За опашките пред Кауфланд разбрах. Разбрах, че са дълги по няколкостотин метра и че на паркингите няма места за паркиране. Разбрах, че ги пази полиция. Разбрах също така, че опашките са за по-евтино олио. Не разбрах само едно: чакащите с часове и блъскащи се като говеда какво искат: да направят изгодна сделка на добра цена или да се запасят в случай на война. Кое от двете? Чети нататък »
На опашка за поединично оцеляване
14/03/2022 в NEWS.BGПърва неделя на Великия пост – Тържество на православието
12/03/2022 в в. "Труд", За моите кръщелници, Статии за Възкресение 2022„…истина, истина ви казвам: отсега ще виждате небето отворено…“
(Иоан 1:51)
Миналата събота говорихме за четирите подготвителни недели – на митаря и фарисея (смирение), на блудния син (покаяние), Страшния съд (месни заговезни) и Всеопрощение (сирни заговезни). Но те всъщност са пет. Тогава говорихме за четири, защото в съботната вечерня преди първата от тях – на митаря и фарисея – за първи път се отваря Постният триод, книгата на богослужението на Великия пост. Преди тези четири е неделята на Закхея. Дребен на ръст човек, макар и богат на материални блага, Закхей се качил на смокиня, за да види Бога и Бог влязъл в дома му. Тази история не разказва за някое фундаментално състояние на духа, което трябва да отгледаме, да възпитаме, да отключим или просто да насърчаваме, а разказва за желанието, за копнежа, за порива към Царството небесно. Чети нататък »
За всичко е виновно всеобщото избирателно право
10/03/2022 в TRIBUNE
„Всеобщността това е универсалността на избирателното право като субективно право, гарантирано от Конституцията“ – така се изразяват юристите, когато стане дума за Всеобщото избирателно право, тръгнало през 1844 от конституцията на Франция – тази „венерическа болест на Европа“, както я нарече Мартин Табаков преди толкова много години, че изразът вече се е превърнал в крилата фраза. Теоретичният фундамент на това понятие – всеобщо избирателно право – е тегав, но смисълът е прост: всички или, хайде, ако не всички, то почти всички трябва да имат право да гласуват и по този начин да определят, пряко или косвено, на практика всичко, за което можеш да се сетиш. Идеята е, че колкото повече хора заедно взимат дадено решение, толкова по-правилно е то. Което е велика глупост! Чети нататък »
Антиваксъри и путинисти или ако математиците бяха обущари
07/03/2022 в NEWS.BG
Забележете: антиваксърите станали путинисти! Нещо като „пустите клисурци станали московци, а панагюрци – донски казаци“[1]. Антиваксърите станаха путинисти, освен, разбира се, ако винаги не са били такива, тяхната мамица. До този извод стигат все повече анализатори и лидери на обществено мнение. Ние, простите граждани, се стараем да не им обръщаме внимание, защото всеки има право да е тъп, това даже е негово „неотменимо“, естествено право, част от ежедневно раздуващия се пакет граждански права, но когато започват да го твърдят и математиците с цялото си самомнение, нещата не отиват на добре. Чети нататък »
Четири съдбоносни състояния, които сме на път да изгубим
05/03/2022 в в. "Труд", За моите кръщелници, Статии за Възкресение 2022
Съжалявам, но не мога да добавя нищо повече към всичко, което се изговори (и не спира да се изговаря с нестихващ интензитет) по актуалните теми на деня – нито съм по-информиран от масовия българин, нито съм по-умен от него, нито по-морален, нито по-емоционален – напротив, даже съм малко нещо социопат и съпричастността не е сред най-силните ми страни. Затова с голямо неудобство ви предлагам една тема, не толкова динамична, не толкова сензационна, даже не и толкова злободневна – темата за четири състояния на духа (или ако щете – на душата), които определят хората като личности. Защо четири? Защото четири са посоките на света, четирима са евангелистите и четири са неделите преди Светата Четиридесетница – Великият пост, който предхожда Възкресение, – и която започва тази неделя с прошка. И тази година Четиридесетницата е помрачена от тревогата за случващото се в Украйна, както наскоро беше помрачена от бесноватите опити да се затворят църквите точно за Великден – празникът на всички празници. Чети нататък »
