Седмицата беше белязана от почти битов скандал (ако не тематично, то поне като изразни средства), толкова ярък, че засенчи започващата суетня около избора на следващ президент.
Скандалът започна с това, че по националната телевизия група културни дейци подложи на унищожителна критика новия Закон за културното наследство, според който вече не специализиран национален институт, ами местната власт ще решава кое е културно наследство и какво ще се прави с него. Чети нататък »
Кое е общото между рекламата и политиката? Неуважението. Рекламистите мислят потребителите за идиоти и често са прави. Политиците мислят избирателите за идиоти и често са прави. Публиката е наивна маса, която лесно може да бъде тласната към дадено действие (покупка или гласуване), от което няма полза. Нещо повече, публиката ще извърши това действие с убеждението, че го прави по своя воля и по свой избор. Чети нататък »
Въобще не е толкова драматично колкото изглежда или поне не по този начин, по който си го представяме. Това, разбира се, не означава, че няма за какво да се замислим. Вчера английската провинция и Уелс казаха Великобритания да напусне ЕС, макар че големите градове, Шотландия и Ирландия се оказаха на противоположното мнение. От референдума обаче не следва, че от днес островът вече не е в Европа. Чети нататък »
Днес в София има прайд. Какво е това? Това е масова демонстрация на хора, които отчаяно искат да привлекат внимание към себе си. Поединично те не са нищо особено, вероятно често даже не ги забелязват. Не са постигнали кой знае какво, не са спечелили битка, не са се откроили, не са очаровали никого. Техният живот няма смисъл. Или поне те така си мислят, защото животът има дълбок смисъл, само че не всеки го търси там, където може да го намери. Чети нататък »
Вече цяла седмица обществото трепти с разстрела на Митьо Очите. Заедно с трепета обаче има и възмущение, защото възмущението е базисно чувство в нашата публична комуникация – възмущаваме се от всичко, включително и от самото възмущение, с което реагираме на събитията. Сега сме възмутени, че се обръща прекомерно внимание на престрелката в Слънчев бряг. Чети нататък »
Един църковен събор броди из Европа. Броди повече от век, ако приемем, че идеята за него e от 1902 г. Особено след Втората световна война за събора се заговори съвсем настоятелно, защото светът вече беше нов и всеки започна да търси ново място в него. Появиха се християни, които казаха, че християнството се нуждае от осъвременяване, понеже словото Божие не е лесно смилаемо за забързания модерен човек. Възникна въпросът християнството ли трябва да се променя според вкусовете на хората или хората трябва да променят себе си по християнския закон. Чети нататък »
Партията на комика Бепе Грило се очерта като първа политическа сила в Италия на местните избори, които текат в момента. Гледайки това, гледайки и какво се случва и у нас, не можем да не си зададем въпроса: защо комиците изтикаха политиците? Най-простият отговор е: защото комиците вече звучат по-сериозно от политиците. За съжаление, този отговор, колкото и закачлив и симпатичен да изглежда, е ако не грешен, то поне подвеждащ. Подвеждащ, доколкото рисува образа на един просветен и взискателен електорат, превъзхождащ политиците. Всъщност, ако политиците са гламави, дребнави, крадливи, страхливи и надменни, то е единствено защото са проекция на своите избиратели. Чети нататък »
Защо понякога партиите се държат като малоумни? Това се попитахме ние, простите граждани, разбира се не с тези груби думи. Защо толкова често партиите будят удивление със своите на пръв поглед глупави постъпки? Защо в крайна сметка толкова си приличат в тези нелогични действия, въпреки гръмко декларираната антагонистичност помежду им? Нека да разгледаме левицата и десницата без управляващото мнозинство, защото когато партиите са на власт, по традиция са склонни мъдро и загадъчно да мълчат. Чети нататък »
Жегна ме завист, когато разбрах, че Украйна си е намерила президент. „Украинци, ако ме искате като президент, ще стана президент.“ – каза тя след две години руски затвор и стотина гигабайта публикации в интернет. Чудесно! Надя Савченко е обединяваща личност, всички я познават, всички говорят за нея, поради което авторитетът ѝ е голям – какво друго да искаш от един президент. Ами ние? Кого да издигнем за наш президент, та всички да са доволни, никой да не мърмори, а дори и да мърмори, тутакси да бъде заклеймен като злодей-безродник. Чети нататък »
Тази седмица ние, простите граждани, научихме три неща. Първо, абитуриентите са безнадеждно деградирали, тяхното поколение за нищо не става – мамят, за да не се трудят и не се трудят, за да се забавляват. Второ, България цялата е затънала в Ценко Чоковщина и Чонко Цековщина, проядена от престъпност и корупция до безобразие. Трето, делото на Кирил и Методий е било напразно, защото Ценковците, Чонковците и абитуриентите не го тачат, а всички останали просто са неграмотни. В обобщение, бъдеще няма, защото битието ще се разпадне в близките дни. Чети нататък »
