Когато вчера написах за една малоумна атака против патрЕотите и бългрщинàта, в която чрез архивни снимки на възрожденци и революционери в костюми се доказваше, че те още тогава са били надраснали носиите, презирали са ги и са ги избягвали, и след като казах, че ще спестя името на автора, защото излагацията е голяма, веднага започнаха да ме разпитват: „Ама да не би да е…“ и изредиха всички популярни имена от творческия колектив на интернет сайта „Дойче веле“. Не, не е от „Дойче веле“, макар че спокойно би могъл да бъде. От „Дойче веле“ пуснаха друг хит. Несменяемият им ръководител Александър Андреев написа в Туитър:

„Ако действително на българските евромонети пише „Бог да пази България“, това ще бъде обида за хората, които не вярват в бог. А монетите са за всички и трябва да бъдат религиозно неутрални. Както цялата държава. БНБ е длъжна да преосмисли това решение“. (още…)

Tweet

Какво е един огромен пилон, ако не изчистен символ на вертикалното? Всъщност, ако изстържем всички мимолетни условности, несръчни етикети на различните епохи и всички напластени злонамерени заблуди, ще видим, че отдолу, под ляво, дясно, либерално, консервативно, социалистическо, капиталистическо, божествено и сатанинско, всъщност голямата дилема на човечеството е една – хоризонтално или вертикално. Тези двете се пресичат като кръст, като триизмерен кръстопът (защото двуизмерният е само хоризонтален), отекват като две кръстосани сопи на горски разбойници. (още…)

Tweet

Има ли произходът на даден човек значение? Веднага ще ви кажа: ту има, ту няма. Например, когато комунистите лишаваха някого от кариерно развитие, защото произхожда от „бивши хора“ и безпартийни – тогава има. Когато партизански внук се кандидатира за кмет – тогава няма. Ето какво прочетох в тази връзка: „…все още има мухлясъли мозъци, които ровят в костите на майките и бащите, за да очернят хора, от които само могат да се срамуват“. Признавам, че мисълта тук не е много стройна (защо хем ще ме е срам от някого, хем ще искам да го очерням допълнително!), но така е в оригинала, откъдето са и правописните грешки. Но идеята е ясна – когато има някъде нещо, което от определена гледна точка може да се окаже осъдително, то най-добре да се направим, че не съществува, че е НДП (нечий друг проблем по Дъглас Адамс) и поради тази причина е невидимо за нас. (още…)

Tweet

Честна дума, ще спра да пиша! Или ще пиша само гурманска поезия. Вече ме е страх да коментирам темите от новините, защото стават все по-необясними. Ето, цялата минала седмица, все едно няма нищо по-важно, се занимаваме с вдигането на някакъв пилон на някаква ливада в Родопите. Защо този пилон беше (и продължава да бъде) толкова важен? В разгара на спора с оказа, че няма никакъв скандал, никаква интрига, че издигането му е напълно законно и съгласувано с всички безумни инстанции, с които трябва да се съгласува. На частна земя е, на която собственикът можеше да построи хотел или ресторант. На тази земя от десетина години се свиква събор и май досега никой не се е възпротивявал. И какво стана накрая? (още…)

Tweet

Преди известно време Кристиян Шкварек бил на някакъв концерт с жена си в Барселона. Между парчетата публиката била облъчвана от големи мултимедийни екрани с посланието „Никой не е нормален“ – Nobody is normal, нещо като Nobody is perfect от незабравимия филм „Някои го предпочитат горещо“. Между другото там тази крилата фраза прозвуча на финала, точно в момента, когато се оказа, че една жена не е жена, но другата страна нямаше нищо против. Разбира се, през 1959 този контекст далеч не е имал днешната си цивилизационна стойност. Тогава не е бил императивно послание, а просто комична ситуация, но какво да се прави – nobody is perfect. (още…)

Tweet

Сега да не си помислите, че ще става дума за народното представителство, дето преди няколко дни в парламента се би, плювà и си троши очилата. Не. Те са най-добрата част от нацията, ние ще говорим само за по-добрата. На света няма нещо, което, ако успееш да го разделиш, едната му част да не се окаже по-добра от другата. И ябълка да разрежеш на две, и диня, и грахово зърно дори – все ще се намери с какво едната част да е по-добра от другата. (още…)

Tweet

Вчера започнахме да говорим за целесъобразността. От гледна точка на целесъобразността едно и също действие може да е малоумно, може да е нагло, а може да бъде и гениално. Въпрос на целесъобразност. Но дали въпросното действие е целесъобразно или не, можем да преценим, единствено ако знаем коя е целта. Нещо като в „Стопаджията“ – когато най-сетне научим отговора, разбираме, че не знаем въпроса.

Казват, че правителствената ротация – тази най-нова обществено-политическа форма, която завъртя главите ни, – е целесъобразна. Че Бойко Борисов отново е успял да направи най-доброто за себе си. Хубаво, нека е така. У нас целта отдавна не е да управляваш по някакъв точно определен начин (ляв, десен, либерален, консервативен), а да управляваш по какъвто и да било начин. (още…)

Tweet