Представете си, че ви посети Мефистофел и ви предложи да изберете една от следните две възможности. Първо, името ви да попадне в интернетски форум и там да ви нарекат с всякакви гнойни и обидни думи и, второ, името ви да попадне в същия форум, където да ви похвалят и да се възхитят от вас. На пръв поглед изборът е очевиден. Но понеже го предлага именно Мефистофел, има и уточнение: този, който ви ругае, е обикновен идиот, който обаче искрено си вярва, а онзи, който ви посипва с цветен прашец, всъщност не ви познава, може би даже не ви харесва, обаче му е заплатено, за да ви хвали. Или, иначе казано, трябва да изберете между човек, който вярва в нещо невярно, и човек, който не вярва в нещо вярно. Какво ще направите? Аз признавам, че не мога да реша за себе си. (още…)
Archive for the ‘Политически дневници’ Category
Три тролски въпроса
понеделник, февруари 24th, 2014Дзен и изкуството да протестираш
сряда, юни 26th, 2013
Пророчество за дясното
вторник, юни 25th, 2013
Ще родят ли протестите ново дясно? Ще се обедини ли най-сетне българската десница? Ще заеме ли достойното си място? Тези въпроси идват като древна молитва за дъжд, всеки път когато десните партии се издънят, разминат се с властта и започнат да се люспят от мъка. И тези въпроси ще останат без отговор, докато не получим отговор на няколко други въпроса. (още…)
Възпитателният лос
сряда, юни 12th, 2013
Мнозина знаят и с удоволствие разказват вица за Любезния Лос, в който се чува звучно „пльок“ и след като тапата изскочи, Любезният Лос поздравява: „Добър ве-е-ечер!“. Наистина, вицът завършва с тази сцена, а ние с нея започваме, но пък едва ли това е единственият случай, когато нещо в нашия живот върви наопаки. (още…)
С дясна ръка на сърцето
понеделник, май 13th, 2013
За около половин процент вчера партията „България на гражданите“, в която членувам, не успя да влезе в парламента. Явно такава е била Божията воля и аз не протестирам. Причините са много. Оставям настрана нечестността на изборите, защото винаги съм обръщал повече внимание на това, което е зависело от мен, и по-малко на онова, което се е случило извън волята ми като подмяна на бюлетини, сплашване на застъпници, корпоративен вот и т.н. неща, които ни се случиха в Хасково. (още…)
Номерът на Прошко
вторник, април 9th, 2013
Да, давам си сметка, че „Номерът на Прошко“ звучи почти като „Номерът на китайката“, но какво да се прави – №33 ми се падна отново, след като преди две години ми се падна като на член в щаба на Прошко Прошков за кметските избори в София. Днес беше теглен жребият за номерата на партиите в интегралната бюлетина и на организацията, в която членувам напоследък (България на гражданите), се падна 33. (още…)
Какво се очаква от един политик по избори
четвъртък, март 28th, 2013
Българският политик, пък и всеки друг политик по тази грешна земя, не е обикновен човек. Той е някакъв властолюбив и крадлив маниак, обсебен от желанието да се показва по телевизора. Него всички го мразят (включително и другите политици) и същевременно всички искат да бъдат на неговото място (включително, кой знае защо, и другите политици). Политикът е странно и изродливо същество през по-голямата част от ненужния си живот, но особено странен и изродлив става той, когато се зададат някакви избори. Това е една от лошите черти на демокрацията: кара хората да изглеждат странно и изродливо. (още…)
Идеалната предизборна платформа
събота, януари 26th, 2013
От какво страдат предизборните програми на партиите през годините на демокрацията? Освен от това че са абсолютно еднакви, тези програми страдат от липса на политическа фантазия и на загриженост към хората. Така и така никоя пария не си изпълнява предизборната програма, поне може да я напише малко по-вълнуваща, че на избирателите хем да им стане драго, хем да се поразмечтаят малко. (още…)
Политически дневници
понеделник, януари 21st, 2013
Най-дясната в света страна
понеделник, декември 3rd, 2012
Коя е най-дясната в света страна? Най-простият начин да разберем това е да погледнем коя страна стои най-отдясно на гледната точка, която сме заели, за да се отдадем на тези разсъждения. Заставаме с лице срещу глобуса и тръгваме надясно от България. Вървим все надясно, все надясно и виждаме, че последната страна, в която попадаме, е Сърбия, защото после отново влизаме в България. Същевременно обаче Сърбия е и първата лява страна спрямо същата гледна точка на нашите разсъждения и в нея най-напред ще попаднем, ако тръгнем наляво по глобуса, но това не бива да ни смущава, защото лявото и дясното са си такива. (още…)
