„Хокай своя палав пеленак, ударѝ го, щом закиха пак!“
(Луис Керъл, „Алиса в страната на чедусата“)
Обществеността е потресена, социалните мрежи клокочат. Акушерка е пребила бебе по време на нощното си дежурство. (още…)
Най-забавният момент в живота на парвенюто е онзи, в който то осъзнава, че не може да си купи всичко. Не, не става дума за дворци и златни каляски. Тях парвенюто може да си купи. Става дума за придобивки като благородство и чест, които в очите на парвенюто вървят в пакет с тайнствена аристократичност, дето все още я няма по магазините. (още…)
Напоследък няколко пъти, особено в събота или неделя, ми се случва да гледам телевизия и то Канал-1. Не питайте защо – нямам рационално обяснение. И гледайки, установявам, че националната телевизия е потънала в болезнен нарцисизъм, породен от гордостта и самовъзхищението, че навършва 55 години. Честито! (още…)
Четиво само за Реформатори и други ексцентрични типове, които се интересуват от съдбата на Блока.
Поредният хит в Реформаторския блок е ъндърграунд дебата за това ще се коалираме ли аджеба с бат’ Бойко или няма да се коалираме. Казвам „ъндърграунд“, защото все още не съм чул да има такъв дебат на ниво национални съвети. (още…)
Очертава се 43 парламент да е доста шарен и ние тутакси можем да започнем да му се радваме. След изборния ден и изборната нощ невинното гражданство остана с впечатлението, че само който не поиска, той не влезе в новото народно събрание. Цели осем формации ще преговарят за съставяне на мнозинство и за излъчване на правителството. В сравнение с тях Орелът, Ракът и Щуката приличат на монолитна диктатура. Един ще открива милион работни места, друг ще търси кой да ги заеме. Един ще воюва с турцизацията, друг ще лобира за членството на Турция в ЕС. Един ще се кланя на Путин, друг ще го санкционира по европейски. Един ще национализира, друг ще привлича чуждестранни инвеститори. И така нататък, и така нататък… (още…)
Предизборна програма се пише трудно, въпреки че се пише по установени правила. Едно от тези правила е, че сектор №1 е „Икономика“. Тя е важна, даже много важна. Всичко зависи от икономическите разчети, производството, енергетиката и финансите. Да, важна е, но най-важна, най-голяма ценност, това, от което произтича всичко и към което всичко е насочено, икономиката е едва отскоро. (още…)
През 50-те години на шуменската баня имало надпис: „Къпете се редовно – поне веднъж месечно“. Може би затова за българите се говори, че са народ, който си пожелава честита баня и честито бръснене. В най-новата си история този народ има повод и за още една честитка: „Честито мислене!“. Повод дава официалният ден за размисъл преди избори. (още…)
Според мен предизборните коалиции трябва да бъдат забранени. Следизборните са нещо друго. При тях се знае кой колко депутати има и започват сметките за мнозинство и правителство. Никога не е излишно да има стабилен парламент и работещо правителство. Защото какъвто и вой да се надига в медиите, с каквито зурни и тъпани да се шуми по улиците, в една държава има купища ежедневна работа, която трябва да се върши. (още…)
„Трудът те прави свободен“ е казал в далечната 1873 германският филолог и писател Лоренц Дифенбах и после тази фраза е била използвана за какво ли не и как ли не е била оценявана. Аз пък смятам, че това, което ни прави свободни е не трудът, а собствеността. Разбира се, говорим само за свободата в този свят. Онази, истинската свобода, я имаме като дар и като задължение и нито можем да я придобиваме, нито можем да избягаме от нея. Но това е тема на друг разговор за друг свят и друг живот. Свободата в този свят произтича от собствеността, а трудът е само средство за придобиване на собственост, дори когато тази собственост е толкова дребна, че я наричаме просто „препитание“. (още…)
„Българските държавници са заприличали на политици, а политиците вече на нищо не приличат“ – каза ми вчера един приятел и ме накара да се замисля. Каква е разликата между политиците и държавниците и как едните могат да заприличват на другите? Един академичен въпрос, на който си заслужава да се отдели малко време. (още…)