На 30 януари Св. Синод входира в Министерството на образованието и науката синодалните учебници по Религия – Християнство – Православие от първи до пети клас. Това е първият опит да се завърне вероучението в училище след 1940-те години, съветската окупация, „народната“ власт и ерата на безбожието и атеистическата пропаганда. Учебниците на Св. Синод са депозирани в МОН във връзка с обявения през 2018 г. конкурс за учебници по учебния предмет Религия от 1 до 12 клас. Само на мен ли ми се струва нелепо Синодът да се явява на конкурс за учебници по християнство? Чети нататък »
За ползата от вероучението
05/02/2020 в Топ НовиниДясното, лявото, доброто и злото
03/02/2020 в NEWS.BG
Защо на всяка цена трябва да се делим на „наши“ и „ваши“? Миналата седмица по повод институционалното напрежение между Президента и Главния прокурор написах коментар, в който се опитах да защитя тезата, че те и двамата трябва да са надпартийни, защото изразяват и защитават национални интереси, но в никакъв случай не могат да бъдат аполитични, защото са част от властта. И доколкото в парламентарните демокрации властта се осъществява през партиите, как така хем „надпартийни“, хем „политични“! Тук на помощ идват красивите приказки за разделението на властите и независимостта на институциите.
Аполитичният прокурор и надпартийният президент
01/02/2020 в в. "Труд"
„На мен не ми става ясно какво е това, защо сега и как така. По-скоро е политически жест, колкото и да не прилича на главния прокурор да прави такива, тъй като той би трябвало да бъде също като президента – надпартийна и аполитична фигура“
(Любомир Стефанов – политолог; БНР, „Преди всички“, 29 януари 2020)
Хайде да видим доколко са и трябва да бъдат аполитични президентът и главният прокурор, доколко са надпартийни и дали тези двете са едно и също. Чети нататък »
Четирите касти и трите консерватизма
31/01/2020 в сп. "Икономист"
За „Консервативна революция“ се говори още от годините между двете световни войни, когато се видя до какво може да доведе либералния прогресизъм. Говорят мастити фигури като Освалд Шпенглер, Карл Шмит, Ернст Юнгер, Мартин Хайдегер и Артур Мьолер ван ден Брук. Гилбърт Честъртън пък казва, че „историята може би не познава нито една „революция”. Събитието, което в действителност се отбелязва, винаги е контрареволюция. Хората винаги са въставали срещу предишните въстаници, като често са се разкайвали за последното въстание“. Съгласен съм с него дотолкова, доколкото всяка революцията, независимо от прокламираните си добри намерения, отдалечава хората от естествения, нормалния ред на нещата – колкото повече революции, толкова по-далеч от нормалността. Чети нататък »
Вакуумът след Мая Манолова, сълзотворният газ на Копейкин и търговията с болка
28/01/2020 в Топ Новини
Помните ли как по време на кампанията за местни избори Мая Манолова никнеше отвсякъде, протестираше с всички протестиращи и пъчеше гръд на барикадите? Блокираше шосета и ковеше синдикати. И всичко това от морална неспособност да гледа страданията на ГРАЖДАНИТЕ. От болка, от състрадание. Но не успя да спечели изборите и болката и състраданието изчезнаха. Нека нейните привърженици не съжаляват, нека не се чувстват изоставени – и да беше спечелила изборите, болката и състраданието пак щяха да изчезнат. Чети нататък »
Ще развенчае ли коронавирусът масовия туризъм
27/01/2020 в NEWS.BG
Прелиствайки тази сутрин вестниците, попаднах на коментар, от който научих, че прилепите са гризачи, че Средновековието е мрачно (вероятно защото го обитават такива мрачни типове като свв. Кирил и Методий, царeте св. Борис-Михаил и Симеон, св. Иоан Рилски и св. патр. Евтимий) и че виновен за разпространението на поредния вездесъщ коронавирус е масовият туризъм. Разбира се, с първите две твърдения няма как да се съглася от елементарна обща култура, но, виж, третото е твърде интересно.
Медиите между небето и земята
25/01/2020 в в. "Труд"
В края на миналата година Парламентът създаде работна група за изменение на Закона за радиото и телевизията. „Те да работят по-добре и по обновени правила, защото средата се е променила – каза Вежди Рашидов. – Законите, които изработваме, трябва да дадат възможност за свобода на медиите, тяхното разгръщане, тяхната работа, съобразена с времето, в което живеем“. Очевидно времената са се променили и изоставаме в представите си за медиите. Струва ми се обаче, че дефектът е в мирогледа изобщо и докато това не се оправи, няма да имаме отговор и за медиите. Чети нататък »
Грях ли е лотарията
22/01/2020 в Топ НовиниНикой клирик и мирянин занапред да не се предават на хазартни игри. Който бъде изобличен, че върши това, ако е клирик, да бъде низвергнат, а ако е мирянин, да бъде отлъчен.
(Правило №50 на Шестия (Трулски) Вселенски събор)
Вале
ри Симеонов е като цвете, което ако остане задълго извън светлината на прожекторите, повяхва. Поредната му фикс-идея е да поведе война срещу частните лотарии, внасяйки промени в Закона за хазарта, според които такава дейност ще може да развива само държавното предприятие „Български спортен тотализатор“. Засегнатите веднага скочиха и се развикаха, че това е национализация, потъпкване на Конституцията, гавра с частния бизнес и свободното предприемачество. Лошата държава издевателства над добрите бизнесмени!… Прави са да се развикат, защото лотарийният бизнес е за стотици милиони, съизмерим е с цял икономически отрасъл. Чети нататък »
Тази мистериозна Зелена сделка
16/01/2020 в Топ Новини
След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на екологичните европейски политики, с горчивина отбеляза: „Номинацията на г-н Емил Димитров за МОСВ е огромен риск за икономиката, енергетиката и природата на България, за здравето на българите… изолира българската енергетика и икономика от огромните възможности на Зелената сделка, Инвестиционния план и Фонда за справедлив преход“. Чети нататък »
Политически анализи и прогнози от Неновото кафене
13/01/2020 в NEWS.BG
Трагикомично е, когато се случи нещо, за което нищо не знаем, светлите умове да се съберат досущ като в Ганковото кафене – „там се разискваха общинските въпроси, и възточният, и всичката вътрешна и външна политика на Европа“* – да се съберат и да започнат да гадаят и да умуват, върху голи хипотези да градят тежки анализи:
