Archive for the ‘NEWS.BG’ Category

Преди Тръмп да спечели за първи път

вторник, ноември 3rd, 2020

Още преди Тръмп да спечели за първи път, мнозина казваха, че специално за България технически е по-изгодно в Щатите да управляват демократи, но въпреки това си пожелаваха да бие Тръмп (удри, бай Тръмпе!). Кое кара хора като нас, на другия край на света, да се вълнуваме ще спечели ли Тръмп втори път или няма да спечели? На мен лично тази емоционална ситуация ми прилича на страстите на някой българин по анцуг пред телевизора дали ще спечели Манчестър срещу Ливърпул или обратно. Какво го интересува, освен, разбира се, ако не е заложил пари? Изглежда има нещо, пък дори това да е само цвят или легенда. На нещо подобно ми приличат и българските емоции във връзка с изборите за президент на Америка тази седмица. Там може ли да се залага? (още…)

Макрон и ислямизмът – между ереста и безбожието

понеделник, октомври 26th, 2020

Често съм се питал кое е по-страшно: да славиш Бог по изопачен начин или съвсем да отричаш съществуването Му. Въпросът е интересен и важен. Някой ще каже: по-добре да почиташ Бог, все едно как, отколкото да Го отричаш. В този ред на мисли хората могат да се разделят на теисти и атеисти. Вижте масоните: едно от задължителните условия за прием при тях е да вярваш в творец, все едно в какъв, следователно да си теист е по-приемливо, отколкото да си атеист. Друг обаче с пълно основание би могъл да заяви: да хулиш Бог е по-страшно, отколкото да не кажеш нищо за него и по този начин атеистите имат по-малка вина от еретиците. Тоест да кажеш, че Бог съществува, но че Христос не е Бог, е невъобразимо по-тежко престъпление от това изобщо да не се изказваш по въпроса. Добре е да изясним собственото си мнение, преди да разгледаме нашумялото през последните седмици напрежение между исляма и Франция в лицето на Емануел Макрон. (още…)

„Така нареченият Патриарх“

вторник, октомври 20th, 2020

Най-популярният начин да бъде нападана Църквата е този да я приравнят до обикновена обществена институция. Това става на два етапа.

Първо. Полагат се организирани усилия хората да бъдат лишени от информация, да бъдат доведени до отчайваща религиозна неграмотност, пълно невежество относно същността, функциите и дейността на Църквата. Религиозността се награждава с присмех като качество на не особено интелигентни личности. Смисълът на богослужението е повсеместно забравен и колкото по-модерен иска да изглежда един човек, толкова по-длъжен се чувства той да дава на Църквата ценни насоки за нейното устройство и поведение.

(още…)

Имената на улиците

понеделник, октомври 12th, 2020

Миналата седмица научихме, че след усилия, започнали през 2016, най-сетне в София ще има площад на името на Вацлав Хавел. Е, не истински площад – става дума за спирката на автобуса от другата страна на реката срещу Военното училище, но все пак. След като изреждат всички причини в София да има такъв площад, след като изброяват заслугите на чешкия драматург за Европа и в частност за България, инициаторите обобщават, че Вацлав Хавел остава в столицата ни, „за да бъде символ и пример за поколенията„.

(още…)

Сатанисти или обикновени ексхибиционисти

понеделник, октомври 5th, 2020

Така наречените „протести“ срещу Бойко Борисов все по-натрапчиво приличат на така наречените „протести“ срещу Пламен Орешарски. Общото е полетът на творческата фантазия и желанието за изява пред публика. През 2013 се разнасяха плакати, талантливо изобразяващи Орешарски като череп – не като Васил Божков, а като символа на смъртта; тогава масовият Българин (оня, дето си го знаете) за първи път чу що е това вувузела; имаше бендове, имаше маршове, имаше тъпани и барабани, имаше живи картини по цици и какво ли още не. Впрочем цици имаше и сега, макар и от различен порядък. Още тогава се надигнаха гласове, че такова „протестиране“ компрометира и обезценява истинското протестиране. През 2020 имаме ковчези, бесилки, среднощни меси, концерти, книги. Онзи ден е имало и пърформанс с вуду магия връз кукла на Борисов. Жалко, че сеансът не е бил проведен от свещеник в червено расо – така духовната канава на събитията щеше да се очертае по-ясно. (още…)

Долу ръцете от Христо Иванов!

понеделник, септември 28th, 2020

Нека сме наясно: в България, а и не само в България, абсолютно всеки е готов да се коалира с абсолютно всекиго, стига обстоятелствата да го позволяват. Тъй че не ни остава нищо друго, освен да изясним какво ще разбираме под „обстоятелства“. В контекста на популистичната демокрация, в каквато светът се подвизава от близо половин век, част от „обстоятелствата“ е общественото мнение или в краен случай онова, което ни карат да вярваме, че е обществено мнение. С общественото мнение или с медийната представа за него се мъчат да се съобразяват политиците и затова често изпадат в комични ситуации.

(още…)

Цветан Цветанов между личността и идеята

вторник, септември 22nd, 2020

Ако ми позволите тези исторически метафори, то Цветан Цветанов да поведе опозиционна партия е все едно Гьобелс да се отдели от Хитлер и да оглави антифашисткото движение. Или пък Бъгси Сийгъл да напусне Лъки Лучано и да изпъчи гърди срещу #мафията и корупцията с бодрия възглас: „Мутри вън!“.

До онази злощастна медийна афера, безвкусно наречена „апартаментгейт“, Цветанов беше емблема на управляващите ГЕРБ, не по-малко ярка от самия Борисов, нещо повече: според мнозина именно Цветанов беше злият гений на ГЕРБ (което не е вярно) и заради него се трупаха петна по слънчевата повърхност на Борисов. На моменти демократичната прогресивна опозиция сякаш мразеше Цветанов даже повече и от Борисов, подиграваше му се как говори, какви ризи си поръчва, с кои кичозни певци дружи, какви недвижими имоти придобива на името на родителите си и т.н. Да не забравяме и това, че имаше времена, когато Цветанов беше формален лидер на ГЕРБ. Накратко (да ми прости Господ богохулството!), ако Борисов беше Христос, то Цветанов щеше да е Йоан Предтеча. А днес е опозиционер.

(още…)

Memoria

вторник, септември 15th, 2020

Memoria (на латински – памет) се наричаше балетният спектакъл в един от епизодите на някакъв най-обикновен сериал по FOX. Спектакълът бе замислен в чест на главната изпълнителка – балерина, на която откриват алцхаймер и тя започва да губи спомените си, личността ѝ се разпада. В тази връзка велик балетист, звездата на трупата, открива, че танцът помага на заболяването и зарязва кариерата си, за да помага на болни от алцхаймер чрез медицински балет. Толкова важна е паметта! Поуката е, че човекът – това са неговите спомени; любовта между хората живее от спомени; не можеш да обичаш някого, ако не ви свързват общи спомени. (още…)

Обичам Родината, мразя държавата!

вторник, септември 1st, 2020

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: „Обичам Родината, мразя държавата!“. И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо възможно ли е такива неща като родината и държавата да бъдат обичани или мразени? Изглежда анонимният създател на тази мъдрост нарича „родина“ високите сини планини, реките и златните равнини, птичките, пчеличките, розовото масло, киселото мляко, традиционно трудолюбивия и гостоприемен Българин (оня, дето си го знаете) и т.н. Докато „държава“ са институциите, полицията, данъчните, депутатите, митничарите, олигарсите, мутрите и прочие мерзости. Ако наистина е така, няма какво повече да говорим, но то не е и всички, мисля, сме наясно по този въпрос.

(още…)

Богородица на барикадата

петък, август 21st, 2020

Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост (Мат. 17:21).

Много ми се ще да гледам на молебена на Орлов мост като на молитва за изгонване на бесове. Дори тази молитва да не е била Киприянова, пак дава надежда, че хората най-сетне се обръщат в единствената правилна посока – към Твореца на всичко видимо и невидимо. Дори и такива, които по време на Великия пост преди Възкресение Христово, хулеха с най-скверни слова Църквата задето не спазва карантината, ругаеха светото Причастие като източник на зараза (което впоследствие не се потвърди с нито един случай) и наричаха свещениците с какви ли не имена, дори те богобоязливо стояха насред мъртвото кръстовище в съботната вечер със свещица в ръка пред иконата на Богородица и изглеждаха много умилително по телевизията. Само да е посмял някой да нарече хората на Орлов мост атеисти!

(още…)

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 174 other followers: