Да. Знам. Който протестира е велик и принципен гражданин, борец за справедливост. А който не протестира е конформист и платена подлога на властта. Който протестира е смел народен водач, а който не протестира е страхливец. Нищо, нека.
Защо БСП протестира и иска оставка на правителството и защо захранва протеста с автобуси протестиращи – това е ясно. Чети нататък »
Снощи, на 2 март, се прибрах някъде към седем, седем и половина, пуснах телевизора и попаднах на нещо по БНТ-1, което така и не разбрах какво е. Помогнете ми да разбера! Чети нататък »
Новият хит е Гинка Върбакова – как (и дали) ще купи ЧЕЗ. Явно за нея ще се говори през следващите седмици, дори и метеорит да удари Земята. Регистрираха се избухвания по целия емоционален спектър: като се започне от великодушния присмех, дължим от всяко по-висше същество към по-низшето, което се казва Гинка, не е завършило десети клас и вместо „оФшорна“ казва „оШфорна“, мине се през разумните опасения, пораждащи въпроси като: „Кой е истинският купувач, при положение, че Гинка не разполага с пари нито да купи, нито да поддържа бизнеса?“; „Защо купувачът иска да остане скрит?“; „Има ли новият собственик (който и да е той) капацитет да управлява бизнеса?“ и „Има ли държавата механизми да се намеси, ако (когато) той се провали?“, та до параноичния фатализъм дали не става дума за някой руски олигарх от „онзи“ списък, който иска да влияе на изборите в България, като държи ръка върху шалтера на 40% от населението. Чети нататък »
Може би ви се е случвало да се запитате дали нейде из дебрите на обществения живот не се намират и такива сфери, в които капитализмът трябва да се допуска с повишено внимание. На мен ми се случи да се запитам сравнително скоро, когато съвсем случайно ми попадна един документ, озаглавен „Тригодишна програмна визия и стратегия на Българската национална телевизия“. И не само ми попадна, но се оказа, че трябва да оформя и лично мнение по него. Чети нататък »
Говорихме миналата събота по телевизията за омразата. Отдавна ми се ще да попитам: омраза ли е да мразиш езика на омразата? Така обаче и не посмях, защото щяхме много да се оплетем. Но убеждението, че сме виртуози в умението да се мразим помежду си, остава неоспоримо. Като доказателство, един от събеседниците разказа как видял някакъв млад човек, на вид съвсем интелигентен и цивилизован, който размахвал снимка на концлагера в Аушвиц и разправял, че всъщност това било твърде хубаво нещо. Чети нататък »
След като в продължение на доста време плеяди светли умове набиваха: „Няма ляво, няма дясно!“, то това противопоставяне вече започна да избледнява. Не че лявото и дясното са изчезнали, не че светът е престанал да бъде двоичен, не че доброто и злото се превърнаха в нещо друго, не че батериите спряха да имат плюс и минус, просто се изхабиха думите и отстъпиха място на други думи. Иначе както човекът има лява и дясна ръка, така и обществото има левица и десница, без значение как ще се договорим да ги наричаме. Чети нататък »
Онзи ден, по случай годишнината от обесването на Левски, медиите отново упражниха въображението си с въпросите: какво щеше да каже Левски, ако днес беше жив, какво щяхме да му кажем ние и т.н. Аз пък се запитах какво щеше да е, ако първият изкуствен спътник на Земята беше изстрелян 150 години по-рано. Чети нататък »
Случи се на няколко пъти да ме обвинят, че съм се променил. „Сула беше един от най-силните и морални либерални гласове до преди няколко месеца – казаха. – Но се вбеси от крайностите в либералният спектър и одесня“ (което, освен останалото, е и едно мило признание, че либерализмът вече е ляв). Изобщо нямаше да занимавам никого с оценките за себе си, ако днес не ми се беше случило да говоря с един твърде известен социален антрополог, който каза следното: „Напоследък все ме питат защо става така, че хора с либерални възгледи стават консерватори (например Огнян Минчев, но и не само). Дори съм започнал научно изследване по темата“. Чети нататък »
Защо вече цял месец спорим за Истанбулската конвенция? Много просто – защото отдавна вече не спорим за нея, а за много по-важни неща. А и заради друго: заради това, че както се оказа, около 70% от хората не са достатъчно еволюирали, за да бъдат на нивото на дебата. Чети нататък »
Новината, че Антикорупционният фонд се е заел с прочутия проект на дунавските общини за преброяване на комарите, не ме докосна кой знае колко, но ме накара да се замисля за първи път по-сериозно (доколкото съм способен на това). Въпросът „Колко комара подлежат на напръскване от двете страни на Дунав?“ по своята философска загадъчност си е направо съвременна редакция на средновековния схоластичен въпрос „Колко ангели (или дяволи) могат да се съберат на върха на игла?“. Чети нататък »
