„Никаква гнила дума да не излиза от устата ви“
(Еф. 4:29).

В Уикипедия, пък и на много други места, пише, че апосиопезата е реторична фигура, при която ораторът внезапно замлъква и оставя недоизказана мисълта си. В писменото слово апосиопезата се отбелязва с многоточие, но някак не върви да използваш многоточието като заглавие за статия. На старогръцки (според речника на Дворецки) апосиопеза означава замълчаване, мълчание. Като стилистична фигура в литературата апосиопезата освен замълчаване е и отказ от говорене. (още…)

Tweet

Превръщането на „Св. Софѝя“ отново в джамия е солова политическа акция на Ердоган – дори ние, простите граждани, виждаме това. Знаците, които се опитва да излъчи той, са колкото към собствения му народ, толкова и към международната общност. Иска да придаде известно величие на леко разфокусирания си образ, да възстанови поизгубено уважение. Пък и покрай всичко останало да ореже малко приходите на новия опозиционен кмет на Истанбул – мълви се, че докато била музей, „Св. Софѝя“ носела на общината по 50 млн. долара годишно само от билетчета. Едно мащабно действие никога няма само една причина и никога не води само до един резултат. (още…)

Tweet

Преди време писах за четири нови политически проекта – на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав Трифонов. Не че няма други, но тези заслужаваха (а вероятно и все още заслужават) внимание. В края на миналия месец се появи заявка и за още един – на Волен Сидеров – проект, който също заслужава внимание, ако не с друго, то поне със своята религиозна окраска. И дори не самият проект, защото той много прилича на пореден театрален костюм, а размислите, на които навежда. (още…)

Tweet

Демокрацията се състои от два компонента – право на глас и защита на интерес. Всеки има право да излезе с гласа си в защита на своите лични или съсловни интереси. Но колкото повече се усъвършенстват обществените отношения, толкова повече вторият компонент се размива. Да, всеки може да излезе с гласа си, но сигурен ли е, че защитава точно своя личен или съсловен интерес? Човекът е обществено животно(ζῷον πολιτικόν), индивидът се влияе от общността, личното мнение се влияе от общественото. Затова днес има и такава професия – лидер на обществено мнение: ако нямате мнение по даден въпрос, той ще ви услужи. (още…)

Tweet

От известно време се питам: дали ако напиша книга „Расизмът“, мога да се надявам, че ще стана президент на България, по същия начин, по който Жельо Желев стана с „Фашизмът“. Ето това се питам. И бързам недвусмислено да отбележа, че се шегувам, преди отново някой тесногръд либерал без чувство за хумор да се е разярил. Защо левият човек няма чувство за хумор? Та нали усмивката е знамето на добротата и великодушието! Все едно… (още…)

Tweet

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са се делили на „наши“ и „ваши“, като само са сменяли имената. Ако трябва да преведем „наши“ и „ваши“ на либерално-консервативен език, сигурно ще получим някакви устойчиви на времето български категории като, да речем,  „махленски консерватори“ и „глобални либерали“. Тези категории, вече завършени, ясно личат в „Криворазбраната цивилизация“ на Войников, публикувана през 1871 в Букурещ, през същата година, когато в Цариград Църковно-народният събор приема Устава на Българската екзархия. (още…)

Tweet

В същия този вестник, който държите в ръцете си, в понеделник излезе статия, озаглавена „Нямаме смелостта да бъдем християни“ от младия политолог и председател на Клуба по политически науки във Варна Сергей Петров – Араджиони. Наистина, за да бъде християнин един човек, винаги се е изисквала смелост – в първите векове смелостта да го хвърлят на лъвовете, а след това, когато християнството стана значително по-безболезнено, удобно и даже изгодно – смелостта да се отречеш от съблазните на света и при това да го сториш с благодарност. Втората смелост също не е малка. (още…)

Tweet

Чуйте как звучи: „четири нови проекта“ – като конниците от Апокалипсиса. Те идват: тъгъдък-тъгъдък-тъгъдък … Васил Божков, Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав Трифонов. Но какво пък им е новото на тези? Новото е че Манолова вече не омбудсман, Цветанов не е от ГЕРБ, Трифонов не е в bTV, а пък Божков даже не е и в България. (още…)

Tweet