Добре че вече не наричат медицинските сестри „милосърдни“, както в миналото, защото щеше да е много смешно. Милосърдието е нещо различно. То е преди всичко скромно и смирено. А никаква скромност и никакво смирение нямаше в сцената, която видях в петък по телевизията и която ме наведе на мислите, които ще споделя сега. Сцената беше следната: жена в червен анорак, клекнала на перваза на някакъв прозорец и с по един мобилен телефон във всяка ръка, викаща:

„Снимайте!… Снимайте!… Снимайте!…„

(още…)

Тази година Сирни заговезни съвпадна с Баба Марта и Баба Марта го погълна. Ламна го наведнъж, както се ламка халвата на конеца. Халвата трябвало да е бяла, а конецът – червен, нещо като изображение на мартеница в навечерието на постите. Халвата се завъртала около масата и всеки сътрапезник се е опитвал да я хване с уста. Вероятно улавянето на халвата за щастливеца е било нещо като да ти се падне парàта в баницата.

(още…)

Сякаш за да подчертаят своето глобално разкрачено положение между Европа и Евразия, социалистите насрочиха петдесетия си конгрес за 9 май. Каква е символиката – Денят на Европа или День Победы? А има и друга символика, която не знам дали е редно да бъде наречена така, защото си е чиста конкретика: петдесетостта на конгреса с гордост потвърждава, че началото е през 1891 на Бузлуджа, че БСП е леко модернизирано име на БКП и за пореден път повдига въпроса за историческата отговорност.

(още…)

„Wenn ich Kultur höre … entsichere ich meinen Browning“ – Щом чуя думата култура, свалям предпазителя на моя Браунинг. Това е реплика от световно неизвестна пиеса на световно неизвестния нацистки драматург Ханс Йост, която обаче, вкарана в устата на Гьоринг (а според някои и на Гьобелс), става крилата фраза във вида: „Щом чуя за култура, се хващам за кобура„.

(още…)

Защо на всяка цена трябва да се делим на „наши“ и „ваши“? Миналата седмица по повод институционалното напрежение между Президента и Главния прокурор написах коментар, в който се опитах да защитя тезата, че те и двамата трябва да са надпартийни, защото изразяват и защитават национални интереси, но в никакъв случай не могат да бъдат аполитични, защото са част от властта. И доколкото в парламентарните демокрации властта се осъществява през партиите, как така хем „надпартийни“, хем „политични“! Тук на помощ идват красивите приказки за разделението на властите и независимостта на институциите.

(още…)

Прелиствайки тази сутрин вестниците, попаднах на коментар, от който научих, че прилепите са гризачи, че Средновековието е мрачно (вероятно защото го обитават такива мрачни типове като свв. Кирил и Методий, царeте св. Борис-Михаил и Симеон, св. Иоан Рилски и св. патр. Евтимий) и че виновен за разпространението на поредния вездесъщ коронавирус е масовият туризъм. Разбира се, с първите две твърдения няма как да се съглася от елементарна обща култура, но, виж, третото е твърде интересно.

(още…)

Трагикомично е, когато се случи нещо, за което нищо не знаем, светлите умове да се съберат досущ като в Ганковото кафене – „там се разискваха общинските въпроси, и възточният, и всичката вътрешна и външна политика на Европа“* – да се съберат и да започнат да гадаят и да умуват, върху голи хипотези да градят тежки анализи:

(още…)

Извинявайте, че пак ще си говорим за околна среда (между другото, това е ярък оксиморон: как средата, центърът може да те заобикаля, за да е околен – това не е ли задача на периферията?), пак ще си говорим за нея, защото темата не спира да е актуална. Пък и в момента чета една книга, за която съм обещал да напиша ревю – „Зелената философия“ от Роджър Скрутън, чиято премиера на български език беше преди няколко седмици. В нея се разказва за интересни неща, а главната идея е, че екологични проблеми (даже криза!) наистина съществуват, но ние не подхождаме правилно към тях и по тази причина ни е нужно преосмисляне на гледната точка. Когато променим перспективата си към екологичните проблеми, решенията ще дойдат сами, смята Скрутън и вероятно е прав.

(още…)