Цапането с боя на разни неща е простотия. Всяко цапане. На всякакви неща. И на евросгради, и на паметници, и на Съдебната палата, и на Общината… Това, дето копеленца безнаказано драскат графитите си върху току-що ремонтирани фасади, също е простотия. Дето малоумни активисти заливат с червена боя кожени палта в защита на животните – също. (още…)

Tweet

Истанбулската конвенция отдавна вече не е това, което беше. Не е дискусия по същество, а ярка разделителна линия и всеки търси мястото си от едната или от другата ѝ страна. Отдавна вече е нещо като Армагедон. Вече няма особено значение какво точно пише в нея, защото тя олицетвори сблъсъка на две сили, на два полюса. В крайна сметка тя се превърна в символ на битката между доброто и злото, между естествения ред в света и надменната воля на възгорделия се човек да го диктува и променя според прищевките си. (още…)

Tweet

Понеже тази година Гергьовден се падна събота, днешният понеделник ни е Гергьовден и ние сърбаме хладно кафе от големи чаши в мрачната пролетна утрин. Сърбаме и си мислим разни неща. Колко хубав пролетен празник е Гергьовден! На него се яде агне, защото св. Георги е покровител на овчарите, нищо че на гръцки „Георги“ значи земеделец.

На този ден се сетихме и за светеца, който освен на овчарите, е покровител и на някои държави, сред които Англия, Русия, Грузия и България (наред със св. Иоан Рилски). (още…)

Tweet

Кое беше най-хубавото на социализма?

Всяка година на първия май – деня след Валпургиевата нощ, когато вещиците се събират и пречат на пролетта да дойде, а световният пролетариат празнува своята солидарност – ние започваме да се препираме хубаво ли е било при социализма или не е било хубаво. Ето, този път проф. Иво Христов (онзи червен професор с хладен ум и горещо сърце, който преди време изчисли, че 80% от българите са дебили) надмина всички, дори и себе си, като заяви: „Преди 30 години бяхме нещо, сега сме нищо!“. (още…)

Tweet