Не знам дали е ставало дума, но почти всичко, което напиша тук, за добро или за лошо, се публикува и в DARIK NEWS. Ще ми се да предложа потпури от коментарите там към последната тема за пушенето в заведенията. Преди да дам думата на коментиращите, искам още веднъж да кажа: за Бога, аз наистина не пуша!…
Когато на задното стъкло на дадена кола видиш триъгълник с препинателния знак „удивителна” в него, тогава нещата са ясни – разбираш, че колата се управлява от неопитен шофьор с прекалено малък стаж зад волана и, следователно, трябва да стоиш далеч от него, за да не ти направи нещо – я да спре рязко, я да те засече, я друга някаква провокация – изобщо да се пазиш като от шофьор с прекалено голям стаж. Какво обаче да очакваш от кола, на чието задно стъкло има знак „Бебе в колата”? Разбира се, като видим такова предупреждение, най-лесно е да заключим, че автомобилът пред нас се шофира от бебе и да приложим същите практики, които прилагаме при кола с удивителна – да внимаваме да не подкара изведнъж с пълна газ на задна и други такива работи. Обаче, ако допуснем, че колата се управлява не от бебето, а от някой от неговите родители, тогава нещата стават много по-сложни. Тогава започваме да се питаме как да реагираме на информацията, че в колата има бебе, как това да промени стила на собственото ни шофиране и какво да направим или да не направим, което иначе, ако не бяхме разбрали за бебето, нямаше да направим или щяхме да направим. Как един участник в движението реагира на друг според това дали той има бебе в колата или няма? Това е труден въпрос и само малка част от неговият отговор може да бъде „внимавай повече с коли, в които има бебе и не се блъскай в тях, както иначе несъмнено би постъпил, ако в колите нямаше бебета”.
УводИмам да пиша сценарий за клип, но съм раздвоен и се чувствам като животното Блъсни ме – Дръпни се от „Д-р Дулитъл”, което вместо предница и задница има две предници и всяка от тях изразява собствено мнение по въпроса накъде трябва да тръгне животното. По тази причина животното често не отива никъде за разлика от мен, който съм твърдо решен да отида до развръзката и финала на клипа. Темата му е „Защита на потребителите” и в частност: (more…)
Понеже забелязах тревожно активен трафик от бг-мама към sulla.bg, реших да видя за какво става въпрос и така за пръв път се зачетох във въпросния форум. Няма да коментирам прочетеното, защото е много по-поучително направо да го цитирам. Преди да започна обаче, искам да спестя на любезния си читател усилията да чете предишния постинг и ще преразкажа с едно изречение какво се случи там: коментирах една крайно нескопосана реклама, която набляга върху кърменето в екстремни ситуации, но майки-активистки решиха, че атакувам самото кърмене, все едно ако кажа, че учебникът по история на България за пети клас е некадърен, да ме обвинят че отричам историята на България. И така, дискусията: (more…)
Виждал съм какви ли не реклами. Виждал съм реклами с красавици, които ги бият по главата, но прическата им не се разваля, виждал съм реклами с розови промотърки, които късат дрехи пред очите на домакиня, която току-що ги е изпрала, а домакинята се радва. Виждал съм реклами с микроби, които живеят в клозета, а върху клозета седи серящо китайче и се възмущава от собствената си миризма, а после натиска някакъв паник-бутон на стената и от него се разлива благовоние. Виждал съм даже реклама, която показва как човек може да се издуе от собствената си пръдня и да полети в небесата над превитите върхари на дърветата. Всичко бях виждал да се рекламира, но не и кърмене. Не и кърмене „В ЕКСТРЕМНИ И ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ” (сайтът се казва “курмене“). (more…)
До днес си мислех, че най-големите комплексари на балканите са македонците. Именно те вярват, че произхождат от Александър Македонски, макар че той е грък, а те – славяни и като такива са дошли по тези места почти хиляда години, след като по тях се е подвизавал Александър. Именно те претендират за всяка историческа личност от Самуил до Вапцаров, което е същото, ако предположим, че село Червена вода се обособи в отделна държава, да приемем, че Стефан Цанев е червеноводски, а не български поет – тежък удар за националното самочувствие. Именно македонският „език” е превърнал в норма всички правописни и правоговорни грешки, които допускат неграмотните българи, само и само македонците да имат писмен език със собствена граматика, различна от българската – пишат ЛюПчо, но не се люПят, когато правят любов. Пишат преТседател, макар че пишат и преДизвикуа (предизвиква), при все че преДставката и в двете думи е една и съща. Хубавото е, че на нас не ни пука особено от тая работа. (more…)
Българската земя винаги е проявявала склонността да ражда гении. Дали защото през вековете е била прекомерно наторявана от преминаващите оттук народи, дали защото мястото е магическо още от времената на Орфей, това аз не знам, но съм категоричен по въпроса, че такива мисловни проблясъци, такива интелектуални мълнии пращят само между Дунава и Родопа. Ето, само преди няколко дни шефът на данъчните Красимир Стефанов, който пое щафетата от Мария Мургина, извая следния умствен монумент:
„Физическите лица, развиващи собствени Интернет сайтове (блогове), извършват трудова дейност за свой риск и за своя сметка и подлежат на осигуряване.” (more…)
Днес човешките органи са обект на грозна търговия, но някога, във времената на чисти идеали и развито социалистическо общество те са се подарявали. Доказателство за това намираме в една звънка осмомартенска песен, която (цитирам по памет) гласи следното:
Мила мамо, аз не знам
що ли мога да ти дам.
Нямам нищо аз в зори,
не набрах цветя дори.
Утрото е по-мъдро от вечерта, а, както се вижда, и по-бедно. Затова песента намесва мотива за подаряването на органи:
Имам само две очи (продължава песента)
топли слънчеви лъчи.
Мила мамо, вече знам:
тях аз мога да ти дам.
Извън всякакво съмнение е, че няма по света майка, която не би се трогнала, ако получи за 8 март очи. Но детската щедрост не свършва тук. С елегантна торакотомия песента ни известява какъв е следващият подарък за празника:
Имам и едно сърце,
скрито в моето телце.
Мила мамо, вече знам:
аз и него ще ти дам. (more…)
Тоалетната хартия Милде ме тегли по-здрава от корабно въже. С нея съм в нещо като интелектуална надпревара, в нещо като яростно съревнование на идеи и изобретателност, където аз се правя на много умен и духовит, но хартията винаги ме захлупва с мащаба на идиотската си гениалност. (more…)
Българската спиртоварна индустрия не спира да удивлява със своята маркетингова находчивост. От известно време тече реклама на узаки (в новогръцки с наставката „-аки” имената се умаляват, тоест „уезенце”) „Зорбас”, в която дърти пияници жулят табла на гръцки остров. Носят им поредната мастика и на тях им става толко’ гот на душата, че стават да друснат едно сиртакенце. Излиза бозукчия да им циминичи отблизо и те щастливи започват да приклякат под натиска на изпитата мастика и на завладяващите южни ритми. Не щеш ли, идват турист и туристка, като туристът е безличен мухльо, а туристката – фолк-блондинка с изкуствени цици. Именно тя не издържа на музикалното изкушение и се хваща на хорото. Жените на пияниците гледат всичко това с умиление от балкона и се радват на мъжете си. Цялата тази неправдоподобна история (more…)
Loading ...
