от Алан Маршал?), в който героят, чул че хората си правят компенсации за причинени щети, реши при случай и той да направи, защото не беше пробвал. Когато обаче разбра, че да направиш компенсация значи да заплатиш щетите, възмутено се отказа – види се, бе си представял, че правенето на компенсация е просто заемане на благородна и героична поза. Дали даването на гаранция е като правенето на компенсация? (още…)

Генезис на политическата класа

събота, септември 19th, 2020

Забелязвате ли колко лукаво си играя с думите? Във Вулгата – латинския превод на Библията от св. Йероним – книгата „Битие“ е Genesis. Именно в „Битие“ откриваме генезиса на дългия път, довел до оформянето на днешната политическа класа, която често ни главоболи и понякога даже се чудим как да се отървем от нея. Нашата беда е че си въобразяваме, че всичко се случва за първи път на нас и се вайкаме: какво ще правим сега!, а пък те, нещата, почти винаги са стари като света и сменят единствено имената си и тънкия целофан, с който са опаковани. (още…)

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 174 other followers: