В петък нашият изстрадал от многообразие парламент „даде зелена светлина“ (този израз се наложи, какво да направя!) на РСМ да започне преговори за членство в Европейския съюз. След четири часа логорея народните избраници са постигнали съгласие. Използвам преизказно наклонение, защото не станах пряк свидетел на логореята, не си я причиних, както, предполагам, и мнозина от вас. Чети нататък »
След първия в историята успешен вот на недоверие към българско правителство, позорно свалените излязоха на площада да се прегръщат с протестиращите или, по-точно казано, с подкрепящите ги, защото поне на мен ми е трудно да разглеждам подкрепата като протест. Както написа Калин Арсов: „Само не разбрах, що Киро си направи предизборен митинг с електората на ДБ?“. Дали защото си въобразява, че следващия път този електорат ще гласува за ПППП вместо за ДБ? Съмнявам се. Тя и Корнелия Нинова, която също се присъедини начело на елита на БСП, не си мисли, че електоратът на ДБ ще гласува за социалистите (макар че знае ли човек?), но камерите снимат и всички трябва да изглеждат органични в ролите си. Чети нататък »
За няма и два дни – между дебатите и гласуването на вота на недоверие, който се оказа първи по рода си успешен (представете си за какво правителство става дума!), – се оказаха заявени 11 или 12 протеста. За после сигурно е имало и още, но не съм се интересувал. И пак изпълзяха старите физиономии със старите лозунги. И пак всички се броят колцина са, как те са много, а другите са малко. Снимат се от небесата и после се хвалят как в София привържениците на „градската десница“ били повече от привържениците на „Възраждане“. То оставаше и този резил: да е обратното, но не е изключено и това да доживеем! Чети нататък »
Не съм сигурен, че Гей манифестацията, гордо наречена „прайд“, изискваше точно такава реакция като „Шествие за Свободата и Семейството“, с каквото ѝ отговориха, но може би така трябва.
Защо да не изисква? Защото злото напълно съзнателно ни провокира да му отвърнем със същото, с което ни напада, а ако злото ни напада със зло, то зло е и това, с което ще му отвърнем. Коварен капан. Именно този капан за да избегнем, Христос е казал онова за лявата и дясната буза. Чети нататък »
Знам, знам, че на пръв поглед събитието на седмицата дори и за „Ах, тези медии!“ трябва да е свалянето на Никола Минчев от поста председател на НС и феноменът на протестиращите в подкрепа на властта срещу опозицията. Знам. Шествието за Свободата и Семейството също би могло да бъде събитие на седмицата, а защо не и гей парада – паради, сър… Биха могли, но не са, защото се случи нещо друго, на което медиите не обърнаха почти никакво внимание. Чети нататък »
Тази шеметна поредица започна с изявление на Слави Трифонов, че оттегля министрите си и слага край на уродливата четворна коалиция, на която той самият беше достойно украшение, и завърши с протест пред парламента, съставен от активисти и симпатизанти на „демократичната общност“ или както самите те понякога обичат да се назовават (кой знае защо) – „градската десница“, протест пред който, грееща в розов джемпър, прочувствена реч дръпна Корнелия Нинова по голям мегафон, защото в четвъртък Парламентът отстрани своя председател Никола Минчев, въпреки че беше внук на полковник Сирко Станчев от 32 випуск на Военното училище, със 125 гласа „за“, 113 „против“ и един въздържал се. Наглед Никола Минчев беше абсолютно невинен. Депутатите не отстраниха него, а обобщения Председател на досегашното мнозинство, за да му покажат, че вече е малцинство. Щяха да отстранят всекиго на неговото място. Затова всички видяха в този акт репетиция за отстраняването на правителството идната седмица, когато ще се гласува внесеният от ГЕРБ вот на недоверие. Чети нататък »
Въпросът с депутатите-предатели трябваше да се реши много отдавна: ако напуснеш партията, от чиито листи си влязъл, или напуснеш парламентарната ѝ група – напускаш парламента и твоето място заема следващият в списъка. Толкова е просто! Защо не го правят? Над 90% (ама много над 90%) от всички депутати не биха били такива, ако не ги беше издигнала съответната партия и не ги беше сложила на избираеми места. Така е устроена демокрацията у нас, пък и на повечето други места. Те са в народното събрание, за да може съответната партия да провежда политиката си в конкуренция с другите парламентарни партии. Ако депутат от една партия отиде в конкурентната, това граничи с престъпление, защото е излъгал, подвел и предал, защото е нанесъл вреда на отбора си. В такова действие няма нищо героично, а само позорно. Толкова ли си бил тъп, че като си влизал Парламента, не си знаел колко е гадна партията, която те вкарва, а си го научил чак по-късно, когато далаверата вече е друга? Чети нататък »
Внимавайте, колеги! Сега ще си послужа с едно отвратително фолклорно клише: Радосвет (Бог да го прости!) би се обърнал в гроба, ако видеше обърканата физиономия на Константин Вълков – директорът на радиото, на което Радосвет отдаде живота си, – докато Слави Трифонов се гавреше с него от черните дълбини на телевизионното си студио и го хокаше като малък сополанко. Чети нататък »
Да се върнем на въпроса: в онова видео опипва ли Киро Лена (нарочно го пиша така, за да остане известна двусмислица кой кого опипва)? Защо е това опипване, къде, кога, в колко часа се е състояло и какви кредити е раздавала ББР в същото време? Злоупотребяват ли тези двамата с правителствения самолет за романтични уикенди в Солун? Пишат ли се на ръка хвърчащи листчета за вероломно вдигане на ветото от РСМ?… Всичко това са компромати с цел събаряне на правителството – спор няма. Чети нататък »
Извън всякакво съмнение тема на седмицата е разпадането на Четворната коалиция – събитие толкова потресаващо, че успя да засенчи други добри кандидати като видеокомпромата с Лена и Кирил, самолета на Летящия холандец, дето вдигна изтребителите по целия източен фланг на НАТО, с изключение на нашите, и мистериозното пристигане на първия „договорен“ танкер с втечнен газ, до четири пъти по-евтин от руския (газът, а не танкера). Ако не сте забравили, бе обещано танкерите да са два – един на осми и един на двайсет и трети юни. Чети нататък »
