Нямате представа колко ми е неудобно да говоря за нещо различно в седмицата на титаничния сблъсък в Съединените щати (толкова титаничен, че на места избирателната активност достигна близо 150%), но пък се успокоявам с мисълта, че достатъчно на брой експерти-международници във фейсбук ежечасно поддържат тази тема заедно с експертите-епидемиолози, които се грижат да ни държат в течение кое как е с пандемията, та няма крещяща нужда и от моята намеса. Няма да говоря по най-шумната тема, защото през същата тази седмица се случи и терористичното нападение във Виена. (още…)

Tweet

Тъй както (според диалектическия материализъм) количествените натрупвания водят до качествени изменения, добрите намерения водят в крайна сметка до лоши резултати. Дори първоначално уж да изглеждат успешни, човешките начинания накрая се оказват лоши и нуждаещи се от ново подобряване. Защо добрите намерения почти винаги завършват с лоши резултати? Една от причините може би е тази, че никога не са били наистина добри намерения. Но има друга. Светът сякаш е прокълнат в него нищо да не става като хората. Вижте у нас: всяко движение, наподобяващо порив към по-добро, още от Априлското въстание насам, води до нещо, което скоро изпитва нужда от ново въстание. (още…)

Tweet

Не може да не помните култовата реплика в незабравимия филм „Вилна зона“: „Аз може да не съм прав, но… кюфтетата без лук не ги одобрявам!“. Така и аз може да не съм прав, обаче задължителното носене на маски на открито не го одобрявам, независимо дали бетонира управлението или го клати.

Миналата събота говорихме за освежаването на страховете и затова как карантините увреждат общуването. Тогава, въз основа на някои натрапчиви индикатори, прогнозирахме, че COVID-истерията в близко бъдеще вероятно ще търпи ескалация, но не предполагахме, че ще е толкова скоро – още на следващата седмица отново въведоха задължителното носене на маски на открито – мярка, целяща тормоз и обогатяване на фиска с елементи на паническо презастраховане. (още…)

Tweet

Страховете не са вечни. Когато мине време и свикнем с тях, те губят смразяващата си власт над умовете и започваме да ги разглеждаме като нещо сравнително обикновено. Дори смъртта – това най-страшно от всички страшни неща – не прави изключение. Затова всеки, който иска да използва страха за масово въздействие, трябва периодично да го освежава. (още…)

Tweet

Когато разправяхме, че Европейският съюз не е съвсем читав, че не е онзи земен рай, който сънувахме в мразовитите тоталитарни нощи на комунизма, че в някои отношения, влизайки в него, попаднахме в нещо подобно на онова, от което избягахме; когато намеквахме, че ЕС се е „изджендърил“, че е забравил цивилизационните си корени или (което е по-лошо) зорлем иска да ги пресече и съсухри, тогава ни наричаха путинисти, тръмписти, орбанисти и фашисти. С омерзение ни наричаха даже консерватори или пък още по-скверното – патриоти. (още…)

Tweet

Забележете, че „Трябва ли?“ може да означава две неща: 1. „Налага ли се?“, тоест налице ли са условия и необходимост, и 2. „Искам ли?“, което е субективното измерение на въпроса – „Трябва да те видя, мила моя!“ всъщност означава „Искам да те видя, мила моя!“, като, обективно погледнато, това изобщо не е наложително, просто ми се ще. Имам чувството, че мнозина от онези, които казват: трябва да има предсрочни избори, всъщност употребяват израза в неговото второ, субективно значение – искам да има предсрочни избори, – без да се замислят за наличието на обективна необходимост. Но това си е мое мнение. Нали знаете, че има три вида становища: догмат, канон и мнение. Аз споделям единствено своето лично мнение и продължавам да се учудвам, че то интересува някого. (още…)

Tweet

Какво значи „гарант“, как се дава гаранция? Помня един разказ (дали не беше от Алан Маршал?), в който героят, чул че хората си правят компенсации за причинени щети, реши при случай и той да направи, защото не беше пробвал. Когато обаче разбра, че да направиш компенсация значи да заплатиш щетите, възмутено се отказа – види се, бе си представял, че правенето на компенсация е просто заемане на благородна и героична поза. Дали даването на гаранция е като правенето на компенсация? (още…)

Tweet

Забелязвате ли колко лукаво си играя с думите? Във Вулгата – латинския превод на Библията от св. Йероним – книгата „Битие“ е Genesis. Именно в „Битие“ откриваме генезиса на дългия път, довел до оформянето на днешната политическа класа, която често ни главоболи и понякога даже се чудим как да се отървем от нея. Нашата беда е че си въобразяваме, че всичко се случва за първи път на нас и се вайкаме: какво ще правим сега!, а пък те, нещата, почти винаги са стари като света и сменят единствено имената си и тънкия целофан, с който са опаковани. (още…)

Tweet

Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя остава незабележима в отблясъците им. Сполетя ни революционно време. Случва се на всеки близо трийсетина години в най-новата история. Вижте у нас: от Освобождението до Независимостта – 30 години. От началото на Балканските войни (вкл. и Първата световна) до края на Втората световна (т.нар. у нас „социалистическа революция“) – 31 години. От тоталитаризма до демокрацията – 45 години. От демокрацията до бягството на Черепа – 31 години. Ако някой си направи труда, може би ще установи, че не само ние, но и светът пулсира в някакъв подобен ритъм: революция – 10 години възторг и разкаяние – 20 години стабилност, но и забравяне – нова революция, вдъхновена от следващото поколение, което вече не помни предишната. Най-вероятно ритъмът се определя от дължината на човешкия живот и периодите за смяна на поколенията, знам ли… (още…)

Tweet

След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно, нито е въстание), поне видяхме какво имаха предвид организаторите, използвайки термина „винкели от Перник“. Къртиха се жълти павета, обгазяваха се взаимно протестиращи и охраняващи, палѝ се слама в краката на полицаите, откриха се даже коктейли „Молотов“ в палатките. Бяха арестувани повече от 120 протестиращи, половината от които се оказаха с досиета. Накрая пак полицията излезе виновна, защото била допуснала провокатори, които нямали ама абсолютно нищо общо с протестиращите, дето в продължение на дни по-рано разнасяха бесилки и ковчези, бесеха чучела, обещаваха винкели и пишеха „оставка или смърт“. Но не това е новината на седмицата. Новината на седмицата е, че в Народното събрание официално бе поискана оставката на Румен Радев заедно с тази на Бойко Борисов, с което баснословният художник, рисуващ епичното платно на българската политика, тури подписа си в долния ъгъл. (още…)

Tweet