Archive for the ‘сп. “Икономист”’ Category

Цун-цун ръчички

Saturday, March 4th, 2017

В Неделя сиропустна телевизионните камери уловиха как активисти на ГЕРБ целуват ръка на Бойко Борисов някъде в провинцията. И то не я целуват от порив на уважение и синовна любов, а защото г-н Борисов им я тика в устите. Безспорно, на Прошка се прави така: младите с този жест се извиняват на старите за делата, с които са ги оскърбили, кумците на кумовете и кръщелниците на кръстниците. Това, последното, възпали социалните мрежи и разбуди гражданската съвест, която никога не спи. „Целуват ръка на кръстника – каза гражданската съвест. – Но на какво е кръстник Борисов? На мафията, разбира се, на какво друго!“. (more…)

Колко голям ще бъде шлемът на Радев

Friday, January 20th, 2017

Ето че си имаме нов президент – вторият русофил в епохата след СИВ и Варшавския договор. Първият президент-русофил беше Георги Първанов. Политически русофил. Защото сантименталният русофил е друго. Помните ли „големия шлем“ на Първанов? (more…)

Беше ли разрушен Картаген през 2016

Friday, December 16th, 2016

Миналата седмица говорих със стар мой приятел и добър журналист, който каза: „Защо не напишеш нещо за това дали беше разрушен Картаген през тази година? Виж, Европейският съюз се тресе, Англия излиза, в Щатите стават чудеса, антисистемните партии крепнат, у нас се задават поредни предсрочни избори…“. (more…)

Завръщането на Бог

Friday, September 16th, 2016

В началото на месеца по време на икономическия форум в полския град Криница-Здруй премиерът на Унгария Виктор Орбан и лидерът на полската управляваща партия „Право и справедливост“ Ярослав Качински направиха интересни изявления. Поводът беше напускането на Великобритания и кризата в балансите вътре в ЕС, водеща до хегемония на Германия. (more…)

Консервативният популизъм – оксиморон или печална реалност

Friday, August 5th, 2016

Преди време писах за ерата на Калигулите и за това как „широките народни маси“ тръгват след водачи, от които очакват да решат проблемите им с вълшебната пръчка на консерватизма, на старите ценности, традициите, националните добродетели и т.н. Във времената на гръмки лозунги и празни обещания, които никой не си прави труда даже да се престори, че възнамерява да изпълни, такива водачи наричаме „консерватори-популисти“. (more…)

Напротив, има значение!

Friday, June 17th, 2016

Вече цяла седмица обществото трепти с разстрела на Митьо Очите. Заедно с трепета обаче има и възмущение, защото възмущението е базисно чувство в нашата публична комуникация – възмущаваме се от всичко, включително и от самото възмущение, с което реагираме на събитията. Сега сме възмутени, че се обръща прекомерно внимание на престрелката в Слънчев бряг. (more…)

Президентът със синия костюм

Friday, June 3rd, 2016

Жегна ме завист, когато разбрах, че Украйна си е намерила президент. “Украинци, ако ме искате като президент, ще стана президент.” – каза тя след две години руски затвор и стотина гигабайта публикации в интернет. Чудесно! Надя Савченко е обединяваща личност, всички я познават, всички говорят за нея, поради което авторитетът ѝ е голям – какво друго да искаш от един президент. Ами ние? Кого да издигнем за наш президент, та всички да са доволни, никой да не мърмори, а дори и да мърмори, тутакси да бъде заклеймен като злодей-безродник. (more…)

Оттегляне на подпис от манифест

Friday, May 20th, 2016

Общественият дискурс се обогати с нов жанр – оттегляне на подпис от манифест. Професорите, подписали документа, наречен „манифест за републиката“, сега се чудят как по-елегантно да се разграничат от него. Припомням, че в началото на годината из медиите плъзна тийзър[1], че на националния празник ще се случи нещо невиждано, едва ли не властта ще падне и не само тя, но и цялата политическа система с нея, за да се отвори нова страница в историята на нацията. (more…)

Гвардейците и фарисеите

Friday, May 6th, 2016

Някак все не ми се вярва, че Президентството нямало било нищо общо със стряскащите събития в нощта на Великден. За фойерверките, дето мнозина първоначално помислиха, че са частна илюминация по случай нечий рожден ден, както и за гвардейците, благодарение на които вместо Матей 28:1-8 миряните пред храма чуха „Мила родино“ и „Тих бял Дунав“  (а може би и новогодишното право хоро, знам ли), за всичко това протоколът и пиарът  може и да не са виновни, но пък не могат да отрекат факта, че г-н Плевнелиев присъстваше така усърдно пред обективите на телевизионните камери, че на моменти засенчваше патриарха. (more…)

Стените на отечеството

Friday, April 22nd, 2016

Днес национализмът не е това, което беше за моя дядо, възпитаван в любов и преданост към отечеството през началото на 20-те в царската армия. Неговият национализъм беше рицарски, основаваше се повече или по-малко на себеотрицание, защото изискваше пренебрегване на личното благо в името на общото. В онзи национализъм имаше идеали и те произлизаха от един общ, силен и ясно формулиран национален стремеж, какъвто сега няма. (more…)

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 123 other followers: