А когато всичко свърши и свършат най-вече парите, ще има ли обратна кампания? Както досега има паникьосваща кампания, ще има ли някога утешаваща кампания? Питам, защото досега не ми е попадало интервю, очерк, новина или друг жанр, разказващ историята на някого, който е оздравял, а такива са повечето. Или пък на някого, който се е заразил и така не е разбрал. Вместо това, натъкваме се на заглавия като следното:

Мор в Европа – над 100 000 вече са заразените,
ООН предупреди за милиони жертви на COVID-19

Чети нататък »

Tweet

До онзи ден не вярвах, че ще го кажа, но ситуацията с вируса очевидно ще покаже и добри страни. Всяко нещо има добри и лоши страни. Една врата се затваря, друга се отваря и прочие мъдрости от този род. Вижте например въздуха. Моят кабинет е на последния етаж и гледа на три страни – на юг, на север и на изток. Пред очите ми е Черни връх, зад гърба ми е Стара планина, а отляво – „Св. Александър Невски“. Никога златните му кубета не са били по-сияйни отколкото през последните няколко дни – горе-долу откакто има извънредно положение. С моя мощен гестаповски (както би се изразил хер Флик от „Ало, ало“) бинокъл мога да преброя дърветата по склоновете на двете планини. Забелязвате ли, че в два последователни дни два пъти споменавам сериала „Ало, ало“. Дали това е нормално? Чети нататък »

Tweet

На моя адвокат Д. Стоянов,
който ме накара да напиша това.

Сатаната в началото на многозначителния роман на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“ казва:

– Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното!

Всяко бедствие, независимо от причините му, независимо от това дали ужасът е истински или насаден от злодеи в главите на хората, от определена гледна точка е здравословно, защото разбужда човека от унеса на заблудата, че е недосегаем. Напротив, досегаем е. И също както дете, което са напердашили батковците на улицата, тича при баща си за закрила, така и бедстващият човек тича при своя небесен Отец в ужаса на осъзнатата си досегаемост. Или поне тичаше. Днес Му се зъби. Чети нататък »

Tweet

И все пак, въпреки всички свои падения, човекът е образ и подобие Божие. С известни изключения, но дори и те. Изключенията просто са се отдалечили от прототипа повече, отколкото е прието за средно нормално. До този извод стигнах, след като днес се натъкнах на една анкета, която показва доколко хората се запасяват с храна и лекарства заради паниката от коронавируса. Оказва се, че 16% от анкетираните се запасяват, а 84% не се запасяват. Чети нататък »

Tweet

Понякога се плаша от света, в който се подвизаваме – толкова е неадекватен! От една страна човечеството никога не е постигало такова технологично съвършенство. Днес за един ден можеш да обиколиш с пътнически самолет планетата. В устройство не по-голямо от цигарена кутия дори в джобчетата на първолаците е събрана цялата човешка цивилизация – библиотеки, енциклопедии, музика, филми, развлечения. Имаме здравеопазване, което само преди половин век би изглеждало фантастично. Социалната система е като никога досега. Благодарение на банките всички на практика са по-богати, отколкото са в действителност. Понеже съм чел научна фантастика през 1970-те и 80-те години, мога да ви уверя, че фантазията на тогавашните фантасти е бедна. От друга страна хората сякаш все повече оглупяват. В стремежа си да гонят сложното, губят простите неща, а те са основа на всичко. Сложността е дефект на простотата – факт, който схоластиците и до ден днешен отказват да приемат. Чети нататък »

Tweet