Мигрантът чука на вратата – та-да-да-даааа!… Цивилизованият свят ни кандърдисва да го пуснем. И защо да не го пуснем? Той най-вероятно само ще премине през нашата изостанала страна, за да отиде там, където го поканиха и където го чакат с плюшено мече. Но не гостоприемната покана е причина за миграцията. Нито лошото отношение на Ердоган към Европейския съюз, вариращо от люта омраза към Мицотакис до сдържана търпимост към Борисов. Не са причина и хилядите НПО, които по думите на гръцкия заместник-министър на миграцията Йоргос Кумуцакос „никнат като гъби след дъжд“ – някои изпълняват абсурдни и финансирани кой знае от кой донор проекти като „Обучение на мигрантите за работа с медиите“ (организацията „Рефокус“ на някой си Дъглас Херман), а други НПО се занимават с откровено каналджийство и експлоатация. Защо? Защо е този апетит, нали т. нар. „бежанци“ уж са бедни, уж са избягали само с дрехите на гърба си? Кое ги прави толкова икономически привлекателни, че около тях се заформя цяла индустрия? (още…)

Tweet

Горкият дякон Васил Кунчев ни гледа от небесните жилища и цъка с език, доколкото душите на починалите имат езици и доколкото изобщо ги интересуват дребнавите дела на техните потомци, които все още пъплят по тази грешна земя в тленните си обвивки. Цъка и се пита той ли е този, когото честват, защото малко нещо от себе си познава в идола, чиито портрети разнасят на пръчки над главите си и татуират по телата си. И какво точно честват, за какво се веселят? Затова, че преди време го обесиха? Душата на дякон Кунчев не пази хубав спомен от този епизод. (още…)

Tweet

Със строг каскет и придружен от двама министри, новият главен прокурор отвори следваща страница от епоса на борбата за справедливост, като посети Бобов дол, изказа се за яхтите, вилите и майбасите (може би е правилно да кажем „майбахове“, ако приемем „бах“ – „рекичка“ на немски – за самостоятелна едносрична дума от мъжки род), срещна се с народа и обеща на бобовдолчани чист въздух. Това ли е новият Бойко Борисов с кожената тужурка? Това ли е поредният Крали Марко – любимец и защитник на клети сиромаси? Както се казваше преди години в рекламата на анимационното филмче „Кунг фу панда“: „Легендата разказва за легендарен герой, за когото се разказват легенди!“. (още…)

Tweet

„…Маорът го изучава много усърдно, иска да научи това, което всички ние бихме желали да знаем: къде се намира, какво става и какво ще стане“…

(Кърт Вонегът, „Синята брада“)

Както казах и одеве, моментът е такъв, че ние току-що сме си купили билети за цирк но все още сме извън неговия пъстър шатър. Чуваме музиката и крясъците на клоуните, но все още не виждаме нищо. Скоро, до дни или седмици, обаче ще влезем вътре, ще заемем местата си всеки според цената на своето билетче и ще се насладим на спектакъла. (още…)

Tweet

„На мен не ми става ясно какво е това, защо сега и как така. По-скоро е политически жест, колкото и да не прилича на главния прокурор да прави такива, тъй като той би трябвало да бъде също като президента – надпартийна и аполитична фигура“

(Любомир Стефанов – политолог; БНР, „Преди всички“, 29 януари 2020)

Хайде да видим доколко са и трябва да бъдат аполитични президентът и главният прокурор, доколко са надпартийни и дали тези двете са едно и също. (още…)

Tweet

В края на миналата година Парламентът създаде работна група за изменение на Закона за радиото и телевизията. „Те да работят по-добре и по обновени правила, защото средата се е променила – каза Вежди Рашидов. – Законите, които изработваме, трябва да дадат възможност за свобода на медиите, тяхното разгръщане, тяхната работа, съобразена с времето, в което живеем“. Очевидно времената са се променили и изоставаме в представите си за медиите. Струва ми се обаче, че дефектът е в мирогледа изобщо и докато това не се оправи, няма да имаме отговор и за медиите. (още…)

Tweet