Шъ ма прощавате, обаче скандалът с фирмата NEXO и лицата, забъркани в него, изобщо не ме интересува. Сигурен съм, че по света има стотици компании, които се занимават с подобни неща. Но ще кажете: нима не си горд, че такава крупна международна пирамида е българска, нима не си горд, че и ние сме дали нещо на света? Първо, не мога да преценя доколко е крупна, не съм специалист. И второ, понеже случайно познавам лично някои от действащите лица, че даже и техните родители, ще си позволя да заподозра, че ако е крупна, то схемата не е тяхна, те са просто лица. Да, доверени лица; да, изпитани лица; лица, калени в битки, но все пак само лица. Те могат да изпълняват отговорни роли в подобни сценарии, но не могат да ги сътворят, а още по-малко пък да ги поддържат и защитят от световните хиени. Така че докато не знаем кой е истинският злодей, става още по-безинтересно. Чети нататък »
Как скандалът NEXO докосна будната съвест на гражданското общество
16/01/2023 в NEWS.BGПетък 13
14/01/2023 в в. "Труд"
Вчера беше петък 13. Всъщност петък 13 е днес, защото за да четете тази статия на 14 в събота, аз съм я написал на 13 в петък – такава е технологията на вестника. Така че за мен, за този мой АЗ, който във вашите очи вече е вкаменена отломка от миналото, си е петък, а вашата събота е неясно бъдеще. Но това няма абсолютно никакво значение. Чети нататък »
Защо коалициите се получават толкова мъчно?
13/01/2023 в TRIBUNE
Когато един текст има подобно заглавие – оформено като въпрос, – тогава четящите очакват да намерят в този текст и отговора. Един вид заглавието е било: „Сега ще ви кажа защо… (еди-какво-си)“. В случая не е така, не знам защо в днешно време и по нашите земи коалициите се получават толкова мъчно. Мога само да подозирам. Мога само да гадая какви биха могли да бъдат причините. Чети нататък »
Ботев, Лена и особеностите на националното сквернословие
09/01/2023 в NEWS.BG„И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден“ (Мат. 12:36,37).
Да вземем три напълно случайно избрани теми. Между тях няма нищо общо, освен това че дефилираха из медиите сравнително наскоро, и това че образуваха приблизително еднакво дебел слой пяна в публичното пространство. От онази пяна, която отделят, когато се пенят, емоционалните представители на будната гражданска съвест. Става дума за това как Христо Грозев попаднал в някакъв руски репресивен списък, как БНТ излъчила някакъв аматьорски, задъхан и бездарен (по преобладаващото мнение) филм за Ботев и как телевизията на Слави Трифонов създала и разпространила обидна песен за Лена Бориславова. Чети нататък »
Коя религия е по-по-най?
08/01/2023 в в. "Труд"
Преди време някой беше казал (май някакъв руснак – не помня, пък и не ми се търси, защото не е толкова важно), че пред Запада предпочитал исляма. Това е твърде неточно, да не кажа глупаво, най-малкото защото като кажем Запад, можем да имаме предвид поне три твърде различни неща – католически Запад, протестантски Запад и атеистичен Запад. Тук дори не включвам океана от секти и лъжеучения, които не са нито едно от тези трите, защото те, макар и плъзнали като краста, са маргинални, ъндърграунд, не са генерализиращи. Чети нататък »
Когато небесата се отварят
05/01/2023 в За моите кръщелници, сп. "Епархийски глас"
Когато бях малък, не чаках така развълнувано Дядо Мраз да ми подари някоя забавна вещ, колкото да видя дали тази година в навечерието на моя рожден ден небесата ще се отворят, за да видя Бог и ангелите. Някой ми беше казал, че небесата се отварят за послушните деца или с други думи – небесата си се отварят така или иначе, но само послушните деца могат да ги видят. Това трябва да е продължило само няколко години, защото после започнах да отглеждам ум на възрастен. Чети нататък »
Очаквани очаквания за новата 2023
04/01/2023 в NEWS.BG
Странно нещо е Нова Година. Уж ден като ден, но нещо го прави специален. Може би това, че го възприемаме като граничен ден, който разделя нещо завършено от нещо започващо, затваря прочетена страница и отваря нова, където най-сетне може да разберем кой е убиецът, принцът и принцесата да се оженят или пък да се случи друго някое разтоварващо събитие от този порядък.
Около нова година преобладаващите публикации в социалните и конвенционалните медии се делят на два основни вида: равносметки за изминалата година и очаквания за настъпващата. Чети нататък »
ЧРД, Сула!
31/12/2022 в в. "Труд"
Утре, 1 януари 2023 година, ще честваме 2161 години от рождението на кървавия диктатор Луций Корнелий Сула. Стар аристократ с най-синя кръв (по-синя е може би единствено тази на Цезар, внук на Венера по етруска линия), той започва живота си като обикновен гражданин в незадоволително материално положение. В онези сравнително първобитни от съвременна гледна точка, но иначе мъдри и справедливи времена, за да стане човек сенатор са били необходими две предпоставки – да бъде от достатъчно знатен род – патриций, което ще рече „отец“ – и да покаже някакъв минимум на богатство, да покрие определен имуществен ценз. Защото още тогава е било ясно на какво е способен един беден сенатор. Аристократизма Сула има по рождение от Корнелиите, а богатството придобива чрез разврат и насилие. Чети нататък »
За строгостта на възпитанието
30/12/2022 в TRIBUNE
Крайният либерализъм в училище е покъртителен. Едно време родителите пазеха авторитета на учителите, защото знаеха, че това е продължение на техния собствен авторитет. Сега отиват да ги ругаят, да ги заплашват и да ги уволняват и то пред очите на децата, които в повечето случаи наистина са виновни и заслужават наказание.
Наскоро ми се случи да гледам леко лигавия, но иначе сръчен и остроумен филм „Бриджит Джоунс“, втората част. Между другото, този филм изобщо не е толкова лековат и повърхностен, колкото изглежда, съдържа попадения за съвременния свят, граничещи с откровение. Създаден е през 2004 година, тоест преди, кажи-речи, едно поколение. Чети нататък »
Новогодишно
29/12/2022 в Ах тези медии
Изглежда, за свое добро, човекът трябва да живее в страх. И когато това не е здравословният и спасителен страх от Бог, трябва да е някакъв друг страх, все едно какъв. Днес това е страхът Путин да не натисне червеното копче.
Когато наближи Нова Година, хората се отдават на равносметки и статиите им започват с думите: „помните ли миналата година по това време?“. Помните ли наистина миналата година? Тогава страшен беше ковидът и се надпреварвахме да се ваксинираме и да се снимаме как сме го направили. Чети нататък »
