Греховете на народите са тема, която сме засягали няколко пъти, но никога не сме я поставяли в центъра на изображението. А може би е трябвало, защото греховете на народите коват тяхната съдба. Много народи и особено балканските са свикнали да живеят (и да се успокояват) със заблудата, че светът е враждебен към тях, великите сили искат да ги затрият, историческият им жребий е отвратителен, докато самите те са симпатични, морални, талантливи и гениални. Затова тези народи са мизерни (продължават да се успокояват те), незаслужено мизерни, не защото самите те не стават за нещо повече, а защото светът се е наговорил против тях. Чети нататък »
Греховете на българите
02/10/2021 в в. "Труд"Новите дрехи на Триумфалната арка
25/09/2021 в в. "Труд"
Човекът има едно изключително маймунско качество (дали пък Дарвин в крайна сметка няма да излезе прав?) – да приема и да следва онова, което приемат и следват всички останали или поне някакво набедено за представително мнозинство от тях. Андерсен, който е малко сълзлив за моя вкус, много добре го е илюстрирал в „Новите дрехи на царя“. Когато всички решат, че нещо е велико, никой не смее да се изока, че царят е гол. А как всички стигат до решението, че нещо е велико? Това един Господ знае и стари жèни. Само нека не ми казват, че всички разбират от високо изкуство, защото ако беше така, то нямаше да е високо. Ако към синдрома на новите дрехи на царя прибавим и проникновението на Войников за криворазбраната цивилизация, то картината ще добие своята завършеност. Чети нататък »
По следите на изгубения капитализъм
18/09/2021 в в. "Труд"
Несправедливо оставяме без достатъчно внимание един много показателен аспект от пропагандната война, свързана с коронавируса – мотива за вината на световния капитализъм. Всеки левичар, който с гръбначния си мозък долавя, че нещо в цялата тая работа с пандемията, маските и ваксините не е както трябва, търси вината в капитализма, капиталистите и милиардерите. Наскоро четох една статия от богослова проф. Антоний Хубанчев за човека като творец (в божествения смисъл), но смятам, че човекът е много по-изявен като обвинител. За всеки феномен трябва да се посочи виновник, който да понесе отговорността. Консерваторите казват, че за пандемията са виновни либералите, либералите обвиняват консерваторите задето не щат да се ваксинират, а всички леви като един сочат с пръст капитализма. Ето какво написа един гражданин в SULLA.BG: Чети нататък »
Освен това мисля, че Президентът трябва да бъде отстранен
11/09/2021 в в. "Труд"
Аз например може и да не съм прав, но политическия климат в татковината не го одобрявам. Вижте истерията от последната седмица – пенсиите. Безотговорен еднократен акт, обслужващ единствено навечерието на предизборната кампания. По правило всеки, който не е на власт, тутакси се сеща за бедняците, а в БСП толкова отдавна не са на власт, че са станали експерти. От Парламента, във времената след „победата“ на вдигнатия юмрук, се лее безпрецедентен популизъм. Макар да не е нищо лично, а банална част от играта, той граничи със саботаж спрямо следващото управление (което и да е то), защото ще го принуди да намалява пенсии и социални помощи (можете ли да си го представите!), да вдига данъци или да затъва в дългове. „Ос-тав-ка!“ – чувам още в изборния ден. Чети нататък »
Приказка за двамата българи
04/09/2021 в в. "Труд"
На пръв поглед Българинът изглежда един – оня, дето си го знаете, косматият, потният и самотният. Погледнете само вестникарските заглавия: „Българинът по правило е подозрителен“; „Унизеният човек у българина негодува, роптае“; „Духът на българина е в нашия фолклор“; „Българинът е пътувал най-много до Турция“; „Жестока схема дере джоба на българина“; „Ковид пощади сексуалната мощ на българина“; „Българинът посегна на най-скъпото си“; „Какво е психичното здраве на българина?“; „Докога ще спи българинът?“ и още много, много такива. Да, на пръв поглед българинът изглежда един, но всъщност са двама – единият е този, дето си го знаем и винаги е в единствено число и с главна буква, а другият е онзи, който коментира, анализира и оценява първия, често с възмущение, презрение или пък с надменно снизхождение. Нека наречем първия Пешо, а втория – Пиер. Чети нататък »
След интервюто на Трифонов
02/09/2021 в TRIBUNE
Нека за миг си представим, че светът, в който живеем, е логичен и че българският електорат е адекватен. Ако допуснем тези две предположения, то след интервюто на Станислав Трифонов за БНТ миналата седмица, измислената му партия би трябвало да се разпадне и с отломките от нея да се случи нещо. Всъщност самото интервю като медиен факт беше достатъчно озадачаващо. Дори Президентът не си позволява такива извънредни включвания със специално изработени заставки и нагнетяване на очаквания от предишните дни. Сякаш най-важната персона във вселената ще излее върху нас откровението си. Чети нататък »
Един от многото проблеми на бъдещите коалиции, за който никой не говори
30/08/2021 в NEWS.BG
Никой не иска да се коалира или дори само да подкрепи БСП за кабинет, така че и третият мандат ще се окаже пропилян. Последните надежди за редовно правителство угаснаха след петъчното интервю на Слави Трифонов за БНТ. Само аз ли не съм го гледал? Виждам, че в социалните мрежи го коментират бурно. В интерес на истината, реших да го гледам, за да съм „в крак с времето“, но издържах около 4 минути, след което смених канала и гледах „Двама мъже и половина“ – филм, към който мога да се връщам отново и отново десетки пъти, без да ми омръзне. Вече е невъзможно съвременният свят да произведе такъв филм, но това е тема на друг разговор. Чети нататък »
Личният умнокрасивитет на Президента
28/08/2021 в в. "Труд"
Днес Кирил Петков е един от най-популярните българи. С какво нашумя той? Дали с това, че де факто (макар и не де юре) смени борда на ББР? Дали защото поведе битка за връщане на дружествата от Държавната консолидационна компания (в т.ч. и оръжейните заводи) обратно в лоното на МИ? Дали защото иска да прати язовирите в Министерство на земеделието, а рекултивиращите фирми в Министерство на околната среда? Дали защото иска да закрие Държавната петролна компания и да въведе нов механизъм за управление на петролния резерв? Не, Кирил Петков не нашумя с нищо такова. Кирил Петков нашумя с канадското си гражданство. C’est la vie. Чети нататък »
Комунизмът и нацизмът като грехопадение
25/08/2021 в TRIBUNE
Както знаем, през 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага 23 август е обявен за Ден на жертвите на тоталитарните режими през ХХ век (комунизъм, фашизъм, националсоциализъм). На тази дата през 1939 в Москва външните министри Молотов и Рибентроп сключват договор за ненападение, според който Германия и Русия си поделят Полша и поставят началото на Втората световна война, която 5 години по-късно ще ни изстреля в модерния мултикултурен свят, който обитаваме и днес. Изглежда умните хора от Пражката конференция са приели, че Втората световна война е първоизточникът на всяко зло, което ние все още успяваме да държим заключено и се кълнем, че никога отново няма да пуснем на свобода. Не знам дали някой е виждал рая на земята, но за мнозина Втората световна война е адът на земята. Затова и рождената ѝ дата е ден на жертвите – за да не се повтори нивга веч. Чети нататък »
Мотивът за страха у Радев и Манолова
23/08/2021 в NEWS.BG
Сред най-унищожените от пропагандата образи е този на връх „Св. Никола“ (Шипка) и случилото се там през далечната 1877 г. През него минава темата за националната идентичност, зададена още от Вазов с болезнения въпрос за подарената държавност, през него минава и сагата за русофилията, тъй важна за позиционирането ни в съвременната глобална политика. Шипка е превърната в символ на българщинàта и всеки, особено когато е виден обществен деятел, се качва на този връх, за да покаже колко милее за род и родина и колко високо се е издигнал – в пряк и преносен смисъл – над злободневните ежби. Да си политик и да не си изтъкнал родолюбието си от връх Шипка, е все едно да си бил на екскурзия в Египет и да не си се снимал пред пирамидите. Чети нататък »
