Напоследък все по-често в разговори и коментари се натъквам на следната опростена теза: нашето поколение, поколението на старите (аз съм на 57, пък вие преценете колко съм стар) се е провалило и затова днес младите, нашите деца, са принудени да лежат по улици и по мостове, за да поправят малодушните и безотговорни грешки на своите родители. „Явно, щом младите са на улицата, и ние имаме вина“, написа на стената ми мой връстник преди няколко дни. Затова, види се, когато говорят младите, старите трябва да мълчат! Чети нататък »
Опорката за старите и младите
15/08/2020 в в. "Труд"Апосиопеза
08/08/2020 в в. "Труд"„Никаква гнила дума да не излиза от устата ви“
(Еф. 4:29).
В Уикипедия, пък и на много други места, пише, че апосиопезата е реторична фигура, при която ораторът внезапно замлъква и оставя недоизказана мисълта си. В писменото слово апосиопезата се отбелязва с многоточие, но някак не върви да използваш многоточието като заглавие за статия. На старогръцки (според речника на Дворецки) апосиопеза означава замълчаване, мълчание. Като стилистична фигура в литературата апосиопезата освен замълчаване е и отказ от говорене. Чети нататък »
Националната ненавист
04/08/2020 в NEWS.BG
„Ненавиждам София“, написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в социалните мрежи, но не и когато се срещнат очи в очи, защото тогава ще бъде катастрофално. Сякаш портите адови са се отворили и сатаната пирува.
Те са всякакви: млади и стари, глупави и умни, учени и неуки, такива, които се мислят за „леви“, и такива, които се мислят за „десни“, от града, от село, даже и от чужбина – обстоятелство, което често ги изпълва с необяснима гордост и самочувствие. Свързва ги единствено неистовата омраза, която не знам как не изпепелява собствените им души преди да я излеят навън, облечена в думи.
От минарето на Света Софѝя
01/08/2020 в в. "Труд"
Превръщането на „Св. Софѝя“ отново в джамия е солова политическа акция на Ердоган – дори ние, простите граждани, виждаме това. Знаците, които се опитва да излъчи той, са колкото към собствения му народ, толкова и към международната общност. Иска да придаде известно величие на леко разфокусирания си образ, да възстанови поизгубено уважение. Пък и покрай всичко останало да ореже малко приходите на новия опозиционен кмет на Истанбул – мълви се, че докато била музей, „Св. Софѝя“ носела на общината по 50 млн. долара годишно само от билетчета. Едно мащабно действие никога няма само една причина и никога не води само до един резултат. Чети нататък »
Нова православна партия?
25/07/2020 в в. "Труд"
Преди време писах за четири нови политически проекта – на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав Трифонов. Не че няма други, но тези заслужаваха (а вероятно и все още заслужават) внимание. В края на миналия месец се появи заявка и за още един – на Волен Сидеров – проект, който също заслужава внимание, ако не с друго, то поне със своята религиозна окраска. И дори не самият проект, защото той много прилича на пореден театрален костюм, а размислите, на които навежда. Чети нататък »
Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа
22/07/2020 в NEWS.BG
Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече течеше. Всички бяха надянали празничните маски и залата жужеше, уютно изпълнена. После някак от само себе си дойде бързото гласуване, кабинетът отново оцеля, а оживената зала опустя откъм БСП и ДПС, които напуснаха, без да изчакат обясненията на вот. Останаха да стоят прави само Жаблянски и още двама-трима маскирани социалисти.
Герберасти и комундета
18/07/2020 в в. "Труд"
Демокрацията се състои от два компонента – право на глас и защита на интерес. Всеки има право да излезе с гласа си в защита на своите лични или съсловни интереси. Но колкото повече се усъвършенстват обществените отношения, толкова повече вторият компонент се размива. Да, всеки може да излезе с гласа си, но сигурен ли е, че защитава точно своя личен или съсловен интерес? Човекът е обществено животно(ζῷον πολιτικόν), индивидът се влияе от общността, личното мнение се влияе от общественото. Затова днес има и такава професия – лидер на обществено мнение: ако нямате мнение по даден въпрос, той ще ви услужи. Чети нататък »
Годината на опозициите
11/07/2020 в COVID-19, в. "Труд"
Каква година, какви опозиции, какви пет лева? Спокойно, ще стигнем и дотам. Изглежда глобалната душа на човечеството остана неудовлетворена от евроизборите лани, когато се очакваше малко по-решителен завой, та сега иска второ действие на… хайде да я наречем „пиесата“, за да избегнем думи като „трагедия“ и „комедия“. Какъв е сюжетът? Чети нататък »
Нуждаем ли се от втора вълна на COVID-паника?
07/07/2020 в COVID-19, NEWS.BG
Въпросът не е риторичен, отговорът му не се подразбира, задавам го съвсем наистина. Бил Гейтс вече обвини социалните мрежи, че те са отговорни за вихрещата се пандемия, защото са допринесли хората да неглижират опасността и да не спазват мерките за безопасност, сиреч социалните мрежи са виновни, че не са раздухали достатъчно паниката. А ако едни социални мрежи не могат да раздухат една паника, за какво изобщо съществуват!
Расизмът
04/07/2020 в в. "Труд"
От известно време се питам: дали ако напиша книга „Расизмът“, мога да се надявам, че ще стана президент на България, по същия начин, по който Жельо Желев стана с „Фашизмът“. Ето това се питам. И бързам недвусмислено да отбележа, че се шегувам, преди отново някой тесногръд либерал без чувство за хумор да се е разярил. Защо левият човек няма чувство за хумор? Та нали усмивката е знамето на добротата и великодушието! Все едно… Чети нататък »
