Най-забавният момент в живота на парвенюто е онзи, в който то осъзнава, че не може да си купи всичко. Не, не става дума за дворци и златни каляски. Тях парвенюто може да си купи. Става дума за придобивки като благородство и чест, които в очите на парвенюто вървят в пакет с тайнствена аристократичност, дето все още я няма по магазините. (още…)

Tweet

Четиво само за Реформатори и други ексцентрични типове, които се интересуват от съдбата на Блока.

Поредният хит в Реформаторския блок е ъндърграунд дебата за това ще се коалираме ли аджеба с бат’ Бойко или няма да се коалираме. Казвам „ъндърграунд“, защото все още не съм чул да има такъв дебат на ниво национални съвети. (още…)

Tweet

Очертава се 43 парламент да е доста шарен и ние тутакси можем да започнем да му се радваме. След изборния ден и изборната нощ невинното гражданство остана с впечатлението, че само който не поиска, той не влезе в новото народно събрание. Цели осем формации ще преговарят за съставяне на мнозинство и за излъчване на правителството. В сравнение с тях Орелът, Ракът и Щуката приличат на монолитна диктатура. Един ще открива милион работни места, друг ще търси кой да ги заеме. Един ще воюва с турцизацията, друг ще лобира за членството на Турция в ЕС. Един ще се кланя на Путин, друг ще го санкционира по европейски. Един ще национализира, друг ще привлича чуждестранни инвеститори. И така нататък, и така нататък… (още…)

Tweet

Предизборна програма се пише трудно, въпреки че се пише по установени правила. Едно от тези правила е, че сектор №1 е „Икономика“. Тя е важна, даже много важна. Всичко зависи от икономическите разчети, производството, енергетиката и финансите. Да, важна е, но най-важна, най-голяма ценност, това, от което произтича всичко и към което всичко е насочено, икономиката е едва отскоро. (още…)

Tweet

Според мен предизборните коалиции трябва да бъдат забранени. Следизборните са нещо друго. При тях се знае кой колко депутати има и започват сметките за мнозинство и правителство. Никога не е излишно да има стабилен парламент и работещо правителство. Защото какъвто и вой да се надига в медиите, с каквито зурни и тъпани да се шуми по улиците, в една държава има купища ежедневна работа, която трябва да се върши. (още…)

Tweet

„Трудът те прави свободен“ е казал в далечната 1873 германският филолог и писател Лоренц Дифенбах и после тази фраза е била използвана за какво ли не и как ли не е била оценявана. Аз пък смятам, че това, което ни прави свободни е не трудът, а собствеността. Разбира се, говорим само за свободата в този свят. Онази, истинската свобода, я имаме като дар и като задължение и нито можем да я придобиваме, нито можем да избягаме от нея. Но това е тема на друг разговор за друг свят и друг живот. Свободата в този свят произтича от собствеността, а трудът е само средство за придобиване на собственост, дори когато тази собственост е толкова дребна, че я наричаме просто „препитание“. (още…)

Tweet

„Българските държавници са заприличали на политици, а политиците вече на нищо не приличат“ – каза ми вчера един приятел и ме накара да се замисля. Каква е разликата между политиците и държавниците и как едните могат да заприличват на другите? Един академичен въпрос, на който си заслужава да се отдели малко време. (още…)

Tweet

Интервю на Юлия Вълкова с Иван Стамболов за Седмичен „Труд“. Във вестника интервюто е под заглавие „За бръснар искат ценз, за гласуване – не!“.

(още…)

Tweet