„Wenn ich Kultur höre … entsichere ich meinen Browning“ – Щом чуя думата култура, свалям предпазителя на моя Браунинг. Това е реплика от световно неизвестна пиеса на световно неизвестния нацистки драматург Ханс Йост, която обаче, вкарана в устата на Гьоринг (а според някои и на Гьобелс), става крилата фраза във вида: „Щом чуя за култура, се хващам за кобура„.
Archive for the ‘NEWS.BG’ Category
Щом чуя думата култура…
вторник, февруари 11th, 2020Дясното, лявото, доброто и злото
понеделник, февруари 3rd, 2020
Защо на всяка цена трябва да се делим на „наши“ и „ваши“? Миналата седмица по повод институционалното напрежение между Президента и Главния прокурор написах коментар, в който се опитах да защитя тезата, че те и двамата трябва да са надпартийни, защото изразяват и защитават национални интереси, но в никакъв случай не могат да бъдат аполитични, защото са част от властта. И доколкото в парламентарните демокрации властта се осъществява през партиите, как така хем „надпартийни“, хем „политични“! Тук на помощ идват красивите приказки за разделението на властите и независимостта на институциите.
Ще развенчае ли коронавирусът масовия туризъм
понеделник, януари 27th, 2020
Прелиствайки тази сутрин вестниците, попаднах на коментар, от който научих, че прилепите са гризачи, че Средновековието е мрачно (вероятно защото го обитават такива мрачни типове като свв. Кирил и Методий, царeте св. Борис-Михаил и Симеон, св. Иоан Рилски и св. патр. Евтимий) и че виновен за разпространението на поредния вездесъщ коронавирус е масовият туризъм. Разбира се, с първите две твърдения няма как да се съглася от елементарна обща култура, но, виж, третото е твърде интересно.
Политически анализи и прогнози от Неновото кафене
понеделник, януари 13th, 2020
Трагикомично е, когато се случи нещо, за което нищо не знаем, светлите умове да се съберат досущ като в Ганковото кафене – „там се разискваха общинските въпроси, и възточният, и всичката вътрешна и външна политика на Европа“* – да се съберат и да започнат да гадаят и да умуват, върху голи хипотези да градят тежки анализи:
По средата на околната среда
понеделник, януари 6th, 2020
Извинявайте, че пак ще си говорим за околна среда (между другото, това е ярък оксиморон: как средата, центърът може да те заобикаля, за да е околен – това не е ли задача на периферията?), пак ще си говорим за нея, защото темата не спира да е актуална. Пък и в момента чета една книга, за която съм обещал да напиша ревю – „Зелената философия“ от Роджър Скрутън, чиято премиера на български език беше преди няколко седмици. В нея се разказва за интересни неща, а главната идея е, че екологични проблеми (даже криза!) наистина съществуват, но ние не подхождаме правилно към тях и по тази причина ни е нужно преосмисляне на гледната точка. Когато променим перспективата си към екологичните проблеми, решенията ще дойдат сами, смята Скрутън и вероятно е прав.
Революцията на преситените
понеделник, декември 30th, 2019
Войнстващият атеизъм е сред най-уродливите рожби на комунизма. Комунистите, както и всички други левичари, се познават по това, че намират света несъвършен, несправедлив и искат да го сменят с нещо по-съвършено и по-справедливо, като първо разрушат завареното. В това начинание Бог им пречи, защото идеята за Него крепи завареното, подлежащото на оздравително разрушаване и изпепеляване. Усещането за Бог придава смисъл на старото, от чиито руини трябва да се роди новият световен ред, независимо дали ще го наричат „комунизъм“ или по някакъв друг начин. Новият ред изисква инженерстването на нов човек, изисква превръщането на човека от личност в индивид с отговорности към „обществото“, толкова големи отговорности, че поставят абстрактните обществени интереси над конкретните лични и го превръщат в незначителна и самотна частица от голямото цяло, която сама по себе си извън корпорацията няма никакъв смисъл и никаква стойност. С яростна омраза атеизмът иска да убие любовта към Бог, защото знае, че така ще убие и всяка друга любов, за да я замести със сладострастие. (още…)
Лесният въпрос за смисъла на живота
понеделник, декември 23rd, 2019
Откъде ме сполетя този банален въпрос? Сигурно край ушите ми е минала някоя реклама или нещо подобно. Така или иначе се замислих (за пореден път) и реших да направя нещо нестандартно: написах в Гугъл „смисълът на живота“ и натиснах Enter. Вие правили ли сте го? Търсили ли сте смисъла на живота в Гугъл? Оказа се популярна тема, на която са посветени десетки статии (Тери Игълтън има даже зяла книга със заглавие „Смисълът на живота“) , тъй че това, което пиша в момента, е само капка в океан от дълбокомъдрени текстове. Излиза, че въпросът за смисъла на живота е сред най-трудните, защото са му посветени тонове разсъждения и е получил всевъзможни отговори, включително и 42. Ето най-популярните: (още…)
Пътеводител в надпартийното пространство
понеделник, декември 16th, 2019
Дори при либералната демокрация, дори в парламентарната многопартийна република има едно теоретично пространство, в което се обсъждат и решават въпроси свръх обхвата на партийните пристрастия. Там е вярата и религията, там са националните идеали, там са моралът, общочовешките ценности, културата и изкуството (когато не са обременени с пропаганда), справедливостта, солидарността и т.н. Не всички общественици са партийци. Необходимо е някои от обществениците, от водачите на народа, от неговия елит да обитават и това надпартийно пространство. Лошо е когато надпартийното пространство остане необитаемо, а нашето е такова или поне е твърде рядко населено. (още…)
Не откачайте заради мръсния въздух
понеделник, декември 9th, 2019
Застудя и замириса на комин. Легнаха мъгли. И хукнаха активисти да броят фините прахови частици, и седнаха инфлуенсъри да тракат на клавиатурите апокалиптични коментари: „Ще умрем! Ще измрат децата ни!“. Спокойно, Окасио-Кортес ви каза, че човечеството и бездруго ще изчезне след десетина години заради „климатичните промени“, какво сте седнали да се вайкате за няколко цигански кюмбета.
Мисълта за климата като форма на човешката грандомания
вторник, декември 3rd, 2019
Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. „Модерният човек“ не може да си представи нищо по-голямо от себе си. Заради усещането за собствената си огромност съвременният европеец изпада в тежки заблуждения, които понякога го радват, гъделичкайки самочувствието му, но понякога го измъчват. Заблуждение от втория вид е това, че човекът, прокълнат от собственото си величие, може да влияе решаващо върху климата на планетата до степен, в която да се самоунищожи. И тази мисъл, на която той вярва (и как няма да повярва във величието си!), го кара да страда. Колко по-спокоен беше човекът, когато вярваше, че е играчка за стихиите! (още…)
