Всеки професионален изкуствовед ще ви каже, че най-трудният и същевременно най-отговорният момент в едно художествено произведение е финалът. При музикалните произведения често финалът е свързан с продължителни апотеозни акорди и думкане по тимпаните до пълното им продънване, за да се покаже колко важно е било всичко чуто до момента. В литературата не е по-различно. Вижте само как завършва христоматийното стихотворение „Опълченците на Шипка“: (още…)
Archive for the ‘NEWS.BG’ Category
Бодри нишани за изход от извънредното положение
понеделник, април 27th, 2020Класата и расата в борбата срещу вируса
вторник, април 14th, 2020
Изглежда мнозина възприемат извънредното положение като време за себеизява и трупане на червени точки в очите на началниците и публиката. Миналата седмица двама министри стъписаха нашите светли умове с иновативната си мисъл: Десислава Танева и Красимир Каракачанов. Първата влезе във война с търговските вериги, а вторият предложи на Министерски съвет четири спешни мерки за спасяване на селското стопанство, нищо че не му е в ресора. И няма значение какво развитие ще претърпят тези идеи. Важното е, че веднъж са родени и споделени. (още…)
Благи вести за новите политически проекти
вторник, март 31st, 2020
От вече доста години над българската политика тегне една мъка – прозорецът пред нахлуването на нови политически проекти е затворен. Не че няма желаещи пеперуди, привлечени от ярката светлина вътре в стаята, но всеки път щом се засилят на пъстрите криле на надеждите си, се размазват в стъклото на електоралния скептицизъм. Може би е така, защото самите пеперуди обезцениха до пълен абсурд смисъла на понятието „нов политически проект“. Вместо нещо наистина ново, всеки път ни се самопредлагат изтъркани до втръсване кариеристи, които обикалят и подсмърчат около софрата още от зората на демокрацията. Ако не са пък такива, то се оказват мимолетни кралимарковци, прочули се навсякъде другаде, но не и в политиката.
Кризата, съборността и колективизмът
вторник, март 17th, 2020
На 11 септември 1995, шест години преди терористичното нападение със самолети срещу кулите на Световния търговски център в Ню Йорк, над 3000 българи със съветски автомобили и каруци се отправят към летище „Щръклево“ край Русе, за да посрещнат извънземните. Информационният повод за това масово изстъпление е свидетелството на три екстрасенски, които контактуват с извънземни цивилизации, а в конкретния случай – с извънземните от планетата Криси. Контактьорките, облечени в еднакви розови костюми, застават начело на посрещачите и държат в ръцете си портрети на извънземните лидери. Приземяването трябва да се осъществи точно в 11 часа. Когато четири часа по-късно никой не каца, тълпата преминава от режим „Осанна!“ в режим „Разпни го!“ и трите екстрасенски отървават линчуването единствено с помощта на полицията, въпреки твърденията, че извънземните не са кацнали по вина на президента, който не е дошъл да ги посрещне. Президент на България по онова време е Желю Желев, в случай че някой се нуждае от виновник за провала на тази уникална среща от третия вид.
Милосърдните искания на сестрите
вторник, март 10th, 2020
Добре че вече не наричат медицинските сестри „милосърдни“, както в миналото, защото щеше да е много смешно. Милосърдието е нещо различно. То е преди всичко скромно и смирено. А никаква скромност и никакво смирение нямаше в сцената, която видях в петък по телевизията и която ме наведе на мислите, които ще споделя сега. Сцената беше следната: жена в червен анорак, клекнала на перваза на някакъв прозорец и с по един мобилен телефон във всяка ръка, викаща:
„Снимайте!… Снимайте!… Снимайте!…„
Прошката и Баба Марта
понеделник, март 2nd, 2020
Тази година Сирни заговезни съвпадна с Баба Марта и Баба Марта го погълна. Ламна го наведнъж, както се ламка халвата на конеца. Халвата трябвало да е бяла, а конецът – червен, нещо като изображение на мартеница в навечерието на постите. Халвата се завъртала около масата и всеки сътрапезник се е опитвал да я хване с уста. Вероятно улавянето на халвата за щастливеца е било нещо като да ти се падне парàта в баницата.
Отмъкнаха ли лявото от БСП?
понеделник, февруари 24th, 2020
Сякаш за да подчертаят своето глобално разкрачено положение между Европа и Евразия, социалистите насрочиха петдесетия си конгрес за 9 май. Каква е символиката – Денят на Европа или День Победы? А има и друга символика, която не знам дали е редно да бъде наречена така, защото си е чиста конкретика: петдесетостта на конгреса с гордост потвърждава, че началото е през 1891 на Бузлуджа, че БСП е леко модернизирано име на БКП и за пореден път повдига въпроса за историческата отговорност.
Щом чуя думата култура…
вторник, февруари 11th, 2020
„Wenn ich Kultur höre … entsichere ich meinen Browning“ – Щом чуя думата култура, свалям предпазителя на моя Браунинг. Това е реплика от световно неизвестна пиеса на световно неизвестния нацистки драматург Ханс Йост, която обаче, вкарана в устата на Гьоринг (а според някои и на Гьобелс), става крилата фраза във вида: „Щом чуя за култура, се хващам за кобура„.
Дясното, лявото, доброто и злото
понеделник, февруари 3rd, 2020
Защо на всяка цена трябва да се делим на „наши“ и „ваши“? Миналата седмица по повод институционалното напрежение между Президента и Главния прокурор написах коментар, в който се опитах да защитя тезата, че те и двамата трябва да са надпартийни, защото изразяват и защитават национални интереси, но в никакъв случай не могат да бъдат аполитични, защото са част от властта. И доколкото в парламентарните демокрации властта се осъществява през партиите, как така хем „надпартийни“, хем „политични“! Тук на помощ идват красивите приказки за разделението на властите и независимостта на институциите.
Ще развенчае ли коронавирусът масовия туризъм
понеделник, януари 27th, 2020
Прелиствайки тази сутрин вестниците, попаднах на коментар, от който научих, че прилепите са гризачи, че Средновековието е мрачно (вероятно защото го обитават такива мрачни типове като свв. Кирил и Методий, царeте св. Борис-Михаил и Симеон, св. Иоан Рилски и св. патр. Евтимий) и че виновен за разпространението на поредния вездесъщ коронавирус е масовият туризъм. Разбира се, с първите две твърдения няма как да се съглася от елементарна обща култура, но, виж, третото е твърде интересно.