Безкрайното премахване на МОЧА
03/03/2022 в TRIBUNE
Вземете най-сетне да го направите нещо тоя паметник – както казах и през май месец миналата година: или го бутнете, или замълчете вовеки. Защото ситуацията е конфузна. То е все едно аз да си оставя шапката в една стая, пълна с мишоци, и мишоците в продължение на години и поколения да обикалят около моята шапка, да се суетят, да мъдруват и да цъкат с език, без да посмеят да предприемат нищо, дори да я нагризат с малките си остри зъбки. Чети нататък »
Безспорното за тази война
28/02/2022 в NEWS.BG
Ето какъв упрек се надигна в социалните мрежи: защо хора с повече от хиляда последователи не коментират войната в Украйна и не вливат енергията си в потока на общото порицание. Мили мои критици, хиляда последователи не означава нищо. Те дори и сто хиляди да са, това са хора, които ще чуят онова, което искат да чуят, и в момента, когато коментаторът се опита да изложи някакво различно от тяхното виждане, ще се отвърнат от него. Пък и нужен ли е още един глас в кресливия яростен хор на „съвестните граждани с позиция“, нужно ли е още едно „задълбочено“ мнение в сонма на „експертите“! Чети нататък »
Масовото самоубийство като идеал на материализма
26/02/2022 в в. "Труд"
Ето че Русия най-сетне нападна Украйна, което, колкото иначе да е неприятно и тревожно, е чудесна илюстрация към онова, за което искам да говорим – защо нашият свят изглежда така, сякаш нарочно иска да се унищожи, защо човечеството изглежда така, сякаш нарочно иска да се самоубие. И като казвам „нарочно“, не говоря празни приказки, а имам предвид именно това – целенасочено, планирано и организирано самоубийство. А не просто от алчност, невнимание и интелектуална слабост. Изчезването на човечеството няма да е злополука, а атентат. Автоатентат. Гледаме какво става около нас и се вайкаме: Чети нататък »
Протести и протести
24/02/2022 в TRIBUNE
Познаваме протести и протести. Пак ми изниква оня виц за Чапаев, Петка и нюанса и пак няма да го разкажа, защото е мръсен. Но схемата е абсолютно същата като при българските протести – две неща наглед еднакви и дори обозначени с една и съща дума, на практика са ужасно различни и даже противоположни. Какво е общото между протестите през 2020 и тези, които вече започват сега, в новите условия? Общото е че изразяват недоволство от нещо и намекват за евентуално бъдещо гражданско неподчинение, че и за по-решителни неща. Ами разликите? Какви са разликите? Чети нататък »
Руанда и демокрацията
22/02/2022 в NEWS.BG
Иван Кагаме, най-големият син на президента Пол Кагаме
Да се изкажеш последен не е лошо, защото другите вече са казали всичко и ти можеш да се забавляваш, да търсиш нови перспективи, без опасност да излезеш виновен, ако нещо е останало недоизяснено. Така и с Руанда. Вече знаем всичко – и коя е тази страна, а също и каква е била по време на белгийците и след тях, а също и как след тяхното напускане една народност е изклала с мачете друга народност, защото били по-светли и с по-остри носове, което им давало привилегии пред белгийците, а също и кой е сегашният ѝ президент Пол Кагаме, как е участвал в геноцида, как се е борил с корупцията, излизайки от тази борба с половин милиард долара лични пари, а също и как най-големият му син се казвал Иван (което лично за мен е особено важно), а също и как, като отишъл в Брюксел, Пол Кагаме искал проведе среща с някой, кой да е, министър-председател на някоя, коя да е, страна от Европейския съюз, а също и как министър-председателят на България Кирил Петков се съгласил, без да е съвсем наясно кой е Пол Кагаме и коя е Рунда, но поласкан, че ще проведе държавна среща на такова високо равнище. Хубав пиар и за двамата, дето се вика – win-win. Чети нататък »
