„Националната воля е една от думите, с която интригантите на всички времена и деспотите от всички векове са злоупотребявали широко. Едни са виждали нейния израз в купените от властниците гласоподаватели; други – в гласовете на някое користно или страхливо малцинство“.
(Алексис дьо Токвил, 1832)
Пак се задават нови партии или както е според утвърдения евфемизъм – нови „политически проекти“. Поредна партия ще прави Мая Манолова, а с чисто новичък „проект“ ще се яви Стефан Янев. Замаяни от скоростта, с която се появяват новите партии, забравяме да се запитаме най-важното: що е то партия?
Според Уикипедия партията е „свободно сдружение на граждани, създадено с цел да формира и изразява политическата воля на народа чрез избори или по друг демократичен начин“. Звучи авторитетно, но излиза, че народната воля не е една, а са стотици воли, нуждаещи се от стотици партии, за да ги изразяват. Ако приемам, разбира се, че всяка партия изразява народната воля, както е по предложената дефиниция. (още…)