Archive for the ‘Webcafe’ Category

Съотношението между образованост и раждаемост

сряда, септември 12th, 2018

Ето какво прочетохме из ония дни в медиите:

Когато хората са по-образовани, раждаемостта спада. Насърчаваме раждаемостта с всички инструменти, които имаме, но това е факт в цяла Европа, раждаемостта спада с повишаване на образованието. Това коментира просветният министър Красимир Вълчев пред Канал 3“. (още…)

Хвърлете министрите на лъвовете

сряда, септември 5th, 2018

По учебник втората година от мандата е време за ремонт на кабинета – да се изпусне парата, да се измият прозорците на Министерски съвет от храчките на недоволните, да се дадат нови обещания и т.н. Защо се прави това? Защото институционалният рейтинг на правителството е крехък. Сигурно сте забелязали, че институциите си имат свой рейтинг, независимо от хората, които ги населяват. Често рейтингът на личностите се определя от рейтинга на институциите – глупаво, но факт, демокрация. (още…)

Защо никога няма да ме турят шеф на новините

вторник, август 28th, 2018

Няма да ме направят шеф на новините в никоя телевизия, очевидно защото нищо не разбирам от новини. Иначе, ако разбирах, лесно щях да си обясня снощната централна емисия на Националната телевизия.

След кратък анонс на цялото съдържание беше обявена водещата тема – катастрофиралият в Искърското дефиле край Своге автобус. И започнаха да я развиват: (още…)

Действителна случка за благото на Европа

четвъртък, август 23rd, 2018

Ето какво ми се случи съвсем наскоро, толкова наскоро, че още не е приключило. Поканиха ме за експерт в медиен проект по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, защото ръководителят на проекта е запознат с професионалната ми компетентност и я цени. Като начало трябваше да събера купчина документи, доказващи кой съм. Окей. (още…)

Портрет на набедения консерватор

четвъртък, август 16th, 2018

Откакто могъщи политически визионери прокламираха „Няма ляво, няма дясно!“, светът се раздели на либерали и консерватори. Заедно с това дойде и ново неудобство: оказа се, че не е съвсем ясно какво означава едното и какво означава другото, въпреки възрожденските усилия на плеяди академични мислители да го обясняват и да се мъчат на го набият в дървената глава на простия гражданин. (още…)

Хартиеният спам

петък, август 10th, 2018

Да поговорим за реклами. Напоследък се показахме особено старателни и загрижени за градската среда, разисквайки колко грозно е отвсякъде да стърчат, сияят, крещят и трещят законни и незаконни реклами; общинарите решиха, че така не може да продължава и въведоха ограничения. (още…)

Как Баба Дора изяде главата на Босия

сряда, юли 25th, 2018

Винаги съм се питал каква е рецептата на славата, на тази тъй лелеяна слава, за която мнозина са готови на какво ли не. Във всички случаи славата е известност – колкото повече хора са чували за някого, толкова повече си заслужава и ти да си чувал за него: „Шириле, Шириле, знам те аз тебе – „Малка нощна музика“: та-да-да-дамммм!…“. (още…)

Босия – светец или клоун

сряда, юли 18th, 2018

Разбира се, нито едното, нито другото. Вярно, че напоследък сякаш го позабравихме, улисани да броим африканците във френския национален отбор, пък и бабичките с козичките позатулиха блясъка му, но Босия успя да разбуни духовете на жадния за зрелищни конфронтации български народ или поне на онази част от него, която се ласкае със самомнението, че притежава по-изострено гражданско чувство от останалите. (още…)

Хляб и мачове

сряда, юли 11th, 2018

Не харесвам футбол, не защото е лош, а защото не го разбирам. Не го търся, но понякога той ме намира. През последните седмици много се говори за него, дори само заглавията са достатъчни да вкарат в темата дори и профаните.

Признавам, че картината на терена е впечатляваща. Но на мен ми е много по-интересно да гледам публиката. Какви емоции! Какъв грим, какви перуки, какъв реквизит! Сякаш мачът е най-важното в живота. Какво ти „сякаш“! Той Е най-важното поне в този момент. (още…)

Имената на децата и духовното състояние на нацията

сряда, юли 4th, 2018

От нарочно изследване на БАН научаваме, че понастоящем е модерно българчетата да се кръщават Даниелали, Кристиандра, Стефани-Грейс, Роберто-Йоан, Себастиан-Магнус или Арабелла Озара. Удивително е как може да има мода в нещо, което се предполага, че ще се ползва неизменно, в един и същи вид през следващите 70-80 години, каквото е личното име. Аман от тази модерност! (още…)

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 146 other followers: