Приказка за двамата българи

04/09/2021 в в. "Труд"

На пръв поглед Българинът изглежда един – оня, дето си го знаете, косматият, потният и самотният. Погледнете само вестникарските заглавия: „Българинът по правило е подозрителен“; „Унизеният човек у българина негодува, роптае“; „Духът на българина е в нашия фолклор“; „Българинът е пътувал най-много до Турция“; „Жестока схема дере джоба на българина“; „Ковид пощади сексуалната мощ на българина“; „Българинът посегна на най-скъпото си“; „Какво е психичното здраве на българина?“; „Докога ще спи българинът?“ и още много, много такива. Да, на пръв поглед българинът изглежда един, но всъщност са двама – единият е този, дето си го знаем и винаги е в единствено число и с главна буква, а другият е онзи, който коментира, анализира и оценява първия, често с възмущение, презрение или пък с надменно снизхождение. Нека наречем първия Пешо, а втория – Пиер. Чети нататък »

 

След интервюто на Трифонов

02/09/2021 в TRIBUNE

Нека за миг си представим, че светът, в който живеем, е логичен и че българският електорат е адекватен. Ако допуснем тези две предположения, то след интервюто на Станислав Трифонов за БНТ миналата седмица, измислената му партия би трябвало да се разпадне и с отломките от нея да се случи нещо. Всъщност самото интервю като медиен факт беше достатъчно озадачаващо. Дори Президентът не си позволява такива извънредни включвания със специално изработени заставки и нагнетяване на очаквания от предишните дни. Сякаш най-важната персона във вселената ще излее върху нас откровението си. Чети нататък »

 

Един от многото проблеми на бъдещите коалиции, за който никой не говори

30/08/2021 в NEWS.BG

Никой не иска да се коалира или дори само да подкрепи БСП за кабинет, така че и третият мандат ще се окаже пропилян. Последните надежди за редовно правителство угаснаха след петъчното интервю на Слави Трифонов за БНТ. Само аз ли не съм го гледал? Виждам, че в социалните мрежи го коментират бурно. В интерес на истината, реших да го гледам, за да съм „в крак с времето“, но издържах около 4 минути, след което смених канала и гледах „Двама мъже и половина“ – филм, към който мога да се връщам отново и отново десетки пъти, без да ми омръзне. Вече е невъзможно съвременният свят да произведе такъв филм, но това е тема на друг разговор. Чети нататък »

 

Личният умнокрасивитет на Президента

28/08/2021 в в. "Труд"

Днес Кирил Петков е един от най-популярните българи. С какво нашумя той? Дали с това, че де факто (макар и не де юре) смени борда на ББР? Дали защото поведе битка за връщане на дружествата от Държавната консолидационна компания (в т.ч. и оръжейните заводи) обратно в лоното на МИ? Дали защото иска да прати язовирите в Министерство на земеделието, а рекултивиращите фирми в Министерство на околната среда? Дали защото иска да закрие Държавната петролна компания и да въведе нов механизъм за управление на петролния резерв? Не, Кирил Петков не нашумя с нищо такова. Кирил Петков нашумя с канадското си гражданство. C’est la vie. Чети нататък »

 

Комунизмът и нацизмът като грехопадение

25/08/2021 в TRIBUNE

Както знаем, през 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага 23 август е обявен за Ден на жертвите на тоталитарните режими през ХХ век (комунизъм, фашизъм, националсоциализъм). На тази дата през 1939 в Москва външните министри Молотов и Рибентроп сключват договор за ненападение, според който Германия и Русия си поделят Полша и поставят началото на Втората световна война, която 5 години по-късно ще ни изстреля в модерния мултикултурен свят, който обитаваме и днес. Изглежда умните хора от Пражката конференция са приели, че Втората световна война е първоизточникът на всяко зло, което ние все още успяваме да държим заключено и се кълнем, че никога отново няма да пуснем на свобода. Не знам дали някой е виждал рая на земята, но за мнозина Втората световна война е адът на земята. Затова и рождената ѝ дата е ден на жертвите – за да не се повтори нивга веч. Чети нататък »

 

Мотивът за страха у Радев и Манолова

23/08/2021 в NEWS.BG

Сред най-унищожените от пропагандата образи е този на връх „Св. Никола“ (Шипка) и случилото се там през далечната 1877 г. През него минава темата за националната идентичност, зададена още от Вазов с болезнения въпрос за подарената държавност, през него минава и сагата за русофилията, тъй важна за позиционирането ни в съвременната глобална политика. Шипка е превърната в символ на българщинàта и всеки, особено когато е виден обществен деятел, се качва на този връх, за да покаже колко милее за род и родина и колко високо се е издигнал – в пряк и преносен смисъл – над злободневните ежби. Да си политик и да не си изтъкнал родолюбието си от връх Шипка, е все едно да си бил на екскурзия в Египет и да не си се снимал пред пирамидите. Чети нататък »

 

Спри, не си отивай, Ковид мой!

21/08/2021 в в. "Труд"

Агитацията прави лоша услуга на ваксинирането. Не разбирам от медицина, пандемии и имунология, но разбирам от реклама, пропаганда и информационни кампании. Разпознавам мозъчните промивки.

Нарекоха България „остров на неваксинирането“ и това у мнозина предизвика приятния гъдел на уникалността. Самите лекари не се ваксинират, което е достатъчно поучително, но неправилната агитация не само у нас, но и по света, продължава и даже ескалира. Ето, вече и папата се включи, както научаваме от „Ройтерс“. Чети нататък »

 

Талибан да се наричам първа радост е за мене

18/08/2021 в TRIBUNE

Всички се вайкат за Афганистан, но колцина си дават сметка, че той е продукт на политиката на една цивилизация, част от която сме и ние? Една свободолюбива, индивидуалистична и същевременно надрусана цивилизация. Берем своите си плодове, а което е по-налудничаво – афганците също берат нашите плодове. Насила им насаждахме либерално мислене, което сега насила ще им изкоренят. Нашата „отрова“ им се услади и връщането към въздържанието ще бъде тежко. Ако, разбира се, изобщо се състои. Чети нататък »

 

Насилието звъни винаги навреме

16/08/2021 в NEWS.BG

 

Трудно може да се каже нещо хубаво за насилието. Насилието има за цел да парализира свободната воля, а без свободна воля човекът не е човек, защото не може да изпълни предназначението си. Така е на теория. На практика обаче животът е пълен с насилие под някаква форма, особено ако решим да наричаме „насилие“ всяка принуда. Понякога насилието е за добро. Децата ги лекуват насила и така спасяват живота им. Наказанията, които раздава правосъдната система, също са насилие. Волята на мнозинството над волята на малцинството, което е философията на демокрацията – и то е насилие. Чети нататък »

 

Меракът да бъдеш Борисов

14/08/2021 в в. "Труд"

В момента, струва ми се, изживяваме своя златен век на политически анализи и прогнози от коментатори и експерти, от наблюдатели и изследователи, от универсални мъдреци и прости граждани. Ситуацията е толкова баснословна, толкова фантастична, тъй необяснима и обвита във воалите на догадките, че с жадни очи се оглеждаме във всички посоки за някакво обяснение. И обясненията се трупат, трупат се теориите. Затрупали ли са ни под толкова висока купчина, че вече не помним откъде сме тръгнали.

А големият въпрос е: на какво сме свидетели – на сложна конспирация, на тънка властова игра, дирижирана отвътре и отвън, или пък на обикновена идиотщина и простотия, на чист инат и грандомания. Чети нататък »

 
Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 191 other followers: