С ужас установявам, че напоследък съм се превърнал в хроникьор на „дъвките“ във фейсбук – това Босия, това баба Дора, това Истанбулската конвенция, а сега и кметицата на „Младост“, повлечена с пранги пред очите на цялата прогресивна общественост.
Властта беше наречена „човеконенавистна“ и бързо се забравиха всякакви чумави кози, джендъри и гладуващи боси. Издигнаха се гласове: (още…)
Не разбирам защо се смеете на Бойко Борисов за сланината, ракията и цигарата, че даже не спирате да се смеете вече цяла седмица. Не е ли логично – ако сам си вредиш, сам ще се лекуваш. В смисъл не да провеждаш самолечение, а да си плащаш да те лекува националната здравна система. „Това иска да внуши министър Москов“ – разтълкува опитът за внушение премиерът и продължи: „…не може повече да се толерира неспазването на дисциплината!…“ (още…)
Водещата медийна тема през последните дни е толкова скверна, че на човек чак не му се пише по нея. Това е темата за лъжата и подменената действителност. Едно е обаче лъжата на селския пазар, друго е лъжата в правосъдната система – системата, създадена с единствената цел да удря по масата с чукчето и да казва: „Ето това е истината!“, а ние да отговаряме: „Амин!“. (още…)
Николас Гомес Давила беше казал, че „ако нещо не е нелепо, на съвременния човек то изглежда или престъпно, или остаряло“. Този копнеж по нелепостта движи организациите като Български хелзинкски комитет – последна отломка от до скоро голяма международна мрежа, прекратила дейността си в по-голямата част от света. Такива НПО-та, които се изживяват като институции, печелят от изнудване и преследване на една псевдо справедливост, формализирана до абсурден буквализъм. (още…)
Ако за миг допуснем, че демокрацията е по-стара, отколкото е, лесно можем да си представим питекантропи, гласуващи с каменни бюлетини. Имената на кандидатите са изчукани върху тях с кремъчни чукове. Не щеш ли, един хубав ден някакъв досаден троглодит изобретява хартията. „Хайде да направим бюлетините хартиени!“ – казва някой. И питекантропите се скарват. „Ако бюлетините са книжни – твърдят едните, – чувалите ще са много по-леки и много по-лесно ще се носят в избирателната секция“. „Хартиените бюлетини се фалшифицират лесно – опонират други. –Едно е да изчукаш име на камък, друго е да го надраскаш на хартия!“. (още…)
Популярна е баналната максима, че лоша реклама няма. „Не ме интересува какво пишете за мен, г-да журналисти, важното е да пишете всеки ден“. Тези думи се приписват на Александър Стамболийски, чиято огромна бронзова фигура внушително се извисява пред сградата, в която битува централата на партия „Атака“ и далеч по-скромният силует на нейния водач Волен Сидеров. (още…)
Ех, къде е Теофраст да прибави днес и Либерала към галерията си от Характери! За него той сигурно би написал така: „Либералността е особено чувство за превъзходство над другите под формата на загриженост за тях. А ето как се държи Либералът. Той е твърде горделив, вярва в еволюцията и в това, че тя не е създала нищо по-съвършено от него. Че след като го е създала, вече е спряла да еволюира. Не пропуска случай да се изпъчи със своята оригиналност и подкрепя всякакви каузи, стига те да оправдават осъдителни неща. Заявява, че всеки трябва свободно да изказва мнението си, но ако това мнение не съвпада с неговото – сърди се и заклеймява. Обича да определя какво е редно да се върши, но не го върши сам, а кара другите да го вършат вместо него“. (още…)
Да помогнеш на някого в беда е естествено, то се подразбира и няма какво да се говори по този въпрос. Лошото е, когато бедата се превърне в професия, в бизнес и накрая в измама. Каква беше тая война, какво беше това бедствие, каква беше тая световна катастрофа, че през последните два месеца само през Македония в Европа се изсипаха близо 50 000 души! И какво е това бягство чак в Германия и Франция? Там ли е най-сигурно? Навсякъде другаде ли животът на „бежанците“ е застрашен? (още…)
Ето какво ми се случи онзи ден. Карах си колата насам-натам из блажено празните августовски улици на София и когато вече тръгнах да се прибирам, точно на Петте кьошета, нещо топло и миризливо лъхна от климатика. Бре! Стрелката на температурата си беше точно по средата. Толкова ли е горещо навън, че чак климатикът не успява да му насмогне? (още…)
