Archive for the ‘в. „Труд“’ Category

Заразно ли е причастието?

събота, март 14th, 2020

На моя адвокат Д. Стоянов,
който ме накара да напиша това.

 

Сатаната в началото на многозначителния роман на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“ казва:

– Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното!

Всяко бедствие, независимо от причините му, независимо от това дали ужасът е истински или насаден от злодеи в главите на хората, от определена гледна точка е здравословно, защото разбужда човека от унеса на заблудата, че е недосегаем. Напротив, досегаем е. И също както дете, което са напердашили батковците на улицата, тича при баща си за закрила, така и бедстващият човек тича при своя небесен Отец в ужаса на осъзнатата си досегаемост. Или поне тичаше. Днес Му се зъби. (още…)

Новото преселение на народите

събота, март 7th, 2020

Мигрантът чука на вратата – та-да-да-даааа!… Цивилизованият свят ни кандърдисва да го пуснем. И защо да не го пуснем? Той най-вероятно само ще премине през нашата изостанала страна, за да отиде там, където го поканиха и където го чакат с плюшено мече. Но не гостоприемната покана е причина за миграцията. Нито лошото отношение на Ердоган към Европейския съюз, вариращо от люта омраза към Мицотакис до сдържана търпимост към Борисов. Не са причина и хилядите НПО, които по думите на гръцкия заместник-министър на миграцията Йоргос Кумуцакос „никнат като гъби след дъжд“ – някои изпълняват абсурдни и финансирани кой знае от кой донор проекти като „Обучение на мигрантите за работа с медиите“ (организацията „Рефокус“ на някой си Дъглас Херман), а други НПО се занимават с откровено каналджийство и експлоатация. Защо? Защо е този апетит, нали т. нар. „бежанци“ уж са бедни, уж са избягали само с дрехите на гърба си? Кое ги прави толкова икономически привлекателни, че около тях се заформя цяла индустрия? (още…)

Коронавирусът и тънкият гласец на здравия разум

събота, февруари 29th, 2020

Понякога се плаша от света, в който се подвизаваме – толкова е неадекватен! От една страна човечеството никога не е постигало такова технологично съвършенство. Днес за един ден можеш да обиколиш с пътнически самолет планетата. В устройство не по-голямо от цигарена кутия дори в джобчетата на първолаците е събрана цялата човешка цивилизация – библиотеки, енциклопедии, музика, филми, развлечения. Имаме здравеопазване, което само преди половин век би изглеждало фантастично. Социалната система е като никога досега. Благодарение на банките всички на практика са по-богати, отколкото са в действителност. Понеже съм чел научна фантастика през 1970-те и 80-те години, мога да ви уверя, че фантазията на тогавашните фантасти е бедна. От друга страна хората сякаш все повече оглупяват. В стремежа си да гонят сложното, губят простите неща, а те са основа на всичко. Сложността е дефект на простотата – факт, който схоластиците и до ден днешен отказват да приемат. (още…)

Безрадостната участ на националните кумири

събота, февруари 22nd, 2020

Горкият дякон Васил Кунчев ни гледа от небесните жилища и цъка с език, доколкото душите на починалите имат езици и доколкото изобщо ги интересуват дребнавите дела на техните потомци, които все още пъплят по тази грешна земя в тленните си обвивки. Цъка и се пита той ли е този, когото честват, защото малко нещо от себе си познава в идола, чиито портрети разнасят на пръчки над главите си и татуират по телата си. И какво точно честват, за какво се веселят? Затова, че преди време го обесиха? Душата на дякон Кунчев не пази хубав спомен от този епизод. (още…)

На лов за олигарси

събота, февруари 15th, 2020

Със строг каскет и придружен от двама министри, новият главен прокурор отвори следваща страница от епоса на борбата за справедливост, като посети Бобов дол, изказа се за яхтите, вилите и майбасите (може би е правилно да кажем „майбахове“, ако приемем „бах“ – „рекичка“ на немски – за самостоятелна едносрична дума от мъжки род), срещна се с народа и обеща на бобовдолчани чист въздух. Това ли е новият Бойко Борисов с кожената тужурка? Това ли е поредният Крали Марко – любимец и защитник на клети сиромаси? Както се казваше преди години в рекламата на анимационното филмче „Кунг фу панда“: „Легендата разказва за легендарен герой, за когото се разказват легенди!“. (още…)

Радеви вълнения

събота, февруари 8th, 2020

„…Маорът го изучава много усърдно, иска да научи това, което всички ние бихме желали да знаем: къде се намира, какво става и какво ще стане“…

(Кърт Вонегът, „Синята брада“)

 

Както казах и одеве, моментът е такъв, че ние току-що сме си купили билети за цирк но все още сме извън неговия пъстър шатър. Чуваме музиката и крясъците на клоуните, но все още не виждаме нищо. Скоро, до дни или седмици, обаче ще влезем вътре, ще заемем местата си всеки според цената на своето билетче и ще се насладим на спектакъла. (още…)

Аполитичният прокурор и надпартийният президент

събота, февруари 1st, 2020

На мен не ми става ясно какво е това, защо сега и как така. По-скоро е политически жест, колкото и да не прилича на главния прокурор да прави такива, тъй като той би трябвало да бъде също като президента – надпартийна и аполитична фигура

(Любомир Стефанов – политолог; БНР, „Преди всички“, 29 януари 2020)

 

Хайде да видим доколко са и трябва да бъдат аполитични президентът и главният прокурор, доколко са надпартийни и дали тези двете са едно и също. (още…)

Медиите между небето и земята

събота, януари 25th, 2020

В края на миналата година Парламентът създаде работна група за изменение на Закона за радиото и телевизията. „Те да работят по-добре и по обновени правила, защото средата се е променила – каза Вежди Рашидов. – Законите, които изработваме, трябва да дадат възможност за свобода на медиите, тяхното разгръщане, тяхната работа, съобразена с времето, в което живеем“. Очевидно времената са се променили и изоставаме в представите си за медиите. Струва ми се обаче, че дефектът е в мирогледа изобщо и докато това не се оправи, няма да имаме отговор и за медиите. (още…)

От Катон до Бепе Грило

сряда, юни 8th, 2016

Партията на комика Бепе Грило се очерта като първа политическа сила в Италия на местните избори, които текат в момента. Гледайки това, гледайки и какво се случва и у нас, не можем да не си зададем въпроса: защо комиците изтикаха политиците? Най-простият отговор е: защото комиците вече звучат по-сериозно от политиците. За съжаление, този отговор, колкото и закачлив и симпатичен да изглежда, е ако не грешен, то поне подвеждащ. Подвеждащ, доколкото рисува образа на един просветен и взискателен електорат, превъзхождащ политиците. Всъщност, ако политиците са гламави, дребнави, крадливи, страхливи и надменни, то е единствено защото са проекция на своите избиратели. (още…)

Да люшнем хорце!

събота, май 7th, 2016

Българският политик не може да краде тихо, кротко и културно. Когато краде, той или с пищов ще гърми „сватбарската“, или с пушка ще „фърла“, та всички да го чуят какъв е юнак, или хоро ще люшне, като на всеки равноделен такт ще рие с крак земята, а на неравноделен ще се блъска в космати гърди и ще се провиква: „Болгар, болга-а-ар!“. (още…)

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 164 other followers: