Че нали демократическата общност това иска – по-малко политици, повече „граждани“ в Народното събрание? Слагам „граждани“ в кавички, не само защото политиците също са граждани и ако някой каже друго, ще извърши клевета, но и защото самото понятие в тази му употреба сякаш не е достатъчно изяснено, не е дефинирано както трябва. Ако народите се делят на граждани и някакви други, то какви са тези други? Разбира се, това е в политически смисъл, защото в географски е ясно, че се делят на граждани и селяни. (още…)

Tweet

Ако не ме лъже паметта, ще да е било през 1976, когато ни сполетя епидемия от инфекциозен менингит с полиомиелит – нещо наистина опасно и смъртоносно. Бях в края на прогимназията, достатъчно малък, за да не разбирам всичко, но помня, че много се уплашихме. За няколко дни ни ваксинираха през устата с някакви наситеночервени солени капки и после спряхме да разискваме и да се боим. Забравихме. Тогава пропагандата беше жестока, макар и от друго естество и можеше да се очаква по-скоро да потули епидемията, както потули десет години по-късно Чернобил, но тя не го направи. Нямаше и плакати с червеноармеец с будьоновка и насочен показалец, който пита обвиняващо: „А ти отиде ли да се ваксинираш?“. (още…)

Tweet

Моят приятел и колега от университета Асен Григоров, вероятно във връзка с раздвижването по темата през последните дни, пусна снимка на Къщата с ягодите и написа: „Не мога да си представя, че човек с всичкия си иска да бутне тази къща, за да си построи „нова“.

Друг мой приятел – Виктор Папазов – му отговори: „Нищетата на българския новобогаташ :( Това роди „демокрацията“ :( “ . Не разбрах дали демокрацията е тази, която разваля нравите, или богатството, но да оставим тази тема за друг път, защото е интересна. (още…)

Tweet

Днес България чества деня, в който депутатът Александър Симов от Стара Загора пикае върху гробовете на разстреляните от народния съд. Събитието се отбелязва от 2017 година насам, а от по-отдавнашната 2011 датата 1 февруари по решение на първия кабинет „Борисов“ се чества като „Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим“. На 1 февруари 1945 г. т.нар. „народен“ съд осъжда на смърт регентите, 67 депутати, 22 министри начело с министър-председателите акад. Богдан Филов, Иван Багрянов и Добри Божилов, генерали и висши офицери. Още същата нощ, нощта срещу 2 февруари 1945, осъдените са надлежно убити. (още…)

Tweet

Един български журналист от българската секция на славно в миналото германско радио написа в социалните мрежи буквално следното:

„С всичките тези шевици и носии, които са толкова разпространени днес в България, какво точно показват младите? Крият се от тъжното си настояще в едно въобразено минало, което иначе е доста смрадливо и нехигиенично“.

Не споменавам името му, не за да не се обиди – той няма да се обиди, а ще навири надменно нос, но и да се обиди, мен това не ме интересува, – не го споменавам, за да не увредя художественото обобщение. (още…)

Tweet

Парламентарните избори щели да бъдат на 4 април, когато католиците празнуват Великден. Празнуват го и протестантите, но за тях се сетиха по-малко. А би трябвало да се сетят еднакво, защото със сигурност в протестантски страни има горе-долу толкова български гурбетчии, колкото и в католически. Ако турим в сметката и Съединените щати, протестантските гурбетчии може да се окажат и повече.

Не друго, а именно грижата за гурбетчиите (като гласоподаватели), разбърка мътните талази на възмущението в социалните мрежи – Системата, Статуквото посягат с мръсни ръце на някакви, макар и причудливи, граждански права. Как бедните католици ще посрещнат Великден! Да ги лишиш от него е все едно да лишиш веган от лимец! #ОСТАВКА! (още…)

Tweet

Аз ли съм луд или нашата цивилизация страда от тежка старческа деменция според философията на Шпенглер? Когато привържениците на Тръмп нападнаха Капитолия, го вкараха в беля да се чуди как да се обяснява. Когато противниците му го изтриха от социалните си мрежи, му направиха услуга, рейтингът му се вдигна с три пункта. Човек се пита привърженици ли са наистина привържениците и противници ли са наистина противниците или всичко е някакво „позорище“, каквато е нашата възрожденска (от сръбски) дума за театър. Нима дотам сме намразили истината, че сме превърнали лъжата в начин на живот? (още…)

Tweet

Даваме ли си сметка, че това беше последната новогодишна реч на Президента? Последна преди изборите, разбира се. Ако Корнелия Нинова се запъне и не го подкрепи на изборите, няма ли да ни липсват задушевните му обръщения в празничната нощ? През последните години речта на Президента се превърна в чакано събитие като концерта на Виенските филхармоници и цирковия фестивал в Монте Карло. Толкова чакано, че човек го напира да я коментира. Затова и аз си я пуснах днес да я видя и чуя. (още…)

Tweet

Няма да крия, че и аз съм огърмявал новогодишната нощ с личното си огнестрелно оръжие (наред с всичко останало имам и един изключително шумен magnum, който звучи като оръдие на фона на масовите пльокала), но това не ми пречи днес да мърморя като вкиснато махленско старче, слушайки далечната празнична пукотевица в коледната нощ. У нас всички юначни моменти започват с щедра стрелба във въздуха, докато не дойде аскерът. (още…)

Tweet

Никога не е било разумно същество да се страхува от спасението толкова, колкото и от бедствието, ако не даже и повече. Ужасени от една не толкова ужасна болест (чумата, холерата и проказата са далеч по-досадни), вместо на четири очи да гледаме кога и откъде ще се появи лекарство и да се блъскаме да го получим първи, страхуваме се и от него, както и от болестта. Това означава само едно – и бедствието, и спасението са подозрителни и то ако не сами по себе си, то в очите на масовия наблюдател. (още…)

Tweet