Странно как не стихва дискусията за Истанбулската конвенция. И не само че не стихва, ами сякаш се разпалва все повече. Ето, социалистите искат да правят референдум. Управляващите пък вкарват в играта Конституционния съд. Даже бившият президент Плевнелиев издигна глас: ако не се подпише, няма чуждестранни инвеститори – заплаши той.

Защо тази тема е толкова интересна и не спира да бъде актуална вече трета седмица, защо не е като другите чудеса, които обикновено са за по три дни и после се забравят, за да отстъпят място на някоя нова медийна истерия? Чети нататък »

Tweet

Нека го наричаме така – „Соц“. Даже ще го пишем с главна буква, но ще си знаем, че под „Соц“ разбираме тоталитарния комунистически режим в България между 1944 и 1989, обхванатите от носталгия по него днес, както и всеки опит за възраждане на идеологията му. Именно неговото изучаване в 10 клас стана една от водещите теми на отиващата си седмица. Чети нататък »

Tweet

Започнахме годината с рекорд по недоволство, по брой и разнообразие на протестите. В социалните мрежи се написаха сърцераздирателни статуси, каквито не биха написали и гражданите на Херкулан и Помпей след изригването на Везувий. От парламентарната трибуна се нарисуваха картини, в сравнение с които Апокалипсисът е детска приспивна песничка.

Защо модерният човек е тъй фрустриран и нещастен? Чети нататък »

Tweet

Винаги съм казвал, че прекомерното гледане на телевизия е вредно и че има хора с по-крехка душевност, на които то или трябва да се забрани, или драстично да се ограничи престоят им пред телевизора. Един такъв човек ни показаха из онези дни. Тръгнал да събира подписи за отделянето на Северозапада от България: „Първо ще се отделим като автономия или независима държава (това още не е съвсем ясно) и тогава вече тепърва ще се обърнем към Румъния да видим дали ни искат или не ни искат. Ако не ни искат, ще си останем независими“. На което румънските медии, които не са много по-читави от нашите, веднага отговориха с гръмотевични заглавия: „Българи искат в Румъния!“. Чети нататък »

Tweet

Слава Богу, че „ние простите граждани“ сме в множествено число. Иначе щяхме да срещнем проблеми с граматическия род – мъжки ли да е, женски ли да бъде или някакъв трети. И дали ако изберем за себе си мъжки или женски род, няма да обидим някого. И изобщо, недоумявам как никой досега не се е сетил да тури в ред граматиката. Какви са тия мъжки и женски родове на думите? След като половете вече са над 30, то редно е толкова да бъдат и граматическите родове на съществителните имена! Откъде накъде „Европейският съюз“ ще е в мъжки род! Чети нататък »

Tweet