По принцип кавичките не допринасят особено за красотата на едно заглавие, но тук, мисля, са необходими. Тези сили, които се обединяват в името на народното благо и за нищо друго, са толкова добри, колкото са и десни. А за това колко са десни сме говорили до втръсване. Поне да си вярваха! Обаче колкото сами си вярват, че са десни, толкова си вярват и че са добри. Случайно съм говорил със свои познати там, та знам какво мислят и в какво (си) вярват. (още…)

Tweet

Едва ли може да се каже нещо ново за европейските екологични напъни, които за прегледност оттук нататък ще наричаме „Зелената сделка“, но една публикация в любимата на всички социална медия Facebook върна моята блуждаеща мисъл към тази тема. Без коментар, Илиян Василев публикува една диаграма, показваща от какво светът е произвеждал електричество през миналата година. Всъщност не беше съвсем без коментар, защото Илиян Василев написа: Когато в Европа си играем на net zero. Както знаете, net zero (нетна нула) в мечтите на зелениста е едно идеално състояние на нещата, при което се постига баланс между количеството произведен парников газ и количеството, отстранен от атмосферата такъв. Аз поне разбирам Василев така: докато ние тук на нашия свръхцивилизован континент и в нашия (вече нямам достатъчно силни суперлативи да го нарека) Европейски съюз си играем на кукли и парцалки, китайците и индийците бълват черни облаци пушек и милиони тонове евтини стоки. Ако е имал това предвид – хвала! (още…)

Tweet

„И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден“ (Мат. 12:36,37).

Да вземем три напълно случайно избрани теми. Между тях няма нищо общо, освен това че дефилираха из медиите сравнително наскоро, и това че образуваха приблизително еднакво дебел слой пяна в публичното пространство. От онази пяна, която отделят, когато се пенят, емоционалните представители на будната гражданска съвест. Става дума за това как Христо Грозев попаднал в някакъв руски репресивен списък, как БНТ излъчила някакъв аматьорски, задъхан и бездарен (по преобладаващото мнение) филм за Ботев и как телевизията на Слави Трифонов създала и разпространила обидна песен за Лена Бориславова. (още…)

Tweet

Странно нещо е Нова Година. Уж ден като ден, но нещо го прави специален. Може би това, че го възприемаме като граничен ден, който разделя нещо завършено от нещо започващо, затваря прочетена страница и отваря нова, където най-сетне може да разберем кой е убиецът, принцът и принцесата да се оженят или пък да се случи друго някое разтоварващо събитие от този порядък.

Около нова година преобладаващите публикации в социалните и конвенционалните медии се делят на два основни вида: равносметки за изминалата година и очаквания за настъпващата. (още…)

Tweet

На Коледа не ми се пишат политически глупости.  Лошото е, че напоследък и в останалите дни от годината все по-малко ми се пишат. Когато говорим за политика, непременно трябва да обособим две страни и да застанем от едната. Обикновено ги отъждествяваме с доброто и злото и се мъчим да убедим онези, които ни слушат, че страната, на която сме застанали е именно доброто, а другата е злото. Измисляме хитроумни критерии и парадигми, очертаваме безспорни признаци, по които се познават едното и другото – ето, този е демократ, следователно е добър; ето, онзи е корумпиран, следователно е лош. И пропускаме да отбележим колко всъщност корумпирани демократи пъплят по лицето на майката планета. (още…)

Tweet

Вчера съвсем случайно станах невинен свидетел на един сблъсък. Сблъсък между две личности, сблъсък между две идеологии, между два свята. Сблъсък между Костадин Костадинов (Костя^™ Копейкин^® – изписвам го така, защото нали самият той регистрира това словосъчетание като своя запазена марка?), доктор по етнография и лидер на нашумялата партия „Възраждане“, от една страна и от друга Александър Кьосев, професор по европейска културна история XIX-XX век, член на „Да, България!“ и редовен дописник във в. „Дневник“. (още…)

Tweet

В медицинската енциклопедия четем, че ступорът е състояние на обездвиженост и вцепененост, при което човек не може да мисли ясно, въпреки че е в съзнание. Липсват всякакви реакции, като тялото реагира само на болка.

Политическият ступор е нещо подобно, само че се отнася до обществото в неговата държавна организация и до партиите като субекти на тази организация. И колко ли силна трябва да е болката, за да настъпи някаква реакция? (още…)

Tweet