Трагикомично е, когато се случи нещо, за което нищо не знаем, светлите умове да се съберат досущ като в Ганковото кафене – „там се разискваха общинските въпроси, и възточният, и всичката вътрешна и външна политика на Европа“* – да се съберат и да започнат да гадаят и да умуват, върху голи хипотези да градят тежки анализи:
Archive for the ‘NEWS.BG’ Category
Политически анализи и прогнози от Неновото кафене
понеделник, януари 13th, 2020По средата на околната среда
понеделник, януари 6th, 2020
Извинявайте, че пак ще си говорим за околна среда (между другото, това е ярък оксиморон: как средата, центърът може да те заобикаля, за да е околен – това не е ли задача на периферията?), пак ще си говорим за нея, защото темата не спира да е актуална. Пък и в момента чета една книга, за която съм обещал да напиша ревю – „Зелената философия“ от Роджър Скрутън, чиято премиера на български език беше преди няколко седмици. В нея се разказва за интересни неща, а главната идея е, че екологични проблеми (даже криза!) наистина съществуват, но ние не подхождаме правилно към тях и по тази причина ни е нужно преосмисляне на гледната точка. Когато променим перспективата си към екологичните проблеми, решенията ще дойдат сами, смята Скрутън и вероятно е прав.
Революцията на преситените
понеделник, декември 30th, 2019
Войнстващият атеизъм е сред най-уродливите рожби на комунизма. Комунистите, както и всички други левичари, се познават по това, че намират света несъвършен, несправедлив и искат да го сменят с нещо по-съвършено и по-справедливо, като първо разрушат завареното. В това начинание Бог им пречи, защото идеята за Него крепи завареното, подлежащото на оздравително разрушаване и изпепеляване. Усещането за Бог придава смисъл на старото, от чиито руини трябва да се роди новият световен ред, независимо дали ще го наричат „комунизъм“ или по някакъв друг начин. Новият ред изисква инженерстването на нов човек, изисква превръщането на човека от личност в индивид с отговорности към „обществото“, толкова големи отговорности, че поставят абстрактните обществени интереси над конкретните лични и го превръщат в незначителна и самотна частица от голямото цяло, която сама по себе си извън корпорацията няма никакъв смисъл и никаква стойност. С яростна омраза атеизмът иска да убие любовта към Бог, защото знае, че така ще убие и всяка друга любов, за да я замести със сладострастие. (още…)
Лесният въпрос за смисъла на живота
понеделник, декември 23rd, 2019
Откъде ме сполетя този банален въпрос? Сигурно край ушите ми е минала някоя реклама или нещо подобно. Така или иначе се замислих (за пореден път) и реших да направя нещо нестандартно: написах в Гугъл „смисълът на живота“ и натиснах Enter. Вие правили ли сте го? Търсили ли сте смисъла на живота в Гугъл? Оказа се популярна тема, на която са посветени десетки статии (Тери Игълтън има даже зяла книга със заглавие „Смисълът на живота“) , тъй че това, което пиша в момента, е само капка в океан от дълбокомъдрени текстове. Излиза, че въпросът за смисъла на живота е сред най-трудните, защото са му посветени тонове разсъждения и е получил всевъзможни отговори, включително и 42. Ето най-популярните: (още…)
Пътеводител в надпартийното пространство
понеделник, декември 16th, 2019
Дори при либералната демокрация, дори в парламентарната многопартийна република има едно теоретично пространство, в което се обсъждат и решават въпроси свръх обхвата на партийните пристрастия. Там е вярата и религията, там са националните идеали, там са моралът, общочовешките ценности, културата и изкуството (когато не са обременени с пропаганда), справедливостта, солидарността и т.н. Не всички общественици са партийци. Необходимо е някои от обществениците, от водачите на народа, от неговия елит да обитават и това надпартийно пространство. Лошо е когато надпартийното пространство остане необитаемо, а нашето е такова или поне е твърде рядко населено. (още…)
Не откачайте заради мръсния въздух
понеделник, декември 9th, 2019
Застудя и замириса на комин. Легнаха мъгли. И хукнаха активисти да броят фините прахови частици, и седнаха инфлуенсъри да тракат на клавиатурите апокалиптични коментари: „Ще умрем! Ще измрат децата ни!“. Спокойно, Окасио-Кортес ви каза, че човечеството и бездруго ще изчезне след десетина години заради „климатичните промени“, какво сте седнали да се вайкате за няколко цигански кюмбета.
Мисълта за климата като форма на човешката грандомания
вторник, декември 3rd, 2019
Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. „Модерният човек“ не може да си представи нищо по-голямо от себе си. Заради усещането за собствената си огромност съвременният европеец изпада в тежки заблуждения, които понякога го радват, гъделичкайки самочувствието му, но понякога го измъчват. Заблуждение от втория вид е това, че човекът, прокълнат от собственото си величие, може да влияе решаващо върху климата на планетата до степен, в която да се самоунищожи. И тази мисъл, на която той вярва (и как няма да повярва във величието си!), го кара да страда. Колко по-спокоен беше човекът, когато вярваше, че е играчка за стихиите! (още…)
Разкодирането на Москов
понеделник, ноември 25th, 2019
След като пропусна европейските и местните избори, новата партия КОД, начело с бившия знаков десебар и здравен министър на Борисов – Петър Москов – даде заявка за следващия парламент. Безспорно КОД е нещо свежо и очаквано, защото в България същинското дясно на практика (а и на теория) е вакантно. Дясното, както и всеки друг сегмент от политическия спектър, за да е „същинско“ или „автентично“, се нуждае от три неща: дясна социално-икономическа база, дясна електорална база и дясно представителство. (още…)
Свободата е опасна ценност
понеделник, ноември 11th, 2019
Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго – вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на забрана далеч не е отсъствие на свобода. Ако забраниш на Петърчо да си играе с Иванчо, Петърчо остава напълно свободен да си играе с Иванчо, просто трябва да прецени риска от последиците. Това, което е вършел Левски, е било забранено, но той е оставал напълно свободен да го върши. И затова е можел да го върши, иначе не би бил способен. Виж, ако заключат Петърчо в мазето, това вече е друга работа. Но пък дали Левски дори и в тъмницата, дори и на бесилото е бил по-малко свободен? По-малко свободен ли е бил Богочовекът на Кръста? Свободата, Санчо, била на върха на копието. Не, Свободата е в природата на човека; Свободата Е природата на човека. (още…)
Кой накъде след изборите?
понеделник, ноември 4th, 2019
Вчера (трети ноември) се проведе вторият тур на местните избори. Още миналата неделя стана ясно, че ГЕРБ отново е първа политическа сила с изолирани пробиви в два-три областни града, но като цяло – категорично или както предпочете да се изрази г-н Борисов: „безапелационно“.
Но макар на пръв поглед да изглежда така, статуквото изобщо не успя да се възпроизведе. Извън областните градове, в които ГЕРБ загуби, поучително е да разгледаме София. Какво се случи тук? Фандъкова спечели града за пореден път, но изключително нервно, само с няколко процента. И „Демократична България“ спечели почти половината районни кметства. (още…)
