Както би казал героят на Георги Русев от „Вилна зона”, аз например може да не съм прав, обаче рекламите на Спрайт не ги одобрявам. Особено онази, която върви в момента – за чуждото нещастие, което ни развеселява. Що за нещастие е да си избиеш зъбите със скейтборд, да те прегази багер или да те изяде гепард! Ами, моля ви се, господа рекламисти, когато пускате вносни реклами в България, адаптирайте ги, че да въздействат на хората и хората да купуват! Българинът не се развеселява лесно. Не и от някакви дребни битови несгоди, които му се представят като нещастия. И понеже не съм алчен* и меркантилен, аз за пореден път ще помогна със съвет на българската рекламистика и на изтерзаните труженици, които свързват двата края на нейното поприще. (още…)
– Ау-у-у, че мирише! – казва виетнамче, седнало на клозет. Малко е. Краченцата му риткат във въздуха, защото клозетът е висок и чутовен за крехката му възраст. Влиза мама, пръска с ароматизатор и „люлякът ми замириса”. Виетнамчето вече не иска нищо друго от живота, дори не иска да му избършат задника – съвършенството е постигнато с Глейд Микроспрей от Джонсън, ако не се лъжа (пък, ако се лъжа, ще ме прощават)! 
Аз не познавам жените, още по-малко тяхната тайнствена и изпълнена с шокиращи криволици душа. Но си мисля, че една жена, когато реши да стане рекламно лице на нещо, на някоя стока, да речем, то тя трябва да познава тази стока. Да я познава и да я харесва. Да я харесва и да я обича. Дали Ева Херцигова действително се пръска с B.U.? Съмнявам се. Затова Ева Херцигова не е подходящо рекламно лице за B.U., макар че е. 
